Акт от 01.08.2019, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

180 гр.Габрово,

01.08.2019г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

При секретаря В.Йосифова, като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№30 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК. на основание Договор №07175024/02.11.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, сключен между страните по делото ответникът получил целева субсидия за закупуване на фураж в размер на 49920,00лв. за подпомагане изхранването на 7бр. крави- 3500лв., 85бр. биволици-42500лв., 18бр.овце-майки - 1440лв. и 31бр. кози - майки - 2480лв. срещу задължението да възстанови на Фонда отпуснатия кредит в срок до 04.11.2011г., като заплати на падежа приложимия към момента на предоставяне лихвен процент в размер на 5,15% годишно за предоставения кредит. ДФ Земеделие бил превел сумата на ответника на 20.10.2010г. Неизпълнението на тези задължения било скрепено със санкция по т.4.2 от договора, по силата на която при неизпълнение на задълженията по т.3.1.8 и т.3.1.9 от договора кредитополучателят възстановява на Фонда предоставения кредит, заедно с приложимата референтна лихва в размер на 5,15% за срока на договора, както и законната лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата. В последствие с шест анекса били променяни някои от параметрите на договора, в т.ч. и срока за възстановяване насумата. В следствие на тези предоговаряния срока за възстановяване на получения кредит бил определен на 27.11.2017г., дължимата договорена лихва по договора и анексите изчислена до 25.11.2016г. била отсрочена до 27.11.2017г., като лихвата по отсрочването била определена на 4% и се начислявала от 26.11.2106г. до датата на издължаване.

На бенефициента била изпратена покана за доброволно изпълнение, с изх.№01-070-6500/39/12.03.2018г. Същата била получена на 26.04.2018г., поради което било налице надлежно уведомяване на земеделския производител за дължимите суми, в резултат на неизпълнение на задълженията му по договора. Поради неплащането ДФ Земеделие предприел действия за принудително събиране на вземането си, като депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за с което било образувано ч.гр.д.№331/2018г. на РС Дряново. Длъжника подал възражение против издадената заповед, поради което ищецът предявява настоящия иск.

Моли съда да признае за установено, че към 28.06.2018г. ДФ Земеделие има вземане срещу ответника за сума в размер на 49920лв., представляваща главница по Договор №07175024/02.11.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, сума в размер на 3011,84лв. - представляваща годишна лихва от 6% върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс №2/21.01.2013г. от 27.11.2012г. до 29.11.2013г., сумата от 2215,20лв.- годишна лихва в размер на 4,5% върху размера на кредита за периода на срока на договора във връзка с Анекс №3/20.03.2014г. от 30.11.2013г. до 25.11.2014г., сумата от 1991,25лв.- годишна лихва от 4% върху размера на кредита, във връзка с Анекс №4/04.02.2015г. от 26.11.2014г. до 25.11.2015г., сумата от 1991,25лв. годишна лихва от 4% върху размера на кредита, във връзка с Анекс №5/14.03.2016г. от 26.11.2015г. до 25.11.2016г., сумата то 2002,35лв. годишна лихва въз основа Анекс №6/01.09.2017г. от 26.11.2017г. до 27.11.2017г., сумата от 2928,79лв. лихва за периода 28.11.2017г. до 28.06.2018г., законната лихва от 29.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски. Моли съда да присъди направените по делото разноски и юрискосултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва същата като неоснователна. Твърди, че предявените искове са неоснователни по основание и по размер.не оспорва, че са налице договорни отношения между страните, каквито са посочени в исковата молба. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като вземанията на ищеца са погасени по давност. От съдържанието на договора от 02.11.2010г. било видно, че договорения краен срок на погасяване е 04.11.2011г. В чл.4.2 от договора било посочено, че при неизпълнение на задълженията кредитополучателят дължи и законна лихва, считано то деня на забавата, т.е. видно било, че крайния срок за заплащане на кредита и лихвата по него е 04.11.2011г. Считано от тази дата договорът бил прекратил действието си и сумите по главницата и лихвите били станали изискуеми, а ответника изпаднал в забава. Следователно от 05.11.2011г. бил започнал да тече и давностния срок. Обстоятелството, че в последствие с анекси бил изменен срока на договора, но променял факта, че срокът е изтекъл и вземането на ищеца е било изискуемо към 15.11.2011г., а Анекс №1 бил подписан на 15.11.2011г. Нямало как страните да договарят изменения в договор, който вече не действа и чиито срок е изтекъл. Погасяването по давност на главното задължение водело до погасяване по давност и по отношение на всички акцесорни вземания, които ищецът претендира в исковата молба. Част от последващите анекси също били сключвани след изтичане срока на действие на изменяните.

