Разпореждане № 42742 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 42742 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110163359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ АД с ЕИК . (заявител) срещу И. К. А. с ЕГН ********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 500 лева главница; 35 лева и 66 стотинки договорна лихва, дължима за периода 18. 12. 2021 г. – 06. 02. 2022 г.; и 95 лева и 40 стотинки законна лихва, начислена от 07. 02. 2022 г. до 27. 10.

2023 г. Заявителят твърди, че вземанията по договора за кредит са му били цедирани, както и че за тях е настъпила предсрочна изискуемост. Понеже се иска изадаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, заповедният съд не следва да осъществява проверка за тези твърдения.

От друга страна, съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл.

413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за кредит „.“ № . от . г., приложение № 1 към него – рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „.“, общи условия към рамков договор за издаване на платежна карта „.“ на „.“ ООД и тарифа за дължимите такси по платежна карта, предполагаемият праводател на заявителя е сключил с длъжника договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил възможността да усвои парична сума („револвиращ“ кредит) в максимален размер на 500 лева. Длъжникът на свой ред е поел няколко парични задължения, а именно: да върне усвоената част от кредита ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 43, 2 %; и да заплати неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като неустойката се начислява ежемесечно до момента на предоставянето на обезпечението, че длъжникът не изпълни задължението си да предостави обезпечение (чл. 15 във връзка с чл. 20 от договор за кредит „.“ № . от . г.). При това положение съобразно съдържанието на договора за потребителски кредит страните посочили годишен процент на разходите в размер на 45, 9 %.

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) 1 годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, опредЕ. от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 15 от договора за кредит „.“ № . от . г. следва да се приеме за сигурен разход по кредита. Достатъчно косвени доказателства за това се съдържат в самия текст на договора – от една страна, задължението за предоставяне на обезпечение е свързано с редица трудно изпълними условия и трябва да бъде осъществено в кратък петдневен срок. Ако този сигурен разход по кредита беше включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, неговият размер щеше да е съществено по-голям от посочения от страните в договора.

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните лихви (възнаградителна и мораторна). Със заповедта за изпълнение следва да бъдат присъдени пропорционално разноските за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ АД с ЕИК . в частта, в която се претендира от И. К.

2

А. с ЕГН ********** заплащането на сумата 35 лева и 66 стотинки договорна лихва, дължима за периода 18. 12. 2021 г. – 06. 02. 2022 г., и сумата 95 лева и 40 стотинки законна лихва, начислена от 07. 02. 2022 г. до 27. 10. 2023 г., които суми се претендират във връзка с договор за кредит „.“ № . от . г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ АД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3