Решение № 98 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100505107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4287 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 36921/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 151-и състав, Военномедицинска академия-МБАЛ София е осъдена да заплати на Б. В. Ч. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1650, 83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.01.2021 г. – 25.01.2024 г. върху сумата от 5000 лв., представляваща присъдено с влязло в сила решение от 19.12.2023 г. по в.гр.д. № 5543/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, обезщетение за неимуществени вреди, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 66, 03 лв., представляваща разноски за държавна такса.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че при липсата на заявена претенция за присъждане на лихви в предходното производство, е недопустимо претендирането им в самостоятелно производство. Поддържа, че съгласно чл.

214, ал. 2 ПК прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал.

1 ПК, но само в хода на първоинстанционното производство. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника, чрез юрк. Д.Д., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по 1 свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Софийският районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1650,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.01.2021 г. – 25.01.2024 г. върху сумата от 5000 лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение от 19.12.2023 г. по в. гр. д. № 5543/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав обезщетение за неимуществени вреди.

Кредиторът може да претендира отделно лихва за забава върху вземането за главница след датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главния дълг, щом като не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. След като в производството, в което е установена дължимостта на главница, не е предявена претенция за законна лихва, е несъмнено правото на ищцата да претендира заплащането на обезщетение за забава в отделно производство. Дължимостта на законната лихва от датата на исковата молба се явява последица от учредяване на валидния процес, както и при всеки друг осъдителен иск. При все че ако бе предявена в рамките на производството по главното вземане, претенцията за законна лихва би била допустима, на същото основание тя е допустима и като предявена чрез отделен иск. В този смисъл - Определение № 522 от 07.03.2024 г. по ч. т. д. № 2145 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение;

Определение № 305 от 09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5086 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Решение № 50 от 12.03.2010 г. по търг. д. № 485/2009 г. на Върховен касационен съд). В този смисъл и оплакванията на въззивника за недопустимост на предявения иск са неоснователни.

Уважаването на надлежно заявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата е обусловено единствено от уважаването на иска, т.е. от разрешаването на материалноправния спор със сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай не е спорно между страните, че с Решение № 6561/19.12.2023 г. по в.гр.д. № 5543/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, претърпени в периода 28.04.2018 г. – 21.09.2018 г. поради невъзможност да погребе починалия си съпруг Т. Ч., които вреди са пряка последица от незаконосъобразното бездействие от страна на ответника да изпрати на общинската администрация в срок от 48 часа „Съобщение за смърт“ за починалия Т. Ч., необходимо за издаване на акт за смърт. В полза на ищцата са били присъдени и разноски в общ размер от 798 лв.

Предвид изложеното в настоящия случай се установява, че със сила на пресъдено нещо е установена главницата, върху която се претендира лихва за забава.

Обезщетението за забава на парични задължения в размер на законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Министерски съвет с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно член единствен, алинея първа от цитираното постановление размерът на законната лихва за забава се определя на дневна база и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Не е спорно и че за събиране на горните вземания по влязлото в сила съдебно решение е било образувано изп.д. № 17/2024 г. по описа на ЧСИ С.П.. От приложеното на л.

28 по делото платежно нареждане се установява, че ответникът е заплатил общо дължимата сума в размер на 5800 лв. на 25.01.2024 г. В конкретния случай ищцата претендира заплащането на законна лихва за периода от 25.01.2021 г. до 25.01.2024 г., чийто размер, определен на основание чл. 162 ГПК при използване на лихвен калкулатор за просрочени 2 задължения към НАП, възлиза на 1650,83 лева.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - да се остави без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото не са представени доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4287 от 13.03.2025 г., постановено по гр. д. № 36921/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 151-и състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3