Решение № 2373 от 24.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2373 гр. Бургас, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от А. Д. МУРТЕВ Гражданско дело №

20232120103063 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ж .Л М. Л., с ЛНЧ: ********** срещу А. К. Ч., род. **********г. в гр. В, гражданин на П, с последен известен адрес в Република Б с. Р, Община с която моли съда да измени Решение VIII-2046 от 18.12.2015г. постановено по гр.д. № 2800/2015г. по описа на БРС, в частта относно предоставянето на ползването на семейното жилище, представляващо сграда с идентификатор по КККР на с.Р, общ. С, обл. Б, поради изменение на обстоятелствата, като ползването на жилището бъде предоставено на ищеца.

Сочи се, че ответницата е негова бивша съпруга, като бракът помежду им е бил прекратен с влязло в законна сила решение постановено по гр.д. № 2800/2015г. на БРС. По силата на така постановеното решение, ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. Р, общ. С, обл. Б, било предоставено на двамата съпрузи, като ответницата можела да ползва същото само в периодите, в които щяла да пребивава в България, а пред останалото време същото оставала за ползване от мъжа. Твърди се, че през 2015г. отношенията между страните се влошили като същата година ответницата напуснала България и заминала за Полша. Ищецът излага, че на 26.03.2017г. около 09.30ч., ответницата без предупреждение нахлула в семейното жилище и му дала срок от три дни да го напусне, като за целта извикала и органите на реда, които обаче не откликнали на исканията й. Ответницата продължила да го обижда, започнала да крещи истерично, да отправя заплахи към ищеца и се опитала да го бутне от втория етаж. Въпреки стореното от ответницата на 26.03.2017г. и въпреки, че ищецът не възпрепятсвал по никакъв начин същата да ползва семейното жилище, същата се снабдила с изпълнителен лист с дата 09.05.2017г., образувала изп. дело срещу него и на 25.08.2017г. му била връчена покана за доброволно изпълнение с насрочено принудително отстраняване от имота и предаването му на ответницата на 11.10.2017г. Ищецът твърди, че междувременно с решение от 10.07.2017г. постановено по гр.д. № 2762/2017г. по описа на БРС, ответницата била осъдена да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу него и била отстранена от бившето им семейно жилище за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – 10.07.2017г. Същевременно с присъда от 12.06.2019г. по нохд № 4762/2018г. по описа на 1

БРС, ответницата била осъдена за извършено от нея престъпление на ЛОС за срок от 1 година, изтърпяването на което наказание било отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Ищецът сочи, че няма данни след осъждането на ответницата същата да се е връщала в страната, но определеното без срок ползване на семейното жилище формално продължавало да е в сила и същата във всеки един момент можела да се възползва от него.

Същевременно, видно от нот. акт. № 128, том III, рег. № 4787, дело № 464/2020г. на нотариус С. И, с район на действие РС – Бургас № 699 на НК, на 25.06.2020г. ищецът бил признат за изключителен собственик на къщата, представляваща бившето с ответницата им семейно жилище, за което имало и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 36/11.06.2020г. С оглед горното, както и предвид факта, че от брака си с ответницата нямат родени непълнолетни деца, другият съпруг няма право да претендира за ползването му.

Цитира съдебна практика. Заявява, че живее в страх и притеснение след случилото се на 26.03.2017г. и не смее да обзаведе къщата от страх ответницата да не се появи, да го 2 заплашва и да го нападне отново. Прилагат се писмени доказателства.Иска се да бъде допуснат до разпит един свидетел, при режим на призоваване за установяване изложените в обстоятелствената част фактически твърдения.

В законоустановения срок ответницата, чрез назначения особен представител – адв.

Е. И. – САК, е депозирал отговор на исковата молба, с която намира искът за допустим, но го оспорва по основание. Ответницата твърди, че имотът е съсобствен между страните и изложеното в исковото молба фактическо състояние не отговаря на действителното такова.

Излага, че видно от изпълнителния лист ползването на семейното жилище й е предоставено по силата на цитираните в него съдебни решения. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е изключителен собственик на процесния имот, респ. че е налице изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването на съсобствения имот.

