Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5264 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42775/2025
Вид
Решение № 5264
Подписан
19.03.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5264 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110142775 по описа за 2025 година

Г. К. М. е предявил срещу „*“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2390433/17.05.2021 г. поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр.

3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, поради противоречието с добрите нрави и като заобикаляща закона, а срещу „* ЕООД установителен иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство от 17.05.2021 г. поради противоречието му с добрите нрави и като заобикалящ закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на поръчителя, като заобикаляща закона.

Ищецът твърди, че на 17.05.2021 г. сключил Договор за потребителски кредит № 2390433 с ответника „*“ ЕАД, а с ответника „* ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на отпуснатия кредит. В договора за потребителски кредит страните уговорили „*“ ЕАД да отпусне на кредитополучателя заемна сума в размер на 304,54 лв., която да бъде погасена на 3 месечни вноски със срок за погасяване – 3 месеца, при размер на ГЛП от 20,08%, размер на ГПР по кредита – 22,04%, възнаграждение за поръчител от 86,43 лв. и общ размер на плащанията от 401,22 лв. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова 1 гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от „*“ ЕАД юридическо лице (поръчител) в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Ищецът релевира възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречието му със закона с доводи, че договорът и приложимите към него общи условия не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. При сключването на договора на потребителя не били предоставени общи условия, нито същите са подписани на всяка една страница съгласно изискването на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 23 ЗПК. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен неговият срок съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. Липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен процент по см. на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не били посочени изчерпателно всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са взети предвид при формиране размера на ГПР по кредита.

Уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение следвало да бъде включено в размера на ГПР, тъй като задължението на потребителя за плащане на възнаграждение на поръчителя е неделимо от задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Твърди, че ако същото бъде включено, размерът на ГПР би надвишил максимално допустимия такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неточното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на липса на един от задължителните реквизити на договора за кредит. Договорът бил сключен в разрез с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Кредиторът не бил предоставил разбивка на всяка погасителна вноска в погасителния план, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

20, т. 23 и т. 24 ЗПК – не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срок, в който това право може да бъде упражнено, както и другите условия за неговото упражняване; липсвал ред за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове, както и условията за тяхното използване. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за потребителски кредит за действителен, ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Твърди, че сочената клауза представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение, какво да бъде то и кое лице да бъде негов поръчител. Ищецът релевира възражение за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Счита така възникналото акцесорно съглашение за несъответстващо на принципното значение и целта на договора за поръчителство. Акцентира, че уговорено по този начин, възнаграждението за поръчител би било дължимо дори и при точно изпълнение на договора от потребителя. Излага, че целта на уговореното възнаграждение е да обезпечи един гарантиран доход за поръчителя, без същият да престира насрещно, което води до неговото неоснователно обогатяване. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за предоставяне на поръчителство за действителен, ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 8, ал. 1 от същия поради заобикаляне на закона. Счита, че 2 уговореното с тази клауза възнаграждение от 86,43 лв. е в прекомерен размер – почти колкото половината от отпуснатата по договора за кредит главница и практически представлява скрита възнаградителна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответните дружества депозират отделни отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Не оспорват, че между „*“ ЕАД и ищеца е сключен процесният договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, както и че между „* ЕООД и ищеца е сключен процесният договор за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит с твърдяното съдържание. Твърдят, че към настоящия момент ищецът изцяло е погасил задълженията си по двата договора. Считат, че договорът за потребителски кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не оспорват, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за поръчителство не е включено като разход по см. на чл. 19 ЗПК.

Единственият включен в размер на ГПР разход е този за възнаградителната лихва. Считат, че възнаграждението за поръчител не представлява разход по см. на пар. 1, т. 1 ДР ЗПК, тъй като сключването на договор за предоставяне на поръчителство, съответно заплащане на възнаграждение по него не е задължително условие за получаване на кредита. Твърдят, че съгласно чл. 12 от общите условия кредитополучателят има право, а не задължение да предостави обезпечение на кредита, а размерът на възнаграждението не представлява известен на „*“ ЕАД разход към момента на сключване на договора за кредит. Твърдят, че потребителят е имал възможността да се откаже от кандидатстването за обезпечен с поръчителство кредит преди подписването на договора за паричен заем. Твърдят, че процесният договор за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не следва да попада в обхвата на ГПР по кредита. Излагат, че „*“ ЕАД действително е едноличен собственик на капитала на „* ЕООД, но двете дружества са с различен предмет на дейност и собствено счетоводство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените установителни искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит с „*“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство с „* ЕООД и тяхното конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност наличието на клауза в договора за кредит, предвиждаща задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по кредита, и наличието на клауза в договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на поръчителя.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят действителността на процесните договори и оспорените договорни клаузи чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора 3 съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, сключването на процесния договор за потребителски кредит между ищеца и „*“ ЕАД и сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „* ЕООД и посоченото конкретно съдържание.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 2390433/17.05.2021 г., сключен между „*“ ЕАД и Г. К. М., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 300 лева, която следва да бъде върната на 3 месечни вноски при лихвен процент от 20,08 % и ГПР от 22,04 %.

Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.05.2021 г., сключен между "*" ЕООД и Г. К. М., по силата на който поръчителят се задължава да отговоря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 86,43 лева.

В договора за потребителски кредит е предвидено, че в 10-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че „* ЕООД, в качеството си на поръчител, отговаря солидарно солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, като за целта потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 86,43 лева.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 10-дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесните договори за предоставяне на кредит и поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е предвидено, че „*“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Съдът счита, че уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 4