Решение № 1098 от 17.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110202024 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. С. С. от гр.Добрич срещу Електронен фиш серия К № 6146871 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен, незаконосъобразен и издаден при наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че е нарушено правото му на защита, както и че е изтекла давност от датата на извършване на нарушението до момента на връчване на фиша. Оспорва изложената във фиша фактическа обстановка и отрича извършването на вмененото му нарушение. Моли съда да извърши проверка спазени ли са изискванията на относимите разпоредби на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Поддържа и че липсва пълно и точно описание на нарушението, което е затруднило правото му да разбере какво деяние се твърди, че е извършил. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е подадена чрез процесуален представител -адв.Х. Х. от АК1 Добрич, който е посочил съответен адрес за призоваване и телефонен номер.

Видно от върнатата в цялост призовка, адв.Х. не е намерен на посочения от него адрес и не отговаря на телефонни повиквания. Според разпоредбата на чл.61, ал.4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Законът не поставя изискване да е посочен постоянен или настоящ адрес на лицето, като няма пречка и да е съдебен такъв. В случая жалбоподателят действа чрез процесуалния си представител, който е подал жалбата и следователно адресът на последния е този, който е посочен от С. с оглед неговото призоваване.

Доколкото адвокатът не е бил намерен нито на посочения от него адрес, нито е отговорил на повикване по телефона, съдът намери, че са налице условията на ч.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като на посочения от жалбоподателя съдебен адрес не е намерено лице, на което да бъде връчена призовката. Поради това съдът счете, че не са налице пречки за даване ход на делото и разгледа същото в отсъствие на жалбоподателя и на негов представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.07.2022г. в 17,09 часа, лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№ ТХ 1213 МТ се движел по път трети клас №902 в границите на с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 63 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120 ccda. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на С. С. от гр.Добрич, поради което на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №6146871 за налагане на глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 съдът приема за 2 безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по път трети клас №902 в границите на с.Кичево, общ.Аксаково, обл.Варна, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ccda представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. (От приложения Протокол от проверка №60-СГИСИС/13.04.2022г. е видно, че използваното АТСС съответства на одобрения тип и грешките не превишават максимално допустимите за типа средство за измерване). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 66 км/ч. (видно и от служебно изисканата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 63км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира, че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именнона собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от служебно изисканата справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. С. обаче не се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

3

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено надлежно.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Следователно наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в превишение на разрешената скорост с 13 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.

Във връзка с останалите изложени в жалбата възражения следва да се отбележи, че по делото са приложени протокол за използване на мобилното АТСС на датата на извършване на нарушението с рег.№445р-7232, както и докладна записка за констатираните нарушения. Също така датата на връчване на обжалвания ел.фиш не води до извод за изтичане на давностни срокове за установяване на нарушението или за санкциониране на нарушителя.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение. По отношение този вид електронни фишове е установена последователна и еднозначна съдебна практика в 4 изложения по-горе смисъл, като настоящият случай не разкрива особености, които да обусловят формирането на различни правни изводи.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение , в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6146871 на ОД на МВР- Варна, с който на С. С. С. от гр.Добрич, ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.