По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представено е Решение № VIII-2046 от 18.12.2015г. постановено по гр.д. № 2800/2015г. по описа на БРС, съгласно което бракът между страните е бил прекратен по реда на чл.51 от СК, а ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с.Р, общ. С, Б. обл, е предоставено на двамата съпрузи, като съгласно постигнатата уговорка жената А. К. Ч, род. на **********г. в гр. В, Република П,е следвало да го ползва само в периодите, в които пребивава в Б, а през останалото време жилището е щяло да се ползва от мъжа Ж. М. Л., роден на в гр. Т, Република Т, гражданин на Република Ф. Решението е влязло в законна сила на същата дата – 18.12.2015г.

По делото бил издаден изпълнителен лист № 2322 от 09.05.2017г., в полза на А. К. въз основа на цитираното по-горе съдебно решение, в частта относно ползването на семейно жилище.

Представено по делото е Решение от 10.07.2017г., издадено по гр.д. № 2762 /2017г. по описа на БРС, по силата на което на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН била издадена заповед срещу А. К. Ч., за извършено от нея на 26.03.2017г. около 09.30ч. в дома на страните – къща в с. Росен, общ. Созопол, домашно насилие спрямо Жан – Люк М. Л. като ответницата била отстранена от съвместно обитаваното с ищеца жилище.

Представена по делото е покана за доброволно изпълнение изх. № 18758/25.08.2017г. по описа на ЧСИ И. Б, от която се установява, че въз основа на изпълнителен лист № 2322 от 09.05.2017г. ищецът бил поканен да предаде държането на семейното жилище, представляващо къща с площ от 294 кв.м.

Представена по делото е Присъда № 111 от 12.06.2019г. постановена по НОХД № 4762/2018г. по описа на БРС, с която ответницата е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.346, ал.1, т.1, предл.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4 и чл.54, ал.1 от НК и осъдена на ЛОС за срок от 1 година, изпълнението на което наказание било отложено за 1 година.

Представен по делото е нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 128, том III, рег. № 4787, дело № 464 от 2020г. от 25.06.2020г. издаден от нотариус С. И с район 2 на действие – Районен съд – Б, рег. № 699 в НК, по силата на който на основание чл.587, ал.1 от ГПК, Ж. М. Л. бил признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Р, общ.

С, обл. Б, а именно : Сграда с идентификатор шестдесет и три хиляди двадесет и седем, точка, осемдесет и две, точка, едно/ по КККР на с.Р, общ. С, обл. Б, одобрени със Заповед № РД-18-56/29.09.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 02.04.2020г. с адрес на сградата с. Р, м.К. ц, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ............шесдесет и три хиляди двадесет и девет, точка, сто двадесет и седем, точка, осемдесет и две/, със застроена площ от 294 кв.м. /Двеста деветдесет и четири квадратни метра/, брой надземни етажи: 2/два/, с предназначение: Вилна сграда – едноафамилна, а съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация е със застроена площ от 320 кв.м., с разгърната застроена площ от 641, 00 /шестстотин четиридесет и един/ кв.м., представляваща ВИЛНА СГРАДА, намираща се в УПИ IV-127082 /четвърти за имот едно, две, седем, нула, осем, две/, м. К. ц.по плана на с. Р, община С.

Представено по делото е удостоверение за въвеждане в експлоатация № 36/11.06.2020г., с което на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ и чл.19б, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България процесната вилна сграда е въведена в експлоатация.

В съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Ищецът чрез своя пълномощник – адв. А. Д, депозира становище, с което поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл.56, ал.6 от СК за промяна на мерките относно ползването на семейното жилище, поради новонастъпили след постановяването на съдебното решение за развода между страните обстоятелства.

Начинът по който съдът следва да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище, е определен в решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на ІV ГО, ВКС.

В така цитираното решение е посочено, че когато семейното жилище е общо, първо следва да се прецени възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването следва да се предостави на единия от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно). Ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване, а когато семейното жилище е на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените от брака деца. Когато семейното жилище е на близки на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг само за срок до една година. За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то.

Ищецът излага доводи, че е изключителен собственик на процесното семейно жилище, позовавайки се на представения по делото констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 128, том III, рег. № 4787, дело № 464 от 2020г. от 25.06.2020г. издаден от нотариус С. И, като ответника с отговора на исковата молба е оспорил принадлежността на правото на собственост, твърдейки, че същото принадлежи общо на двамата бивши съпрузи.

С Тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.2013г. по ТД 11 /2012г. на ОСГК на ВКС е посочено, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Посочено е, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от 3 проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.