Решение № 3109 от 30.04.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София,30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 415 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът И.Х.М. поддържа твърдение, че на 25.11.2013г. сключил с ответника Ю.Б.Ц. Предварителен договор за замяна на недвижим имот, по силата на който поел към ответника задължение да му прехвърли правото на собственост върху 1/3 идеални части от свой собствен недвижим имот с идентификатор № ***, с площ от 4 288 кв.м. и с местонахождение в гр. Варна срещу поето от ответника насрещно задължение, включващо няколко елемента на престация: първо – да прехвърли на ищеца две описани в исковата молба свои вземания: съответно срещу „Т.-2“ ООД и срещу „СМС-****“ ЕООД, и второ –да осигури извършване на волеизявленията/действията на трети лица, собственици на подробно описани в исковата молба МПС, които са необходими, за да премине върху ищеца собствеността върху споменатите движими вещи – автовлекачи и ремаркета. С нарочно Споразумение от 18.07.2014г. страните по предварителния договор, които са страни в настоящия процес се съгласили писмено, да изменят съдържанието на предварителния договор, в частта по чл. 1, т. „б“, т. “в“ и т. “д“ . По взаимно съгласие на страните, в споразумението била предвидена нова клауза, предвиждаща задължение за „заменител № 2“ да заплати неустойка, в размер на сумата от 500 лева за всеки ден забава – при неизпълнение на уредените в чл. 2 и 3 от споразумението престации – да осигури прехвърлянето на собствеността върху МПС на посочени от „заменител № 1“ трети лица и да осигури в счетоводството си „всички необходими документи за бракуване на влекач, доказващи тотална щета“.

Ищецът твърди да е изпълнил надлежно своите задължения, но при това - ответникът не бил изпълнил поетото свое насрещно задължение, посочено в т.2 и т.3 от допълнителното споразумение (отнасящо се до променената клауза на чл.1 т.д от предварителния договор), поради което същия изпаднал в забава, считано от изтичането на крайния срок за изпълнение – на 03.08.2013г. до деня на подаване на настоящата искова молба на 12.01.2015г. Задълженията на ответника да заплати неустойка възлизали общо на 81 000 лева (162 дни по

500 лева). При изложените фактически твърдения (съгласно уточнителни молби с вх.№30017/06.03.2015г. и вх.№ 53069/24.04.2015г.) – ищецът претендира да осъждане на ответника да му заплати сумата от 41 000 лева, като част от претенция в развер на

81 000 лева, представляваща неустойка за забава, която е предвидена в чл.4 от Споразумение от 18.07.2014г. сумата от 81 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на претенцията, считяно от предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Претенцията на ищеца е оспорена от ответника Ю. Б.Ц..

