Решение № 928 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря С. Ст. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110112353 по описа за 2024 година

Производството е за делба във фазата по извършването.

С влязло в сила решение № 2557/07.07.2025г. съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № *************, находящ се в гр. *************, с площ от 59.54 кв.м., при граници: на същия етаж имоти с идентификатори ************* и *************, под обекта имот с идентификатор ************* и над обекта имот с идентификатор *************, ведно с изба 5 31 с площ от 2.48 кв.м. и 1.0990% ид.ч. от общите части на сградата, между съсобствениците и при квоти, както следва:

- 1/8 ид.части за Т. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, ап. 31 и - 5/8 ид.части за А. Е. Т., ЕГН **********, от гр. *************;

- 1/8 ид.части за П. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************;

- 1/8 ид.части за С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителят Т. Т. Т. е заявил претенция за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Претенция за възлагане на имота е заявена и от съделителката А. Е. Т. с молба вх. № 89518/27.10.2025г. (л. 318-319). Твърденията в молбите са, че на основание 349, ал. 2 ГПК желае да й бъде възложен имотът, тъй като няма друго жилище и има качеството на сънаследник, като с уточняваща молба вх. № 91808/03.11.2025г. (324325) е заявила, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки 1 становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Досежно поделяемостта на имота в хода на производството е изслушано заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че процесният имот е реално неподелям.

Предвид доказаната неподеляемост на имота и неговия жилищен характер, съдът следва да прецени дали са налице условията за поставянето му в дял на направените от всеки един от съделителите Т. Т. Т. и А. Е. Т. възлагателни претенции.

Съобразно влязлото в сила решение по допуска на делбата, процесният имот е съсобствен между съделителите на основание наследствено правоприемство от Т. Т. П. за всички съделители, а за съделителя А. Е. и на основание прекратената съпружеска общност със смъртта на съпруга П.. Следователно съделителят А. Е. има качеството едновременно на преживял съпруг и на наследник по закон, но с оглед диспозитивното начало в граждански процес и при съобразяване заявеното от съделителката, че претендира възлагане на имота в качеството й на наследник (не й като преживяла съпруга), който не притежава друго жилище и е живяла в имота към момента на откриване на наследството, съдът намира, че правната квалификация на претенцията й е по чл. 349, ал. 2 ГПК. Тази е и правната квалификация на възлагателната претенция, направена от съделителя Т. Т. Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилищен, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Или, за да бъде извършена делбата чрез възлагането на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, всеки един от двамата съделители следва да установи по пътя на главното и пълно доказване, че към момента на откриване на наследството, оставено на от Т. Т. П. е живял в делбения имот и не притежава друго жилище, като при доказаност на тези предпоставки и от двамата ще възникне конкуренция между тях, като делбата ще се извърши чрез възлагане на жилището на този от тях, който е предложил най-висока цена.

В настоящия случай между А. Е. Т. и Т. Т. Т. не е налице спор, че всеки от тях не притежава друго жилище. Не се спори и че към момента на откриване на наследството – 11.09.2020г. в делбеният имот е живял съделителят Т.. Спорът се свежда до това живяла ли е в имота към момента на откриване на наследството съделителката А. Е. Т..

За установяване на горното съделителката Т. е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на Симона Г. Бухова, чиито показания в частта къде е живяла А. Е. Т.

2 съдът не кредитира. Това е така, тъй като свидетелката от една страна се явява заинтересована по смисъла на чл. 172 ГПК с оглед факта, че е внучка на А. Е., а от друга от показанията й става ясно, че същата след завършване на средното си образувание се е установила да живее в чужбина, като се е прибрала за погребението на дядо си, но в показанията й липсва информация възприела ли е тя лично, че А. Е. обитава делбения имот към този момент. Нещо повече в подкрепа на показанията й липсват каквито и да е други годни доказателства да установят спорния факт.

Обратното, достоверността на изнесеното се разколебава и от обективираното в приетото като доказателство по делото сигнал/жалба до председателя на АК-Варна (л.

