Определение № 2554 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554 гр. София, 20.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002103594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Г., Д. Г. Д. и В. Г. Г. срещу решение № 260314 от 21.05.2024 г. по в.гр.д.№ 7794 от 2014 г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 22.01.2014 г. по гр.д.№ 62884 от 2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Г. В. Г. /починал в хода на въззивното дело и заместен от наследниците му по закон Н. И. Г., Д. Г. Д. и В. Г. Г./ срещу Н. Д.

Т., К. Д. В. /починал в хода на въззивното дело и оставил за наследник сина си Д. К. В. и дъщеря си М. К. В./, Д. К. В., М. К. В., Р. М. Т., Л. И. Ц., Р. И. Ц. и Т.

И. Б. иск по чл.108 ЗС за следния имот: нива с площ 1141 кв.м., находяща се в землището на [населено място], [населено място], м.„Г.“, в.з.„Б.“, представляващ част от имот № *** по кадастралния план на [населено място], изготвен на база летене от 1954 г., при посочени съседи, за която нива е определен имот № ***, кв.*** по неодобрен кадастрален план на [населено място], [населено място], м.„Г.“, в.з.„Б.“, и който имот попада в част от 504 кв.м. от УПИ ***, част от 437 кв.м. от УПИ *** и част от 637 кв.м. от УПИ ***.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно 1 обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните въпроси:

1. Съществува ли задължение за въззивните съдилища да обсъждат всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се обосновават защо кредитират или не кредитират определени доказателства, както и да се произнесат по всички заявени от страните доводи и възражения ?

2. Допустимо ли е в хода на исковото производство по граждански дела съдът да осъществява натиск върху страната по делото, принуждавайки я да промени петитума на предявения иск ?

3. Какви са правомощията на съда при осъществяването на косвен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлената комисия ?

4. Допустима ли е земеделска реституция на имот, който се намира в урбанизирана територия ?

5. Подлежи ли на възстановяване собствеността върху земеделски земи, притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС, които са били продадени на трети лица от ТКЗС и разполагат ли третите лица с възражение, касаещо идентичност между притежавания от наследодателя на ищеца и възстановения имот, след като не е налице спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между страните ?

Според касаторите, по поставените въпроси е налице противоречие с Тълкувателно решение 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 146 от 30=03.2011 г. по гр.д.№ 722 от 2010 г. на ВКС, ГК, І г.о., г.о., решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 669 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 453 от 2008 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 137 от 16.08.2011 г. по гр.д.№ 1036 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

В писмени отговори от 12.08.2024 г. и 16.09.2024 г. ответниците Т. И. Б., Р. И.

Ц., Р. М. Т., М. К. В. и Д. К. В. оспорват жалбата. Молят решението на СГС да не се допуска до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Ответниците Н. Д. Т. и Л. И. Ц. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско 2 отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Жалбата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е посочил, че по предявения иск по чл.108 ЗС ищецът дължи да установи чрез пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот, респ. на части от урегулираните поземлени имоти на ответниците, на основание наследяване по закон от наследодателя си В. Г. и завършен фактически състав на земеделска реституция по ЗСПЗЗ в полза на В. Г., т.е. наличие на влязъл в сила валиден индивидуален административен акт по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за реституция на процесната земеделска земя. Съдът е разяснил, че реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, който има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимира лицата като собственици, но само в случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване.

Ако обаче правото на собственост не е съществувало към обобществяването, то и решението по чл.14, ал.1 или ал.3 ЗСПЗЗ не може да го създаде понастоящем. Съдът е отбелязал още, че ако в исково съдебно производство трети лица оспорват наличието на право на собственост към момента на обобществяване, в тежест на ползващите се от акта за възстановяване е да докажат това право на собственост, както и по принцип всички останали материалноправни предпоставки за реституция. Така гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол на административния акт, в чието производство по издаване и обжалване не е бил страна оспорващият го ответник.

Според съда, в конкретния случай оспорените от ответниците реституционни решения на ПК- община „Панчарево“ са нищожни и материално незаконосъобразни: първото решение от 25.11.1997 г. е материално незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ, а второто и третото решение от 30.01.1998 г. и от 13.08.2002 г. са нищожни, тъй като не е имало основание за постановяването 3 им след като вече е било издадено решението от 25.11.1997 г. Поради това и ищецът не е могъл валидно да придобие права върху процесния имот, противопоставими на ответниците- наследници на трети лица, легитимиращи се като собственици на имота по силата на валидно извършени през периода 1969 г.- 2007 г. правни сделки и разпореждания.

