Решение № 152 от 27.04.2022, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 158/2022
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 27.04.2022
- Състав
- ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА, КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА, СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200, ал.1, т.39 · Закон за водите
Р Е Ш Е Н И Е
№152/27.04.2022 год., град
Добрич
В
И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в І касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Милева касационно дело с административно-наказателен характер №158/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ЕИК хххххх, със седалище в гр.София и адрес за кореспонденция гр.С, хххххххх, подадена чрез ст.юрисконсулт В.В. срещу Решение № 165/01.12.2021 г., постановено по нахд № 784/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-96 от 09.06.2021 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена санкция от 2000 лева за нарушаване на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, като санкцията е намалена на 1000 лева.
Касаторът счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Основните му възражения се свеждат до твърдения за допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения на ЗАНН – неспазване на сроковете по чл.34, чл.40, ал.1 от ЗАНН, които съдът не констатирал и обсъдил. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени незаконосъобразното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изразява становище, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, сроковете са спазени и пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С процесното наказателно постановление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите затова, че в качеството си на лице с предоставени права за стопанисване и управление на язовир «Карапелит» - публична държавна соственост, съгласно АПДС № 5680/11.10.2019 г., не е изълнитело задължително предписание, дадено с Констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020г., връчен на 04.06.2020 г., а именно:
«Основният изпускател да се приведе в технически изправно състояние» със срок за изпълнение до 31.08.2020 г.
За да измени наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, които да го опорочават, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът е приел за неоснователни всички възражения, изложени в жалбата срещу наказателното постановление.
Касационният състав след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с мотивите на оспореното решение, намира, че същото е правилно, законосъобразно и не са налице твърдените в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна. Изложените съображения напълно се с споделят и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно те да бъдат преповтаряни.
В касационната жалба се сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка следва да се отбележи, че при извършената проверка, касационната инстанция не констатира нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и които биха могли да обусловят отмяна на издаденото наказателно постановление само на това основание. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи,в законоустановените срокове, връчени са на касатора и срещу тях той се е защитавал в законоустановените срокове.
Касационният състав споделя всички съображения, изложени в мотивите на оспореното решение, с които се отхвърля като неоснователно възражението за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено въз основа на официални документи. АУАН е подписан от един свидетел, но съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
Доказателствата по делото установява, че актът е съставен в присъствие на представител на нарушителя. При съставянето е АУАН е присъствал представител на нарушителя, Владимир Христов - директор на дирекция „Водностопанска дейност“, който е представил редовно пълномощно да представлява Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Поради това и твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН настоящата съдебна инстанция намира за несъстоятелно.
Районният съд не е допуснал нарушение на закона, приемайки, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като задълженото лице не е представило доказателства, че е изпълнило даденото предписание в определения срок, 31.08.2020г., нито след това.
Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, обявява за административно нарушение деянието, изразяващо се в неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал.
2 и определя, че същото се санкционира с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв.
Поради липса на касационните основания за отмяна на оспорения съдебен акт, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І кас. състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 165/01.12.2021 г., постановено по нахд № 20213230200784/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: