Решение № 4321 от 27.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4321 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И. като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110210246 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М. Е. Г. против издаден срещу нея електронен фиш (ЕФ) Серия К № 3929228 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се претендира издаване на обжалвания

ЕФ при допуснати нарушения на административно наказателните правила /незаконосъобразност/, както и при неправилно приложение на материалния закон /неправилност/. Сочи се, че не става ясно дали същият е издаден в отсъствие или не на контролен орган, както и дали техническото средство, с което е установено нарушението е стационарно или мобилно. Поддържа се, че в случай, че техническото средство е мобилно и на място е имало контролен орган, то е следвало да не се издава ЕФ за нарушението, доколкото счита, че съгл. ТР №1 от 26.02.2014 г. по тълк.д.

1

№1/2013 г. и цитираната съдебна практика, при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП е неприложима. Освен това, се поддържа, че от датата на нарушението до датата на връчване на електронния фиш е изтекъл давностния срок, предвиден в чл.34, ал.1 ЗАНН. Посочва се, че липсват доказателства за изправност на техническото средство с което е установено нарушението, към датата на същото, както и че липсва снимков материал за извършено заснемане с цитираното в електронния фиш АТСС. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Моли се за присъждане на направените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - СДВР, също не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Д. И. /процесуален представител на СДВР/, в които е взето становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се моли за потвърждаването му. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, е направено принципно възражение за прекомерност.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото от страна на АНО, въпреки дадените указания не бяха представени доказателства за датата на връчване на обжалвания ЕФ. Освен това, в представената справка от АИСАНД, е отбелязана дата на връчване на обжалвания ЕФ, а именно 01.07.2023г., като считано от тази дата, подадената на 11.07.2023 г. жалба срещу електронния фиш, не се явява просрочена.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На 28.08.2020 г. в 14:30 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство TFR1-M 614, заснела лек автомобил марка/модел ******************, движещ се в гр. София, по бул.“П.

Яворов“ до №28, с посока от бул. Симеоновско шосе към бул. Черни връх, с превишена скорост – 93 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч. от реално измерената скорост от 96 км./ч.), при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. № ********, било установено, че същото е регистрирано на името на жалб. М. Е. Г. /съгл. справка на л. 10 от делото/ , поради което за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП срещу нея в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението е издаден обжалваният ЕФ серия К №3929228.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на 3 административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - преносими и 4 стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните/преносими системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП , АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол от проверка №7-3819/24.10.2019 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта – л.14 от делото. Видно от протокола, приложен на л.12 по делото, системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация до 24.10.2020г.

Видно от представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, неговата валидност е изтекла на 24.02.2020 г. Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, се считат за одобрен тип, ако отговарят на 5 изискванията на чл.43 от Закона за измерванията – да са преминали последваща метрологична проверка, от която да се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията за тях, както и да изпълняват предвиденото си предназначение. В конкретния случай, видно от представения протокол от проверка №7-38-19/24.10.2019 г., издаден от БИМ, техническото средство, с което е извършено измерването на скоростта отговаря на изискванията на чл.43 от Закона за измерванията.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип TFR1-M с №614, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта в конкретния пътен участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1, пр.1 ЗДвП.