Решение № 209 от 10.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Велико Търново , 10.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20204001000220 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 197/22.03.2020 год. по т. д. № 295/2018 год. Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения от „Алекс ОК“ ЕООД – гр.

Велико Търново против „Многопрофилна областна болница за активно лечение д-р Ст.

Черкезов“ АД – гр. Велико Търново (МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД) осъдителен иск за сума в общ размер 99 506.10 лв., представляваща стойността на осъществена услуга по Договор от 31.08.2015 год. за транспорт на хемодиализно болни по 13 броя фактури, издадени в периода 31.08.2017 год. – 31.08.2018 год., в резултат на погасяване чрез прихващане на сумата 66 345.24 лв., чрез плащане на сумата 16 501.62 лв. и поради недоказаност на вземането за сумата 16 659.24 лв. по фактура № 3243/17.07.2018 год.

Осъдил „Алекс ОК“ ЕООД да заплати на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД сумата 3 780 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Алекс ОК“ ЕООД чрез пълномощника адв. Н. И.. Счита, че при постановяване на решението са нарушени материалноправни и процесуални норми – чл. 235 ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Съдът не е преценил всички доказателства по делото. Налице е противоречие между събраните доказателства и изводите на съда. Съдът приема като възникнало (частично) в полза на 1 ищеца вземане за извършена превозна услуга и задължение на ответника да удовлетвори това вземане, но в противоречие с този извод счита, че за ответника е възникнало право на прихващане с вземане за платено в повече (без правно основание) от действителната стойност на услугата. Незаконосъобразен е изводът, че осчетоводяването на фактурите и плащането по тях, без проверка на достоверността на данните, не представляват доказателствени факти в полза на доводите на ищеца. Съдът разглежда осчетоводяването само като техническа дейност, която се извършва обикновено без проверка на данните, а плащане може да се извърши по грешка. Такъв извод е изцяло в противоречие с чл. 55 от ТЗ и с доказателствения характер на търговските книги. Съдът е направил извод за законосъобразност на извършеното прихващане, позовавайки се избирателно на малка част от заключението на съдебносчетоводната експертиза. В съдебно заседание вещото лице е категорично относно неправилността на едностранно извършената счетоводна операция по прихващане без волеизявление и документална обоснованост на операциите и счетоводното им отразяване от двете страни. Не е издавано кредитно известие от ищеца за установяване икономическата обоснованост на прихващането, а „документът“ за прихващането е едностранно издаден мемориален ордер от ответника. Не е установено намаляването на финансовия резултат на ответника в резултат на извършеното прихващане. Това едностранно отразяване в търговските книги на ответника представлява нарушение на изискванията на ТЗ и на ЗСч и съгласно чл. 55 ал. 2 от ТЗ те не могат да служат за доказателство в полза на ответника. По издадените 19 броя фактури ответникът не е направил възраженията си по чл. 264 от ТЗ относно километрите, превозените пътници, дните по график и т. н., нито при получаване на фактурите, нито при осчетоводяването, нито при плащането им. Това означава, че превозите по фактурите са изпълнени от ищеца точно, вкл. и в количествено отношение. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи изцяло предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощниците адв. И. и адв. Л.. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Представени са и писмени бележки.

В съдебно заседание въззиваемият МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД чрез пълномощника си адв. К. А. оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Част от съображенията в допълнението към въззивната жалба са преклудирани. Основният спор реално е относно извършеното прихващане на по-голямата част от претендираната главница. Въззивникът претендира заплащане на работа, която не е извършена. В представена писмена защита са изложени подробни аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и 2 доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 367 от ТЗ за заплащане на сумата 99 506.10 лв., представляваща неплатено възнаграждение по 14 бр. фактури с № № 2850/31.08.2017 год. за сумата 5 961.40 лв., 2891/30.09.2017 год. за сумата 5 708.82 лв., 2943/31.10.2017 год. за сумата 5 708.82 лв., 2982/31.11.2017 год. за сумата 5 708.82 лв., 3021/31.12.2017 год. за сумата 5 708.82 лв., 3055/31.01.2018 год. за сумата 5 905.38 лв., 3090/28.02.2018 год. за сумата 5 269.68 лв., 3136/30.03.2018 год. за сумата 7 483.32 лв., 3164/30.04.2018 год. за сумата 7 055.88 лв., 3187/31.05.2018 год. за сумата 7 849.92 лв., 11707/30.06.2018 год. за сумата 7 939.62 лв., 3243/17.07.2018 год. за сумата 16 659.24 лв., 3256/31.07.2018 год. за сумата 7 939.62 лв., 3277/31.08.2018 год. за сумата 8 175.96 лв. и по КИ 7720-30-69/02.01.2018 год./- 3 559.20 лв. за извършени услуги по Договор от 31.08.2015 год. за транспорт на хемодиализно болни и иск по чл.

86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът „Алекс ОК“ ЕООД твърди, че е извършил услугите по издадените фактури, които са осчетоводени при двете дружества. Въпреки отправените покани ответникът не е платил сумите по фактурите, каквото задължение е поел с подписване на договора. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумите по фактурите общо в размер на 99 506.10 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С писмения си отговор ответникът МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД е оспорил иска. Не е оспорил факта, че сумите по фактурите не са платени. Оспорил вземането по фактура № 3243/17.07.2018 год. за сумата 16 659.24 лв., тъй като фактурата не е приета за плащане и не са налице основания за издаването й. Оспорва част от останалото задължение в размер на 62 350.86 лв. като погасено поради извършено прихващане със свое вземане към ищеца в същия размер, представляващо неоснователно платени суми по фактури, издадени за предходен период – от м. януари 2016 год. до м. юли 2017 год. включително. С отговора на исковата молба прави изявление за прихващане на част от вземането в размер на 7 553.42 лв. със свое вземане към ищеца в същия размер по фактура 11707/30.06.2018 год., от която: сума в размер на 3 994.38 лв. е част от вземането по платените без основание суми по фактурите за периода м. януари 2016 год. – м. юли 2017 год., останала след извършеното прихващане и сума в размер на 3 559.20 лв., платена на ищеца на 02.01.2018 год. без основание. По отношение на остатъка в размер на 16 501.62 лв. заявява, че сумата е платена след получаване на исковата молба.

