Решение № 16678 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16678 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110155369 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на У.С. М.Ц., чрез пълномощника им юрк. Ф.И., против В. Б.

Т., ЕГН **********, с адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на наемател на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок.

Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № ***** по описа на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 2 889,36 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 2 419,53 лв. (две хиляди четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на 1 доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 09.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 421,47 лв. (четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и седем стотинки) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г., в) 39,70 лв. (тридесет и девет лева и седемдесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 09.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 8,66 лв. (осем лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва за периода от 31.12.2018 г. до 25.11.2021 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т.С.“ ЕООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави възражение за нередовност на исковата молба, тъй като в исковата молба се сочи, че ответникът е наемател на процесния топлоснаден имот, а в разпореждането на съда е посочено, че същия т е собственик. Сочи се в отговора, че В. Т. не е наемател на имота, респ. ползвател на топлинна енергия, тъй като съгласно клаузите на договора за наем, същият се прекратява, ако в продължение на два месеца наемателят не е заплатил консумативните разходи. Особеният представител на ответника оспорва количеството и стойността на топлинната енергия, чиято цена е предмет на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че общите условия на ищцовото дружество са неприложими, тъй като не се установява кога и в кои ежедневници са публикувани.

Особеният представител на ответника не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба. Моли да бъде задължено ищцовото дружество да представи всички фактури, касаещи процесния период. Иска да бъде поставена допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в 2

Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Протокол от проведено на О.С. (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на горното е сключен договор за извършване на услуга топлинно счетоводство между собствениците в етажната собственост и „Т.С. ЕООД. Не е представен договор между ищеца и Т.С. ЕООД договор за проецсния период, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури, приложени по делото.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Така в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в /адрес/.

Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен договор за наем о т03.11.1997 г. на процесното жилище, сключен между Столична Община и ответника, като възраженията, че договорът е развален поради неплащане са неотносителни към процесното дело, като съдът не изследва плащанията по договора за наем, а ползването на процесния имот. В случая е представен протокол от 23.09.2020 г., в който е посочено, че процесният имот е иззет от ответника.

С оглед така приетите доказателства, съдът намира за установено, че ползвател на имота за процесния период е именно ответника, поради което е сключил договор за доставка на топлоенергия за жилището в качеството му на ползвател по наемно отношение, поради което и при съобразяване на разрешението в т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, ответникът се явява задължен да заплати стойността на доставената за имота топлоенергия в цялост, тъй като се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД за 3 процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.

Спорно е също дали начислената топлоенергия за имота е правилно определена, съответно коректно остойностена. За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 2419,53 лева – главница за доставена топлоенергия, 39,70 лева – главница за осъществено дялово разпределение, 421,47 лева – лихва за забава върху главницата за потребена топлоенергия и 8,66 лева – лихва за забава върху главницата за извършено дялово разпределение.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.