Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 20.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 110/2023
Вид
Решение № 144
Подписан
20.04.2023
В сила
20.04.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пазарджик, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500110 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №325/29.11.2022г., постановено по гр.д.№163/2022г. по описа на РС- Велинград е осъдена „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.„Д.Т.“

№24А, представляван от М. В.

К., на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, да заплати на С. Д. Ц., ЕГН ********** от гр.В. ул.„Н.Б.“ №60, сумата от 129,03лв., представляваща обезщетение за ползване на отдадения под наем имот с Договор за наем от 19.07.2017г., след изтичането му и в периода от 10 дни след 12.01.2022г. и до 22.10.2022г., като е отхвърлен иска за заплащане на същото обезщетение над горния размер до пълния претендиран такъв от 293,26лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.

Осъдена е „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.„Д.Т.“ №24А, представляван от М. В. К., на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, да заплати на С. Д. Ц., ЕГН ********** от гр.В. ул.„Н.Б.“ №60, сумата от 1086,09лв., представляваща незаплатени разходи за ел.енергия направени в периода от 31.11.2021г. до 22.01.2022г.

Осъдена е „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, със седалище и адрес на 1 управление: гр.В. ул.„Д.Т.“ №24А, представляван от М. В. К., на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да заплати на С. Д. Ц., ЕГН ********** от гр.В. ул. „Н.Б.“ №60, сумата от 300лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта изразяващи се в ремонт на брави на алуминиева дограма.

Осъдена е „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.„Д.Т.“ №24А, представляван от М. В. К., да заплати на С.

Д. Ц., ЕГН ********** от гр.В. ул.„Н.Б.“ №60, сумата от 406лв.- разноски по делото, по съразмерност с уважената част от исковете.

Осъден е С. Д. Ц., ЕГН ********** от гр.В. ул.„Н.Б.“ №60, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.

„Д.Т.“ №24А, представляван от М. В. К., сумата от 51,83лв., направените по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. В. К., в качеството й на управител на „К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.“Д.Т.“ №24А, в неговата уважителна част.

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

В тази насока се визира, че районният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е приел, че ползването на наетия имот е продължило до 22.10.2022г.

Сочи се, че наетият имот се е ползвал като баничарница за производство и продажба на тестени закуски и от представеното с отговора на исковата молба извлечение от касовия апарат на баничарница „К.“ ЕООД се доказва, че дружеството е работило до 08.01.2022г.

Твърди се, че разпитаните по делото свидетели, посочени от ответното дружество също потвърждават, че наетото помещение е освободено на 09.01.2022г. и на тази дата са изнесени всички машини и съоръжения от баничарницата.

Визира се, че съседното помещение, непосредствено до баничарницата се е ползвало от брата на управителя на въззивника- Й.К. и от офис на Изи Пей и неговото ползване е продължило и след освобождаването на баничарницата. Двете помещения имат общ електромер и няма как да бъде 2 разделена ползваната ел.енергия между двете помещения.

Изразява се несъгласие с уважения иск за заплащане на сумата от 300лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в ремонт на брави на алуминиева дограма. В този аспект се сочи, че липсва и не е представен приемо- предавателен протокол за състоянието на наетия имот към момента на сключване на договора за наем. Не са нанасяни никакви вреди по алуминиевата дограма, след прекратяване на договора за наем с представляваното от въззивника търговско дружество.

Визира се, че процесният имот е бил отдаден под наем като аптека и е бил подменена изцяло дограмата на помещението с нова, отговаряща на изискванията за ползване като аптека, така че не са правени никакви ремонти по алуминиевата дограма и брави, а същите са изцяло подменени при извършеното преустройство на помещенията, като аптека.

Твърди се, че неоснователни са твърденията в решението, че след като е освободено помещението на 09.01.2022г. са оставени вътре в него, нейни вещи, като дивани, столове и др. Приема се, че това не е вярно, като единствено в помещението е останала една хладилна витрина на Пепси, която е изнесена от представител на Пепси на 22.01.2022г. Причината за това забавяне е заболяване от Ковид на служителя на Пепси. Останалите вещи на се на въззивника, а на ищеца по делото.

Сочи се, че от представената по делото разписка №04000149586652445 от 11.02.2022г. издадена от Изи Пей е видно, че ел. енергията за процесния имот е в размер на 10,31лв., след приспадане на помощта, съгласно приетите нормативни актове на Министерски съвет.

Искането е да се постанови решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови ново, с което се отхвърлят предявените искове от С. Д. Ц. срещу „К.“ ЕООД.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. Д. Ц., чрез пълномощника му адв.З. К.- Д..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Приема се, че обстоятелствата на които се крепи последната са не само необосновани, а и нелогични.

3

Счита се, че след обстойно анализиране на приетите и приобщени към делото доказателства, както писмени, така и устни, безспорно е установена фактическата обстановка, подробно описана в съдебното решение.

Твърди се, че в хода на съдебното дирене се доказва по несъмнен начин периода до който е ползван наетия имот, а именно до 22.01.2022г., като наемателят е продължил ползването на вещта, въпреки противопоставянето на наемодателя и това е доказано безспорно.