В случай, че съдът не приеме доводите за изтекла погасителна давност ответникът твъррди, че главното вземане по главницата и по това за договорна лихва били станали изискуеми към 27.11.2012г.

Дори ида се приемело, че с Анекс №1 е изменен срока на действие на договора, то той бил удължен до 26.11.2012г., а последващи изменения на договора нямало. С последващите анекси не бил изменян договора, а предходни анекси. Твърди се, че и в този случай бил изтекъл погасителния давностен срок за главницата.

С предявената покана за доброволно изпълнение била претендирана само законна лихва, а не договорна.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че на основание Договор

№07175024/02.11.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, сключен между страните по делото ответникът получил целева субсидия за закупуване на фураж в размер на 49920,00лв. за подпомагане изхранването на : 7бр. крави- 3500лв., 85бр. биволици-42500лв., 18бр.овце-майки - 1440лв. и 31бр. кози - майки - 2480лв. срещу задължението да възстанови на Фонда отпуснатия кредит в срок до 04.11.2011г., като заплати на падежа приложимия към момента на предоставяне лихвен процент в размер на 5,15% годишно за предоставения кредит.

С платежно нареждане от 20.10.2010г.

ДФ"Земеделие" е превел по сметка на ответника сумата от 49920лв.

С Анекс №1/15.11.2011г. страните се уговорили промяна на срока за възстановяване на предоставения кредит до 26.11.2012г. В т.3 е уговорено, че лихвата по разсрочване е в размер на 6%, като лихвата се начислява от 05.11.2011г. Земеделския производител възстановява до 15.11.2011г. дължимата лихва по кредита, а лихвата по разсрочването, дължима след 15.11.2011г. се възстановява към датата на падежа на анекса. В т.8 страните са посочили, че всички останали клаузи на договора остават непроменени.

С Анекс №2/21.01.2014г. ДФ"Земеделие" и Х.Д. са уговорили промяна на срока на договора за възстановяване на предоставения кредит в т.1 от Анекс №1 до 29.11.2013г. В т.3 е уговорено че лихвата по разсрочване е в размер на 6%, като лихвата се начислява от 27.11.2012г.

Посочено е, че лихвата по договора и анекса, изчислена до 26.11.2012г. е погасена преди разсрочването. В т.6 страните са посочили, че всички останали клаузи на договора остават непроменени.

С Анекс №3/20.03.2014г. страните са се уговорили за промяна на срока за възстановяване на предоставения кредит в т.1 от Анекс №2 до 25.11.2014г. В т.3 е уговорено че лихвата по разсрочване е в размер на 4,5%, като лихвата се начислява от 30.11.2013г. Страните са договорили разсрочване на договорната лихва по договора и анексите изчислена до 29.11.2013г. за срок до 25.11.2014г. Всички останали клаузи на договора остават непроменени.

С Анекс №4/27.03.2015г. страните са уговорили промяна на срока за възстановяване на предоставения кредит в т.1 от Анекс №3 в срок до 25.11.2015г. В т.3 е уговорено че лихвата по разсрочване е в размер на 4%, като лихвата се начислява от 26.11.2014г. Страните са договорили разсрочване на договорната лихва по договора и анексите изчислена до 25.11.2014г. за срок до 25.11.2015г Всички останали клаузи на договора остават непроменени.

