Определение № 324 от 14.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария Петрова Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от М. П. П. Въззивно частно гражданско дело № 20235000500423 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№7486/14.06.2023г. от С. П. Ш. и М. П. Ш.

Х., чрез пълномощника им адв.Л. Н., против Определение №748 от 01.06.2023г., постановено по в.ч.гр.дело №345/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което са осъдени да заплатят на Х. С. П. и П. Я. П. общо сумата от 400лв. разноски по делото за възнаграждение на един общ пълномощник-адвокат.

Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като, противно на приетото, от тяхна страна е подаден своевременно по пощата писмен отговор на молбата за допълване на определението относно разноските, а направените възражения относно Определение №693/18.05.2023г. не са кредитирани, като разноските не следва да се присъждат на този етап от делото, а с решението на Районен съд-Казанлък. Поддържат да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответниците по частната жалба Х. С. П. и П. Я. П. са депозирали чрез пълномощника им адв.Т. Д. писмен отговор на същата със съображения за 1 нейната неоснователност, според които те своевременно с отговора на частната жалба са били направили искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, по което окръжният съд е пропуснал да се произнесе, като такива, противно на поддържаното от жалбоподателите, не могат да бъдат присъдени с решението на Районен съд-Казанлък, тъй като то предхожда въззивното производство. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено и да им се присъдят направените разноски за касационната инстанция, съгласно приложения списък.

Частната жалба е адресирана до ВКС, на който след администрирането й е изпратена за разглеждане, като с Разпореждане №1721 от 11.08.2023г. тя е изпратена по компетентност на Апелативен съд-Пловдив, съгласно чл.274,ал.2 от ГПК. Същата е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Окръжен съд-Стара Загора е образувано по частна жалба вх.№3702/27.03.2023г. на С. П. Ш. и М. П. Ш.-Х. против протоколно определение от 21.03.2023г. по гр.дело №1403/2022г. по описа на Районен съд-Казанлък, с което е даден ход на делото и на устните състезания. С подадения в срок отговор №4640/19.04.2023г. на частната жалба ответниците по нея Х. С. П. и П. Я. П. са оспорили същата като неоснователна и са поискали да бъде оставена без уважение и да им се присъдят направените разноски, съгласно приложения списък за възнаграждение от 400лв. за процесуален представител, за което са представили и договор за правна защита и съдействие от 18.04.2023г., удостоверяващ изплащането на такова в брой. С постановеното Определение №637/05.05.2023г. частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима без произнасяне по искането на ответниците за разноски. В едноседмичния срок за обжалване на това определение е подадена от тях молба вх.№6326/18.05.2023г. за неговото допълване в частта му за разноските чрез присъждане на направените такива в размер на 400лв. От ответниците по молбата е подаден в срок по пощата писмен отговор, в който се съдържа единствено становище за нейната 2 неоснователност, без да са изложени конкретни съображения. С обжалваното Определение №748 от 01.06.2023г. окръжният съд е приел, че с постановеното от него Определение №637/05.05.2023г. не се е произнесъл по искането на двамата въззиваеми за присъждане на разноски, каквито, според представените с отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие и списък, са заплатили за адвокатско възнаграждение от 400лв., поради което молбата, по която въззивниците не са подали отговор в срок, се явява основателна и по тези решаващи съображения е присъдил разноските.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за валидно и допустимо. Молбата за изменение на постановеното определение в частта му за разноските чрез неговото допълване с присъждането на такива е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за неговото обжалване и изхожда от легитимирани лица – ответниците по частната жалба. Макар и неправилно, както сочат жалбоподателите, окръжният съд да е приел, че от тяхна страна отговор на молбата не е подаден, не е налице поддържаното съществено процесуално нарушение, което да опорочава обжалваното определение.

Процедурата по чл.248,ал.2 от ГПК е изпълнена и в депозирания отговор не се съдържат конкретни доводи и възражения, които да са останали необсъдени. Освен това, в производството по частната жалба въззивната инстанция, според чл.278,ал.2 от ГПК, не е ограничена от оплакванията в нея и отговора по същата при преценката относно правилността на обжалваното определение, а служебно проверява всички относими факти и доказателства и сам решава въпроса по жалбата, с което изпълнява задължението си да осигури правилното приложение на процесуалния закон, в каквато насока са и задължителните указания по Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. по тълк.дело №6/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно жалбоподателите поддържат, че по претендираните от ответниците разноски се дължи произнасяне с решението на районния съд.

Касае се за разноски, заплатени за производството по частната жалба до окръжния съд, с постановеното по която като краен акт определение се дължи произнасяне и по искането за присъждане на такива, съгласно чл.81 от ГПК.

Доводът би бил резонен в случай на отмяна на преграждащо определение, какъвто настоящият не е, тъй като с постановеното определение частната жалба против определението, с което е даден ход на делото и на устните 3 състезания, е оставена без разглеждане като недопустима. В тази хипотеза ответниците по частната жалба на основание чл.78,ал.4 от ГПК имат право на разноски. Те своевременно с отговора на частната жалба са заявили искане за присъждането им и са представили доказателства за заплатени такива в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение. С постановеното определение окръжният съд е пропуснал да се произнесе по това искане. Налице са при тези обстоятелства условията на чл.248,ал.1 от ГПК за допълването му чрез тяхното присъждане, както правилно е постановено с обжалваното определение и то следва да се потвърди.

С оглед на този изход и във връзка със заявеното с отговора на частната жалба искане на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, каквито са заплатили за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2023г., съдът намира, че такива не се следват, тъй като инстанционното производство по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер, отделно от основното по иска, адвокатската защита по което, съответното заплатеното за нея адвокатско възнаграждение, е част и се обхваща от него, поради което няма основание за допълнително кумулиране на разноски в производството по разноските и искането следва да се остави без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №748 от 01.06.2023г., постановено по в.ч.гр.дело №345/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. С. П. и П. Я. П. за присъждане на разноски в производството по чл.248 от ГПК пред Апелативен съд-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5