98-100). В последния се съдържа изявление на съделителката А. Т., че още приживе на наследодателя Т. Т., Т. Т. принудително прогонил роднините си – А. Т., П. Т. и С. Т., от семейното жилище, находящо се в гр. *************. Извънсъдебното признание на този неизгоден за страната факт, при липса на други годни доказателства да установят възложения в тежест на съделителката А. Т. факт, формират извод за недоказаност на тази предпоставка от възлагателната й претенция. Обратен извод не може да се направи и с оглед изслушаните по реда на чл. 176 ГПК обяснения на А. Т., доколкото само изявление, с които страната признава, че са се осъществили неизгодни за нея факти представлява доказателствено средство.

В обобщение съдът намира, че единствено по отношение на съделителя Т. Т. са налице предпоставките за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и доколкото не е налице конкуренция на права, сумата за уравняване на дяловете следва да бъде определена съобразно стойността, по повторната съдебно-техническа експертиза, съобразно сравнителния метод на база офертни пазарни цени, доколкото същият дава справедливата пазарна стойност при съобразяване не само динамиката на пазара, разбира се след прилагане на коригиращ коефициент за отбив от цената (в случая 10%), но и състоянието на имота. Съдът не кредитира заключението в частта по данни от Агенция по вписвания, доколкото същото се основава не на реално извършени сделки по покупко-продажба на имота, а на кредитирането на закупуването на жилища, без обаче да е изследван въпроса налице ли е равенство между предоставения кредит и цената по продажбата на съответния имот. С оглед изложеното следва съдът приема, че средната пазарна цена на делбения имот възлиза в размер на 79 401.35 евро. Или за уравнение на дяловете съделителят Т. Т. следва да заплати на А. Т. сумата от 49 625.84 евро, на С. Т. сумата от 9925.17 евро и на П. Т. сумата от 9925.17 евро. Тези суми са дължими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК, страните в делбеното производство заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, тоест при 3 приключване на делбеното производство. Последователно в съдебната практика се приема (т. 9 от ППВС № 7 от 1973г., определение № 60141 от 19.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 3096/2021г., II г.о. и цитираното в него определение № 193 от 26.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2700/2020г., II г.о. и др.), че това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство за адвокат. Когато обаче е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решение, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.

В контекста на горното и при липса на спор между страните относно съществуващата съсобственост, разноските по повод признаване и ликвидиране й следва да бъдат понесени така, както са сторени от страните.

На основание чл. 8 от Тарифата, за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху пазарната стойност на делбения имот от 79 401.35 евро, както следва: Т. Т. - 397.01 евро, А. Т. – 1985.03 евро, П. Т. – 397.01 евро и С. Т. 397.01 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Т. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, ап. 31, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: апартамент № *************, находящ се в гр. *************, с площ от 59.54 кв.м., при граници: на същия етаж имоти с идентификатори ************* и *************, под обекта имот с идентификатор ************* и над обекта имот с идентификатор *************, ведно с изба 5 31 с площ от 2.48 кв.м. и 1.0990% ид.ч. от общите части на сградата, с пазарна цена 79 401.35 евро.

ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, ап. 31, да плати за уравнение на дяловете от възложения му имот – апартамент № *************, находящ се в гр. *************, на останалите съделители следните суми:

- на А. Е. Т., ЕГН **********, от гр. *************, партер, която участва в делото като процесуален субституент на „Сако“ ЕООД, ЕИК 202393052, сума в размер н а 49 625.84 евро (четиридесет и девет хиляди шестстотин двадесет и пет евро и 4 осемдесет и четири евроцента);

- на П. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, партер, която участва в делото като процесуален субституент на „Сако“ ЕООД, ЕИК 202393052, сума в размер н а 9 925.17 евро (девет хиляди деветстотин двадесет и пет евро и седемнадесет евроцента);

- на С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, сума в размер на 9 925.17 евро (девет хиляди деветстотин двадесет и пет евро и седемнадесет евроцента), платими в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК.

ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, ап. 31, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 397.01 евро (триста деветдесет и седем евро и един евроцент), на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА А. Е. Т., ЕГН **********, от гр. *************, партер, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 1985.03 евро (хиляда деветстотин осемдесет и пет евро и три евроцента), на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, партер, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 397.01 евро (триста деветдесет и седем евро и един евроцент), на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. *************, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 397.01 евро (триста деветдесет и седем евро и един евроцент), на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.