Чрез особения си представител адв. К.К. ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа твърдение, че договорното задължение, скрепено със санкция за заплащане на неустойка, било недействително, тъй като било сключено в нарушение на изискванията на чл.19, ал.2 от ЗЗД (не съдържало достатъчно конкретни уговорки относно цената, относно способа за изпълнение на поетите задължения да прехвърляне на собственост върху споменатите МПС). Независимо от наведените по-горе доводи ответникът поддържа тезата за нищожност на уговорената клауза за неустойка за неизпълнение поради накърняване на добрите нрави. Независимо от наведените по-горе доводи ответникът поддържа тезата за забава на кредитора (ищеца), поради очевидната липса на дължимото и естествено необходимо съдействие от страна на кредитора (ищеца) – за да може да бъде предоставено надлежно изпълнение на задълженията по т.2 и т.3. Сочи се, че ищецът фактически не посочил лица, на които да може да бъде прехвърлена собствеността върху процесните МПС, поради което - това задължение останало неизпълнено. Забавата на ищеца (в качеството му на кредитор) освобождавало ответника от последиците на собствената му забава и доколкото претендираната неустойка произтичала именно от тезата за забава на ответника - то забавата на ищеца, в качеството на кредитор и в хипотеза на забава на кредитора - мотивирало извода, че ответника не би следвало да понася негативни правни последици, т.е. че искът трябва да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013г. ищецът, посочен като „Заменител-1“, и ответникът, посочен като „Заменител-2“, са постигнали съгласие да сключат окончателен договор, с който „Заменител-1“ да прехвърли собствеността на 1/3 идеални части от недвижим имот с идентификатор №***, находящ се в гр. Варна, с адрес ул. „Евксиноград“ и с площ от 4 288 дка. Ответникът се е задължил 1/ да прехвърли на ищеца („Заменител №1“) вземането си към „Т.-2“ ЕООД, което му е било прехвърлено от „М.Л.“ АД; 2/ да прехвърли на „Заменител-1“ вземането си към „СМС-****“ ЕООД, което му е било прехвърлено от „С.“ ООД; 3/ в едномесечен срок от датата на вписване на договорна ипотека върху Апартамент, находящ се в гр. Бургас, учредена в полза на А.С.срещу паричен заем от 30 000 лева, да осигури безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху пет броя моторни превозни средства-влекачи, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер на лица посочени от „Заменител-1“; 4/ да осигури прехвърлянето от страна на „М.Л.“ АД на правото на собственост върху влекач и полуремарке, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер, в полза на лица, посочени от „Заменител-1“; 5/ да осигури прехвърлянето от страна на „Е.“ ЕООД на правото на собственост върху полуремарке, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер, в полза на лица, посочени от „Заменител-1“.

Съдържанието на Договор прехвърляне на недвижим имот срещу придобиване на вземания от 25.11.2013г., обективиран в Нотариален акт №147, том II, рег. № 7821, нот. дело №314 от 2013г. по описа на нотариус И.М.с рег. №195 към НК, от който е видно, че ищецът е прехвърлил на ответника 1/3 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. Варна с адрес ул. „Евксиноград“ и с площ от 4 288 кв.м. Преобретателят Ю.Ц. в замяна е цедирал на ищеца-прехвърлител вземанията, както следва: вземане срещу „Т.-2“ ЕООД в размер на 41 527,15 лв.; вземане срещу „СМС-****“ ЕООД в размер на 51 683.08 лева.

Съдържанието на Споразумение от 18.07.2014г. към Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013г., от което се установява, че страните са внесли изменение в съдържанието на предварителния договор в следния смисъл: В чл.1, т.“в“ от Предварителния договор е въведено задължение на „Заменител-2“ в деня на сключване на споразумението да заплати на „Заменител-1“ сумата от 65 000 лева; В чл.1, т.„г“ от Предварителния договор е предвиден 30-дневен срок (първоначално предвиденият 15-дневен срок е коригиран със саморъчно изписана редакция 30

/тридесет/ и резолюция „Поправката е моя“ и поставен подпис), считано от датата на сключване на споразумението, в който „Заменител-2“ следва да осигури прехвърлянето от страна на „М.Л.“ АД на собствеността на влекач и полуремарке на лица, посочени от Заменител-1, при наличие на заплатени данъчни задължения за моторните превозни средства; В чл.1, т.„д“ от Предварителния договор е предвиден 30-дневен срок (първоначално предвиденият 15-дневен срок е коригиран с саморъчно изписана редакция 30 /тридесет/ и резолюция „Поправката е моя“ и поставен подпис), в който „Заменител-2“ следва да осигури прехвърлянето от страна на „Е.“ ЕООД на собствеността на полуремарке на лица, посочени от „Заменител-1“, а преобретателят се е задължил да предостави всички необходими документи за бракуване на влекач МАН с рег.№ ****, доказващи тотална щета; в чл. 4 от споразумението страните са уговорили неустойка за забава в размер на 500 лева за всеки ден на неизпълнение на поетите задължения от страна на „Заменител-2“.

