Решение № 5145 от 10.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10575/2023
- Вид
- Решение № 5145
- Подписан
- 10.10.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5145 гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100510575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Х. Ц. С. срещу разпореждане от 21.06.2023 г. по изпълнително дело № 20178560403782 по описа на ЧСИ Б.Б., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по искане на длъжника.
Жалбоподателят излага съображения, че от последното извършено изпълнително действие по изпълнителното дело са изминали повече от 5 години, поради което вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано същото са погасени по давност. Навежда се, че дори да не е изтекла петгодишната погасителна давност , то поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години е настъпила перемция, с оглед на което изпълнителното производство следвало да бъде прекратено.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, с което оспорва жалбата. Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е овластил съдебния изпълнител с правата по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, че по делото са депозирани молби, с които е искано и са наложени запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, респективно са постъпвали суми във връзка с принудителното изпълнение, поради което не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
ЧСИ Б.Б. е депозирала мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които поддържа, че депозираната жалба е неоснователна. Поддържа, че не е изтекъл двугодишен срок, през който да не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия, като такива регулярно са извършвани. Във връзка с наложените запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника по специалната сметка на съдебния 1 изпълнител са постъпвали суми. С оглед на това, счита не е налице основанието, регламентирано в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за прекратяване на изпълнителното действие.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Изпълнително дело № 20178560403782 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ, е образувано с молба на вх. № 56338/16.11.2017 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2017г. по гр. д.
№ 52097/2015 г., по описа на СРС, 128 с-в, срещу длъжника Х. Ц. С. за заплащане на следните вземания: сумата от 1538,28 лв. – доставена топлинна енергия за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 290,18 лв. за периода от 30.09.2012 г. до 07.08.2015 г.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят овластява съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши цялостно проучване на имуществото на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението. Претендира и сторените в изпълнителното производство разноски.
На 11.12.2017г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, връчени на 14.12.2017г., както и съобщение до длъжника за образуваното изпълнително дело, получено на 14.01.2018 г.
На 09.11.2018 г. взискателят е поискал да се наложи запор на банковите сметки на длъжника и върху получаваното от последния трудово възнаграждение, респективно пенсия.
На 18.03.2019г. ЧСИ Богданова е изпратила съобщение за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника „Юробанк България“ АД. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до работодателя на Х. С. „СПОРТЕН КЛУБ по ЛЕКА АТЛЕТИКА АКАДЕМИК-СОФИЯ“, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 28.03.2019г. в изпълнение на наложения запор по сметка на ЧСИ Б.Б. постъпва сумата от 1634.95лв., преведена от „Юробанк България“ АД.
С молба от 27.06.2019 г. взискателят моли да се извършат справка в НАП/НОИ, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсия и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 08.04.2021 г. взискателят депозира с молба, съдържаща искане за извършване на справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника, като при новооткрити такива да се наложи запор и да бъде извършена справка в НАП/НОИ за действащите трудови договори на длъжника, с оглед налагане на запор върху същите. Посочил е в случай, че не се открият банкови сметки и трудови договори, взискателят насочва изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
На 07.07.2022 г. по сметката на ЧСИ Б.Б. в изпълнение на запорно съобщение от „Банка ДСК“ АД постъпва сумата от 19.27 лв.
На 06.06.2023г. длъжникът Х. Ц. С. е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради изтекла погасителна 2 давност и неизвършване на изпълнителни действия спрямо него.
С обжалваното разпореждане ЧСИ Б.Б. е отказала да прекрати изпълнителното производство.
При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е подадена в законоустановения срок от съобщаването за разпореждане от 21.06.2023 г., с което ЧСИ е отказал да прекрати образуваното производство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е уредено правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
За да е налице регламентираното в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на 3 изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От събраните по делото доказателства се установява, че взискателят регулярно е искал извършването на изпълнителни действия – налагане на запори по банковите сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение, опис на движими вещи, опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан, като е заплащал следващите се за това авансови такси. В изпълнение на исканията на взискателя са изпратени запорни съобщения на 11.12.2017 г. („Банка Пиреос България“ АД и „Банка ДСК ЕАД), както и на 21.03.2019г. – „Юробанк България“ АД, на 21.03.2019г. до работодателя на длъжника „Спортен клуб по лека атлетика АкадемикСофия. По делото се установява, че в изпълнение на запорните съобщения „Юробанк България“ АД на 28.03.2019г., а в последствие и от „Банка ДСК“ АД на 07.07.2022г. са постъпили суми по изпълнителното дело. Следователно след изпращане на последните запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и до работодателя на длъжника няма изтекъл период от 2 години, през който да не са поискани изпълнителни действия то взискателя. На 27.06.2019г., на 08.04.2021 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение, както и извършване на опис на движими вещи на длъжника, респективно за опис и оценка на движими вещи. Така взискателят е сезирал ЧСИ Б.Б. с искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни действия, като е проявил необходимата активност, за да поддържа висящността на изпълнителното производство. В настоящият случай следва да се изтъкне и обстоятелството, че по време на обявеното в страната на 13.03.2020 г. извънредно положение са спрели да текат сроковете в производството, като същият е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г., съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Следователно по инициатива на взискателя и по негово възлагане на ЧСИ срещу длъжника са били извършвани същински изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, постъпили са двукратно плащания от трети задължени лица, като между всяка една от сезиращите молби и извършените плащания, не е изтекъл срок по-дълъг от две години. Това от своя страна се явява пречка за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото правно релевантно е обстоятелството взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи, че възражението за погасяване на вземането по давност е от категорията на материално-правните, като същото не може да бъде упражнено, като защитно средство в изпълнителния процес, а единствено по исков път. Подобно възражение не би могло да бъде преценявано от съдебния изпълнител, доколкото последният е длъжен да изпълни посоченото в изпълнителния лист, като предприеме действия по събиране на вземанията отразени в него.
Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34409375-b660-4011-a532-59e7e6f99f4c