С Анекс №5/14.03.2016г. страните са се уговорили за промяна на срока за възстановяване на предоставения кредит в т.1 от Анекс №4 в срок до 25.11.2016г. Уговорено е, че лихвата по разсрочване е в размер на 4%, като лихвата се начислява от 26.11.2015г. Страните са договорили разсрочване на договорната лихва по договора и анексите изчислена до 25.11.2015г. за срок до 25.11.2016г Всички останали клаузи на договора остават непроменени.

С Анекс №6/01.09.2017г. страните са се уговорили за промяна на срока за възстановяване на предоставения кредит в т.1 от Анекс №5 в срок до 27.11.2017г. Уговорено е, че лихвата по разсрочване е в размер на 4%, като лихвата се начислява от 26.11.2016г. Страните са договорили разсрочване на договорната лихва по договора и анексите изчислена до 25.11.2016г. за срок до 27.11.2017г Всички останали клаузи на договора остават непроменени.

На 12.03.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от ДФ"Земеделие" до ответника, като е посочено, че същият следва да възстанови дължимите суми по договора и анексите. Поканата е връчена на 26.04.2018г. на пълномощник на ответния земеделски производител, за което е извършено надлежно отбелязване върху представеното копие от поканата.

Ищецът подал до РС

Дряново заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№331/2018г. и била издадена Заповед за изпълнение №104/12.07.2018г. Тъй като против издадената заповед е постъпило възражение съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема като обосновано се установява, че към датата на изготвяне на заключението ответника не е извършил плащане по главницата. Извършено е частично погасяване на договорната лихва, като е заплатена сума общо в размер на 5740,80лв., с която е погасена лихва за периодите 04.11.2010г.-04.11.2011г. и 05.11.2011г.-26.11.2012г. Остатъка за плащане по задължението за договорна лихва към датата на изготвяне на заключението на вещото лице е общо в размер на 11442,76лв., като за периода 27.11.2012г. до 29.11.2013г. лихвата е 3061,76лв., за периода 30.11.2013г. до 25.11.2014г. - 2252,64лв., за 26.11.2014г. до 25.11.2015г. - 2024,53лв., за периода 26.11.2015г. до 25.11.2016г. - 2030,08лв. и за периода 26.11.2017г. до 27.11.2017г. - 2035,63лв.

В производството се установи по безспорен начин, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит за закупване на фураж от 02.11.2010 г., по силата на който ищеца се е задължил да предостави на ответника сумата от

49920лв за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, а ответника се е задължил в срок до 04.11.2011г. да върне сумата. В последствие с шест анекса страните са договаряли изрично нови срокове за връщане на главницата, като последния договорен срок за връщане на главницата е 25.11.2016г. Не се доказа в производството от ответника да е заплатил процесната главница, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.

Съдът намира направеното възражение от назначения особен представител, че първоначалния договор е прекратен на 04.11.2011г, тъй като Анекс №1 е подписан при изтекъл срок, за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. Страните могат свободно да договарят при положение, че е изтекъл срока за изпълнение на едно задължение нов срок за изпълнението му. В настоящия случай с Анекс №1, въпреки че е бил изтекъл падежа за плащането на главницата и договорната лихва, страните са се договорили за нов падеж за заплащането на задълженията на ответника към ищеца(в т.ч. главница и лихви). Такова договаряне на нови падежи е извършено и с подписване на последващите анекси. Във всеки един от анексите е посочено, че всички останали клаузи на договора остават непроменени. Последно уговорения от страните падеж е 27.11.2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 29.06.2018г., много преди изтичане на давностния срок. Поради изложеното предявения иск по отношение на главницата е основателен и доказан за целия претендиран размер.