Определение № 1971 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501595 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. ***, против Разпореждане № 10090/07.04.2025г. по ч.гр.д.№ 4867/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 315809/08.10.2024г.

/първоначално пред СРС по ч.гр.д.№ 59674/24г./ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. В. Б., ЕГН – **********, гр.***. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. В. Б. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С Разпореждане № 8018/18.03.2025г. на Районен съд – Пловдив производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като дружеството да посочи 1 има ли плащания от длъжника по кредита, ако такива има – в какъв размер са плащанията, както и към кои пера от дълга са отнесени. Указано, че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок, заявлението ще бъде отхвърлено изцяло.

В дадения срок от дружеството е подадена Молба с вх.№ 38796/04.04.2025г., с която се излагат доводи, че дадените указания за посочване на извършените плащания по процесния договор, са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Поддържа, че уточненията относно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото заповедно производство и излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало.

Районният съд, за да постанови обжалваното разпореждане, излага основни съображения, че е необходима индивидуализация на вземането и ясното посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането, е еднакъв за заявлението по чл. 410 от ГПК и за исковата молба. Целта на това законово разрешение е от една страна – да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга – да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението, и вземането, предмет иска с правно основание чл. 422 от ГПК, ако такъв бъде предявен. Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба. Позовава се на съдебна практика Определение № 744 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 731/2010 г. на ВКС. При извършени плащания от длъжника следва да се посочи как са разнесени те по различните компоненти на вземането -разноски, лихви, главница, тъй като това е въпрос по приложението на императивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД.

Предвид на това, дадени са били указания към заявителя, но с подадена Молба с вх.№ 38796/04.04.2025г. дружеството е посочило изрично, че ги счита са неотносими към заповедното производство, поради което и не ги изпълнява.

Районният съд, на следващо място, е посочил, че законът забранява да бъде издавана заповед за изпълнение на основание вероятно неравноправна 2 клауза в договор, сключен с потребител. При наличие на съмнение за неравноправност на договорни клаузи и наличие на основание за приложението на чл. 23 от ЗПК, е необходимо в заявлението да бъде ясно посочено как е формиран размерът на вземането- включително като се вземат предвид погашенията по кредита. С постъпилата Молба с вх.№ 38796/04.04.2025г. дружеството не е направило необходимата индивидуализация на вземането, включително по отношение на начина на формиране на размера му, като е посочило, че това не е необходимо да стане в заповедното, а следва да се извърши в състезателното исково производство.

Районният съд аргументира също, че заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, тъй като е налице противоречие с разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. ГПР съставлява цифрово изражение на общия разход по кредита, дължим от потребителя, и в договора трябва да е посочена не само размерът като величина, а и да са записани допусканията и отделните разходи, които се включват в нея. В случая това не било сторено, което съставлява нарушение на чл. 11, т.10 от ЗПК. В процесния случай съдът е бил изправен пред необходимостта да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, което се е оказало невъзможно поради неизпълнението на указанията на заявителя.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ 38796/04.04.2025г. за неотносимост на дадените указания.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С Разпореждане от 18.03.2025г. Районният съд е указал на заявителя да посочи има ли плащания от длъжника, на осн. чл. 76 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК.

Указанията са правилни, тъй като видно е от обстоятелствената част на заявлението, че се претендират по Договор за потребителски кредит CARD – ***. /приложен на л.7 по ч.гр.д.№ 59674/24г./ сумата в размер на 1538,94 лв. – 3 главница, 114,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.06.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда. Същевременно от раздел „Параметри и условия“ на Договора по кредит е видно, че размерът на отпуснатата сума е в размер на 955,85 лв. Общата стойност на плащанията /с първоначална вноска/ е в размер на 1099,20 лв.

Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията, на които отговаря и исковата молба, на осн. чл. 127, ал. 1 от ГПК. В процесния договор е записано, че ГПР е в размер на 28,72 %, но не е ясно кои компоненти са включени в него. Налице е неспазване на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушение на императивни норми. С подадената Молба с вх.№ 38796/04.04.2025г. дружеството отказва да изпълни указанията на съда и да посочи какви плащания са извършени от длъжника. Районният съд е постановил, че след като не разполага с необходимите данни затова какво е платено, няма как да разпореди издаването на заповед за изпълнение по отношение на стойността на неплатената главница в цялост или частично.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 10090/07.04.2025г.

4867/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5