Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1336 от 01.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1521/2022
Вид
Решение № 1336
Подписан
01.11.2022
В сила
23.12.2022
Състав
Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Светла Величкова Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Варна, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501521 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.

Образувано е след постановяването на Решение № 60216/05.07.2022 г. по гр. дело № 3712/2020 г. по описа на ВКС, с което е отменено изцяло Решение № 260375/18.08.2020 г. по в.гр. дело № 1151/2020 г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза.

Производството по горецитираното въззивно дело е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1635 от 26.03.2020 г. по гр.д. № 16498/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Х. М. Д. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД сумата от 5360.78 лева, начислена като корекция за ползване на ел. енергия за периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г. по фактура № 0285559533/27.09.2019 г. издадена за кл.№ 1100108245 и аб. № 0101602129, и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 821.63 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се наличието на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Абонатът дължал заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в тарифната схема на СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на 1 показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. М. Д., чрез процесуален представител адв. Р. С., с който оспорва жалбата като необоснована, тъй като на първо място счита, че не е налице основание за претендиране на сумата от въззивното дружество.

А на следващо място сочи, че същото не е доказало извършването на законосъобразна проверка, както и че описаните в едностранно изготвените частни свидетелстващи документи отговарят на действителността. По изложените съображения моли за потвърждаване на решението като правилно с присъждане на сторените разноски в производството.

В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният представител на въззивника моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен с цялост, с оглед заключението, че процесното количество енергия е преминало през измервателното средство. Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата, представлявана от своя пълномощник, поддържа искането си за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените съдебноделоводни разноски. Моли да бъде съобразено заключението на проведената експертиза, че електроенергията не може да бъде потребена в присъединения обект на абоната за период от една година.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от Х. М.

Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 5360.78 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период от 21.10.2017г. до 20.10.2018г . , за която е издадена фактура №

0285559533/27.09.2019 г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения имот. Получил е уведомление от ответното дружество за извършено проверка на СТИ в обекта му, при която е констатирано неточно измерване на консумираната електроенергия, поради което е коригирана сметката му за използвана електроенергия, като е начислена процесната сума. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.

Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложимо.

Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „ЕнергоПро Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания 2 за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия. В условията на евентуалност обосновава становище, че сумата е дължима по общите правила на договора за продажба по ЗЗД.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър на СТИ.

Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1202470/20.11.2018г. се установява, че служители на ответното дружество са извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради установен отчет в тарифа Т4 в размер на 28273 kWh.

Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, член на домакинството на абоната и един свидетел.

Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е констатирала намеса в тарифната му схема, която трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 – 28273 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 25.09.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 28 273 kWh за периода от 21.10.2017- 20.10.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № 0285559533/27.09.2019 г. на стойност 5 360.78 лева. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа експертиза, видно от заключението на която е, че са налице данни за неправомерно вмешателство във софтуера на СТИ, което е преминало метрологична регулярна проверка и към датата на проверката е било годно да измерва електроенергия. Няма данни кога е монтиран и при какви показания. Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.4 не е видим за отчитане на 3 енергията от дисплея на СТИ. Той може да бъде визуализиран с допълнителни кодове. В случая е взето общо реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по формула и е разпределно в подпериодите пропорционално на целия период. Цената е изчислена по така наречените технологични разходи. За този тип вмешателство трябва да се притежава софтуер. Софтуерната промяна може да бъде във всякакъв вид - нагоре и надолу в стойностите на показанията. Не е възможно да се определи кога точно е започнало натрупването на енергия в този регистър, тъй като файлът в който се съдържа тази информация е изтрит при неправомерното вмешателство в програмата за параметризация при електромера. Тарифа 4 и регистър 1.8.4 са предназначени да измерват енергия, която в случая не се използва, а по софтурен път е указано част от енергията да се натрупва в тази тарифа. Електромерът е имал и ежемесечни показания по редовните тарифи. При проверката в БИМ, енергията е преминала през измервателната система на електромера и се натрупвала в тарифа 1.8.4, поради което и в минал момент евентуално също се е натрупвала там.

Теоретично е възможно и да не е преминала преди това, както и регистър 1.8.4 да не е бил с нулеви показания при монтажа на електромера.

За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното софтуерно препрограмиране, съобразно с указанията по чл. 294 от ГПК, дадени с Решение № 60216/05.07.2022 г. по гр. дело № 3712/2020 г. по описа на ВКС, пред настоящата въззивна инстанция е проведена комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза.

От заключението на същата, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният СТИ с фабр. №11150314007056 е електромер тип Carat MO2 е монтиран нов на абоната, след премината метрологична проверка през 2014 г.

Към датата на последващата проверка 20.11.2018г. същият е бил метрологично годен.

Стандартната настройка на одобрения тип двойнотарифен, монофазен електромер е той да е програмиран да натрупва потребената електроенергия в тарифи Т1 и Т2. Процесното СТИ е повторно програмирано с нови параметри, които да включват натрупване по тарифа Т413.71 часа всеки ден. Това е извършено посредством целенасочено човешко действие на 9.2.2015г. чрез софтуер за комуникация, парола за промяна на параметрите и пряк достъп до процесното СТИ. е. Тарифа Т4 не се визуализира на дисплея на електромера и не е била отчитана от инкасатор, в резултат натрупването по нея не е било фактурирано и заплащано.