Относно обезщетението за вреди в размер на 300лв. се твърди, че наемателят не е успял да докаже, че вредите причинени от ползването на вещта не се дължат на него. Напротив, наемодателят представяйки доказателства относно това искане е показал, че същото е основателно и затова е уважено.

Твърди се, че жалбоподателят не е доказал тезата си в която е твърдял, че не дължи заплащане на ел.енергия, поради твърдението му, че е платил същата. Категорично е установено от представените по делото доказателства, а именно- разписка за плащане, че е установен този факт. Платената ел.енергия за месеците декември 2021г. и януари 2022г. е извършена от наемателят, като за това са представени платежни документи.

Искането е да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна.

В съдебно заседание, за жалбоподателят „К.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За последният се явява процесуалния му представител адв.В. Ц.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се приема, че обжалваното решение е неправилно. Във връзка с последното се излагат съображения. Искането е да се отмени същото.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- С. Д. Ц., редовно призован не се явява. Същият се представлява в съдебно заседание от пълномощника му адв. К.- Д.. От страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение. Моли се за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, 4 регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца С. Д. Ц., чрез пълномощника му адв.З. К.-Д. от АК- Пазарджик, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул. „Д.Т.“ №24А, представляван от М. В. К., с която са предявени искове, с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.232 ЗЗД и чл.233 ЗЗД.

Твърди се от страна на ищецът, че на 19.07.2017г. между него и ответника е сключен договор за наем по силата на който С. Д. Ц., в качеството на наемодател е отдал за временно и възмездно ползване при определени договорни условия на „К.“ ЕООД, ЕИК 204675011, представлявана от М. В.

К., свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.В. ул.„А.К.“ №1, представляващ: едноетажна сграда, намираща се в УПИ Х-5407 от кв.№36 по плана на град В. общ. Велинград.

Визира се, че съгласно чл.4 от договора за наем, същият бил сключен за срок от една година. Уговорено било, че при липса на писмено изразена воля на една от страните за неговото прекратяване, договорът се подновява автоматично за максимум 5 годишен срок. По силата на чл.2 от договора за наем, наемателя се задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 500лв., като за месеците декември, януари и февруари от годината, същия се е задължил да плаща 400лв.. Въз основа на уговореното между страните по чл.3 от договора, ответното дружество, като наемател се задължило да заплаща месечна наемна цена- авансово до 5-то число на преходния месец. По силата на чл.9, ал.2 от договора, ответника се задължавал да заплаща и режийни разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, а именно такси като: електроенергия, топлоенергия, вода, телефон и други. Съгласно чл.13 от договора, страните се договорили, че договора се прекратява по вина на една от страните, по следните начини: с едномесечно предизвестие, при забавено плащане на наемни вноски с повече от един месец, с изтичане на срока и по взаимно съгласие между страните.

Твърди се, че на 12.11.2021г. между страните по договора било подписано предизвестие, като страните постигнали съгласие за прекратяване на договор за наем, в което било уговорено, че от 12.12.2021г., наемателят и наемодателят не се считат за договорно обвързани с договора за наем.

Твърди се, че на посочената дата 12.12.2021г. наемателят не е 5 освободил имота, нито е заплатил посочените по- горе консумативи, а напротив продължавал да използва наетото помещение.

Твърди се, че наемателят не бил изпълнил задължението си да предаде фактическата власт върху имота, въпреки доброволно подписаното предизвестие. Освен това не бил платил разходите за консумативи, както и обезщетение в размер на наемната цена за по-голямата част от месец януари.

Сочи се, че съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от договора за наем, наемателят имал право да използва имота по предназначението за което го е наел, като го поддържа в добро състояние, спазва установения ред в сградата, правилата за техническа безопасност и експлоатация, санитарно-хигиенни, противопожарни и други изисквания; както и същият нямал право да преотдава имота, обект на наемния договор под каквато и да е форма.

Визира се, че на 22.01.2022г. дядото на управителката на ответното дружество била захвърлил ключовете на земята, пред очите на жената с която живеел наемодателя- С.К. и си е тръгнал. Приема се, това не сочело надлежно предаване на фактическата власт на наетите помещения.

Твърди се, че на 24.01.2022г., когато ищецът отключил своя имот, обект на наема, установил редица нарушения, свързани с обстановката в която бил оставен обекта, а именно: подовете и стените били в доста окаяно състояние, имало загоряла мазнина на пода, плотовете и стените; мивките и каналите били запушени, за което се е наложило да се извика майстор да ги отпуши; имало счупени плочки, а вратите навсякъде били развалени и се наложило да бъдат отремонтирани, за което прилага фактура. Освен това всички ключове от вратите били загубени, а дограмите изкривени.

Твърди се от страна на ищецът, че до момента ответника не бил заплатил посочените по- долу задължения към ищеца, изразяващи се към 22.01.2022г. в следното:

1.Обезщетение в размер на месечна наемна цена за месец януари 2022г. от 01.01 до 22.01.2022г. в размер на 293,26лв.;