Във връзка с първото реституционно решение на ПК- община „Панчарево“ от 25.11.1997 г. въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот. Взел е предвид, че от страна на ищците е представено единствено удостоверение от Кметство- с.Бистрица, община Панчарево, издадено на 11.03.1997 г., според което в емлячния регистър „за внесен имот“ за 1935 г. на името на Й. Г. са записани две ниви в местността „Г.“, а именно нива /по наследство/ от 1,4 дка и нива /по наследство/ от 3,6 дка. Й. Г. е починала през 1956 г., като оставила четирима низходящи, между които и наследодателят на ищците- В. Г., починал през 1983 г., явяващ се един от двамата братя, в полза на чиито наследници е възстановена собствеността върху процесната земеделска земя. В издадените от Кметство- с.Бистрица, община Панчарево на 13.07.1994 г. две удостоверения са посочени вписаните в опис- декларации на В. Г. и Г. Г. от 1958 г. земеделски земи, притежавани от същите /подлежащи на внасяне в ТКЗС/, между които изобщо не фигурират ниви или нива в местността „Г.“, включително не фигурира заявената за възстановяване процесна нива от 3,6 дка в м.„Г.“. Същевременно в преписката по ЗСПЗЗ е приложена служебна бележка, издадена на 11.03.1997 г. от Кметствос.Бистрица, община Панчарево, в която е посочено, че по Протокол № 1 от 1948 г. Г. Г. е отстъпил нива в м.„Г.“ от 1,4 дка и получил нива в м.„Ц.“ от 3 дка, като „заменката не е продавана“. Поради това съдът е приел, че не може да се приеме, че придобитите от праводателите на ответниците имоти са съответни на процесната нива. От друга страна, въз основа на представените от ответниците писмени доказателства- нотариални актове, второфазно делбено решение, спогодителен протокол за делба и скици и заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза е прието за установено, се че територията, в която се намират притежаваните от ответниците УПИ, е урбанизирана, като първият ПУП- регулационен план за същата датира от 1961 г. Видно и от издаденото от ТКЗС „Витоша“- кв. Симеоново- София на 25.08.1973 г. удостоверение 4 лицата И. Ц. Ц., Е. М. Ц., М. С. Т. и Н. Д. Т. не са членове на стопанството, като парцел *** от квартал *** по плана на в.з.„Б.“ не влиза в блок на ТКЗС.

В обобщение е прието, че решението на ПК- Панчарево от 25.11.1997 г. не легитимира първоначалния ищец Г. Г. като собственик на имота, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ- не била установена принадлежност на имота към имуществото на посочените в решението лица /братя В. и Г. Д. Г./ към момента на обобществяването му през 1958 г., когато е било създадено ТКЗС в района /предвид посоченото в опис-декларациите на В. и Г. Г. за внасяне на имоти в ТКЗС през 1958 г./.

По отношение на второто и третото реституционни решения от 30.01.1998 г. и 13.08.2002 г. на Поземлена комисия- община „Панчарево“ въззивният съд е приел, че те са нищожни, тъй като касаят същия имот, по отношение на който вече е било постановено решение за възстановяване на собствеността /решението от 25.11.1997 г./, а именно нива с площ от 3,600 дка в землището на [населено място], м.„Г.“, и не е имало законно основание /чл.14, ал.6 или ал.7 ЗСПЗЗ/ органът на поземлената собственост- ПК да се произнася с ново решение по искането за възстановяване на правото на собственост на същия имот. Съдът е съобразил, че според чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ /в приложимите към 30.01.1998 г. и 13.08.2002 г. редакции/ Поземлената комисия може да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ явни фактически грешки, а според чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ /в приложимите към 30.01.1998 г. и 13.08.2002 г. редакции/ при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1 Поземлената комисия по искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа /или по искане на министъра на земеделието и горите- в редакцията от 2002 г./ или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по- късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, като този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. От доказателствата по делото обаче не се установявало да е отправено искане в този смисъл от съответния ресорен министър или от заинтересуваните лица, нито е налице влязло в сила съдебно 5 решение за същата земеделска земя. Същевременно при постановяване на последното решение на ПК от 2002 г. 2-годишният краен срок за произнасяне по направено искане по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ вече е бил изтекъл /на 18.12.1999 г./, тъй като реституционното решение от 1997 г. според направеното върху същото отбелязване, е влязло в сила на 18.12.1997 г. Решенията от 1998 г. и 2002 г. са постановени по заявления на наследниците на братя В. и Г. Г., които вече са били уважени с решението от 1997 г., без да са налице данни и доказателства повторното произнасяне на комисията да се основава на допусната явна фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ или на откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства по смисъла на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Подаденото от друг сънаследник на общия наследодател заявление за земеделска реституция не представлява такова ново обстоятелство, нито ново доказателство. Следователно процесуални и материалноправни предпоставки за постановяването на второ и трето реституционни решения от Поземлена комисия- община „Панчарево“ относно процесния недвижим имот не са били налице. Затова, според съда, тези административни актове не са породили целените правни последици, което обосновава извод за липса на надлежно придобити въз основа на земеделска реституция от наследниците на В. и Г. Г., респ. от първоначалния ищец Г. Г. като наследник на В. Г., права върху процесния имот.