За да отхвърли предявения иск, първостепенният съд е приел, че искът е 3 неоснователен в частта за сумата 66 345.24 лв. поради погасяване чрез прихващане, в частта за сумата 16 501.62 лв. поради плащане и в частта за сумата 16 659.24 лв. поради недоказаност.

Решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно:

Страните са били обвързани от договор, притежаващ характеристиките на договор за превоз (чл. 367 и сл. от ТЗ) – търговска сделка по чл. 1 ал. 1 т. 5 от ТЗ.

Договорът е сключен на 31.08.2018 год. Ответникът МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД възложил на ищеца „Алекс ОК“ ЕООД да организира и извършва със собствен транспорт превоз на хемодиализно болни лица от дома им до хемодиализна структура на болницата, намираща се в гр. Велико Търново и обратно по предварително съгласуван график. Срокът на договора е 36 месеца. Уговорено е, че възложителят предоставя на изпълнителя списък на болните с адресите, дните и часовете за хемодиализа през месеца, като при промяна е длъжен да представи нов график (чл. 3 ал. 1 и 2). Общата стойност на договора е 344 500 лв. (413 400 лв. с ДДС), като цената на превоза е в размер на 0.65 лв./км пробег (0.78 лв./км с ДДС). Заплащането на възнаграждението се извършва в срок от 60 дни след представяне на фактура и справка за превозените пациенти (чл. 3 ал. 4). Изпълнителят доказва извършения превоз със списък на лицата съгласно графика, дните и часовете на извършения превоз през месеца, който списък е заверен от ръководителя на хемодиализната структура и със справка за извършения транспорт по маршрути и изминати километри (ал. 5 на същата клауза). Договорът е прекратен с изтичане на срока – на 31.08.2018 год.

Не се спори, че до м. юли 2017 год. възложителят е заплащал сумите по издадените фактури за извършени превози. След тази дата, в това число и по процесните фактури, плащане не е извършено. Фактурите, с изключение на фактура с № 3243/17.07.2018 год., са осчетоводени и при двете страни и това се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната и приета от първоинстанционния съд. Счетоводната отчетност на ищеца и ответника отговаря на ЗСч и на счетоводните стандарти.

Дадената от съда квалификация на вида на договорните отношения между страните, а именно - по договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД) не опорочава съдебния акт, доколкото се касае за неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по търговска сделка и се претендира изпълнение на това задължение, ведно с обезщетение за забава (чл. 79 ал. 1 от ЗЗД).

По отношение на претенцията в размер на 66 345.24 лв.:

Ответникът твърди че е извършил прихващане на задължението си в размер на 4

62 350.86 лв. със свое вземане към ищеца, представляващо недължимо платени суми по фактури, издадени за периода м. януари 2016 год. – м. юли 2017 год. Сумите по тези фактури са платени, но ищецът като изпълнител не е извършил услугите по тях – част от посочените в справките превози не са извършени или са вписани изминати километри в повече от действителните. По делото са представени списъците на лицата, които следва да бъдат транспортирани през съответните месеци, издадените фактури и справките на ищеца за извършените превози. Представени са и извлечения-справки за извършените в периода хемодиализни процедури.

Вещото лице, изготвило заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е посочило дните и маршрутите, по които е следвало да бъдат транспортирани лицата всеки месец съобразно списъците и справките за лицата на хемодиализно лечение за периода януари 2016 год. – юли 2017 год. и разстоянието в километри. Въз основа на така получените данни е изчислило, че стойността на действително извършените превози за периода възлиза на 6 973.20 лв., от тях: 6 130.80 лв. за 2016 год. и 842.40 лв. за 2017 год. Разликата между така изчислената сума и посочената в издадените от ищеца фактури възлиза на 66 345.24 лв. Така например: превоз през м. януари 2017 год. за 8 бр. извършени диализи на лица по маршрут гр. Елена – гр. Велико Търново и обратно, километрите на ден са 90 км., на месец – 720 км., стойността на превозите е 561.60 лв. с ДДС, а данните по фактурата са за 13 дни, по 250 км. на ден, 3 250 км. на месец, стойност – 2 535 лв. с ДДС; или разликата в километри е 2 530 км., а в стойността – 1 973.40 лв. – л. 10 от заключението на експертизата.

Въз основа на представените писмени доказателства и заключението на експертизата, въззивният съд намира за доказано вземането на ответника в размер на 66 345.24 лв., представляващо вземане по чл. 367 от ТЗ за заплатено възнаграждение за превоз, който не е бил извършен от превозвача (ищеца). В справките за изминатото разстояние на превоза са посочени повече километри от действителното разстояние по маршрутите, което означава, че такива превози, за тези километри, не са извършени, съответно – за тях възложителят не дължи възнаграждение на превозвача. Платеното в повече възнаграждение по чл. 367 от ТЗ е недължимо и подлежи на връщане.