Съдържанието на Вносна бележка от 18.08.2014г. (цифровото изписване на месеца е саморъчно поправено), издадена от Алфа банк, клон Бургас, от което е видно, че задълженото лице „М.Л.“ АД чрез наредителя И.М. е наредил по сметка на ПАМДТ Надежда и Връбница сумата от 2 014,40 лева с посочено основание за плащане – „Данък МПС *******“ (буквеното означение на номера на превозното средство е саморъчно поправен).

Съдържанието на Удостоверение изх.№ДНД16-ДИИ-364/17.11.16, издадено от Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси – Надежда/Връбница“ при Столична община (стр.158 от делото), от което се установява, че към 16.11.2016г. дължимите данъци за МПС с рег.№ ******* в размер на 2014,40 лева са заплатени с платежно нареждане Серия ББ14, Номер ********** от 18.08.2014г.

Приетото като писмено доказателство Банково извлечение, издадено от „Ю.Б.АД“ (3 страници), отразяващо движението по банковата сметка на И.М. за периода от 04.08.2014г. до 18.08.2014г. (стр.170-171 от делото).

Съдържанието на нотариално заверено Пълномощно от 22.08.2014г., издадено от „М.Л.“ АД в полза на И.Х.М.

(стр.120 от делото), с което дружеството е упълномощило ищеца да сключва договори за прехвърляне на собствеността върху МПС с марка „МАН“ и с рег. номер ******* и ППС с марка „КРОНЕ“ и рег. номер **** от името на дружеството с „Т. Линк“ ЕООД, както и да го представлява при прехвърляне на собствеността.

Приетите като писмени доказателства преписи от искова молба с вх.№14728/19.09.2014г., Решение №12813 от 11.08.2016г. и депозирана въззивна жалба от

07.09.2016г., по гр.д. №51278/2014г. по описа на СРС, 88 състав, ГО, от които е видно, че е на лице висящ спор за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.208 КЗ /отм./ от страна на „Б.В.И.Г.“ АД на ищеца за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие – пожар във влекач марка „МАН“, модел „МАН“ с рег.№5239 НМ.

Съдържанието на препис от застрахователна щета №470511121201446, образувана при „Б.В.И.Г.“ АД, към която са приложени застрахователна полица №4705115901000012 от 14.11.2011г., Опис на претенция №50-03000-00434/12/23.03.2012г., Констативен протокол за ПТП рег.№2012/007 от 21.03.2012г. в оригинал и представен легализиран превод от турски език, писмена кореспонденция по повод определяне и доброволно изплащане на застрахователно обезщетение, Договор за цесия от 10.01.2013г., сключен между „Е.“ ЕООД (цедент) и И.М. (цесионер) с предмет вземане към „Б.В.И.Г.“ АД по з.п. №470511121201446 от 14.11.2011г. заедно с уведомление за извършената цесия, адресирано от цедента до длъжника.

В хода на съдебното дирене в първото открито съдебно заседание по делото бяха събрани обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК. В допуснатите обяснения ищецът заяви, че внесената поправка в договора чрез зачеркване и саморъчно изписване е извършена от адвоката му С.К..

Ищецът саморъчно поставил подписа си до поправката в договора. Удължаването на срока от 15 дни на 30 дни било съгласувано с ответника Ц., а корекцията била извършена към датата на сключване на договора в гр. Бургас. Във връзка с направената корекция в представената вноска бележка за заплащане на данъчни задължения ищецът посочи, че документът бил предварително попълнен и едва при представянето му в банката забелязал неточности в датата и в рег. номер на превозното средство. След извършена справка в данъчната служба ищецът установил, че дължимата дума за погасяване на данъчните задължения, посочена в договора, била завишена с 500 лева. Преведената сума била в пълен размер.

По делото беше допуснато изслушване на съдебно-почеркова експертиза за установяване на авторството на извършените поправки в Споразумение от 18.07.2014г. към Предварителен договор от 25.11.2013г. В открито съдебно заседание от 31.01.2019г. беше разпитано назначеното вещо лице И.И., експерт-криминалист. Заключението на изслушаната и приета съдебно-почеркова експертиза обосновава следните изводи: