Присъда № 1 от 14.01.2022, Окръжен съд - Добрич

М

О

Т

И

В

И

Към присъда № 1 от 14.01.2022г. по н.о.х.д. № 228/2020г. по описа на Д.ки окръжен съд

Първоначално срещу подсъдимия Д. К. С. от гр.Д., с ЕГН – **********, с внесен обвинителен акт е повдигнато обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че: На ***г. в гр.Д. при управление на моторно превозно средство л.а. „О.З." с рег. № ***, по улица А.С.", нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДв.П „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.21 ал.1 от ЗДв.П „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено превишаването на следните стойности на скоростта в км. 50/км/ч. за ППС от категория „С" в населено място и по непредпазливост причинил *** на И.И. Н. с ЕГН ********** от гр.Д..

С присъда № 12 от 10.12.2019г. по н.о.х.д. № 332/2018г., Окръжен съд гр.Д. признал подс.Д. К. С. за виновен по това обвинение, като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП и му наложил наказание две години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. Оправдал подсъдимия в частта, относно допуснатото нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, подс.С. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Осъден е да заплати разноските по делото. С Решение № 260012 от 20.08.2020г. по в.н.о.х.д. № 54/2020г., Апелативен съд гр.В. отменил присъдата на ДОС и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.

Съображенията на въззивния съд сочат нарушения на съществените процесуални правила, изискващи от съда да спазва правото на защита, гарантирано чрез ефективно упражняване на това право и наличието на мотиви към постановената присъда, предполагащи ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. Отбелязано е, че макар ДОС да е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в мотивите към съдебния акт не били отстранени възникналите противоречия и наведени съмнения в хода на проведеното съдебно следствие, като не била отразена и фактическа обстановка, което от своя страна не удовлетворявал стандарта за съдържанието на мотивите към съдебния акт, съобразно съдебната практика. Предвид горното, делото се разглежда за втори път в Окръжен съд гр.Д..

Наследниците на пострадалата И.И. Н., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от повереник, който изрично заяви в съдебно заседание, че същите са запознати с правото си на граждански иск, но не желаят да предявяват такъв срещу подсъдимия.

Не желаят също така, да се конституират в качеството им на граждански ищци, нито като частни обвинители по делото.

На проведеното разпоредително заседание, подсъдимият и неговият процесуален представител заявяват, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила визирани в НПК, предвид на което са изявили желание делото да протече по общия ред, с призоваване на всички свидетели и вещи лица посочени в обвинителния акт. С оглед на горното, делото бе разгледано по общия ред.

Подсъдимият не се признава за виновен, но дава обяснения по случая.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура поддържа изцяло предявеното обвинение, твърдейки, че същото се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и всички доказателства по делото се отправя предложение, при определяне на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК за срок от 1 две години, което следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага се също така, на осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като по този начин се счита, че ще бъдат постигнати целите на превъзпитанието.

Процесуалният представител на подс.Д.С. изразява становище, че като цяло обвинителния акт, макар и да страда от дребни пороци и дефекти, дава възможност на подсъдимия и неговата защита да се запознаят с фактическите констатации и обстоятелствата, изложени от прокурора и да изпълни предназначението си което му придава закона по чл.246 от НПК. Така също пледира, че следва да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като то не се доказва по несъмнен и категоричен начин и излага доводи в тази насока. Навеждат се доводи и в насока за приложението на чл.15 от НК, а именно наличие на т.нар. „случайно деяние“, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, която до голяма степен сама предпоставила възникването на тежкия инцидент, както и, че е нарушен разумния срок на наказателното производство.

В последната си дума, подсъдимият моли за оправдание от съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:

Подс.Д. К. С. е роден на ***г. в гр.Б., живущ в гр.Д., българин, български гражданин, средно образование, живее на семейни начала, механизатор в ЗК в с.М. общ.Г.Т., неосъждан;

Подс.Д.С. се води на отчет в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Д.. Същият е правоспособен водач на МПС, с категории В, С, Ткт и М от 28.09.1989г., като притежава свидетелство за правоуправление на МПС № 222188310, което към датата на деянието било валидно до 07.01.2020г.

Подс.Д. К. С. работел като механизатор в земеделска кооперация в с.М. общ.Г.Т.

Ежедневно пътувал от гр.Д., където живеел до местоработата си в с.М., като ползвал служебен автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, собственост на производствено търговска кооперация „Плодородие“ с.М.“.

На ***г. около 06:40 - 06:45ч. подсъдимият излязъл от дома си и тръгнал с процесния автомобил по обичайния маршрут от ж.к.“А.“ в посока ж.к.“Б.“, за да вземе друг свой колега.

Движел се в дясното платно на ул.„А.С., в посока бул.„*.*“. Когато наближил входа на автобусна спирка „"И., според неговите обяснения се движел с не повече от 60км/час. По същия маршрут, по ул.А.С.“ в същото време се движел автобус на градския транспорт № 203 /управляван от св.Г.С../, в който пътувала пострадалата И.И. Н. и свидетелката Д. М. Г. – и двете от гр.Д.. И. Н. и Д. Г. работили във обувна фирма „Д., до която всяка сутрин пътували с автобус № 203, като обичайно слизали на спирка „"И.. Така, на ***г. около 06:50ч. И. Н. и Д.Г. слезли на спирката и тръгнали по тротоара към задната част на автобуса в посока, обратна на посоката на движение на автобуса. Св.Д.Г. се движела по-бавно поради заболяване на двигателната система. Пострадалата И.Н. се движела по-бързо, като застигнала и задминала св.Д.Г. и след като завила зад автобуса, предприела пресичане на пътното платно. Св.Д.Г., поради по - бавното си движение останала в района на автобусната спирка, като автобуса все още не бил тръгнал и се намирал на спирката.

По същото време, по ул.“А.С.“, край спирката преминал подс.Д.С. с управлявания от него автомобил. В момента, в който И. Н. навлязла пресичайки платното за движение, настъпил удар между предната средна част на л.а.„О.З.“ с рег. № *** /управляван от подс.Д.С./, в областта на предната броня и предна регистрационна табела и долните крайници на пострадалата. При удара пострадалата паднала по гръб върху предния капак на автомобила, ударила главата си в предното панорамно стъкло, след което тялото й изпаднало вляво от автомобила. Подсъдимият не предприел спиране на автомобила преди удара с пострадалата, тъй като преди удара не я видял, само чул удар и едва тогава спрял, по негови обяснения в съдебно заседание. След спирането на автомобила, подсъдимият слязъл от него, отишъл до тялото на жената която била легнала по гръб в платното за движение, намиращо се в обратната посока на която подсъдимият се движел.

2

О т приложения по досъдебното производство протокол за оглед на ПТП /започнал на ***г. в 07, 20ч./, т.е., само няколко минути след произшествието се установява, че е било светло, ясно време и много добра метеорологична видимост. Така също пътната настилка в района на местопроизшествието /ПТП/ била асфалтова, суха, запазена и хоризонтална, като движението се осъществявало двупосочно, без хоризонтална маркировка, без светофарни колони и пътни знаци.

Звукът от удара /между тялото на пострадалата и автомобила/ бил възприет от свидетелите Д. М. Г., В. М. Б. и Г. Н. Г.. В момента, в който св.Д.Г. се канела да пресече зад автобуса /където е минала преди това и пострадалата И.Н./, но все още била на тротоара на спирката, до задните гуми на автобуса, чула много силен удар, но не виждала пострадалата, тъй като автобусът пречел. Огледала се за колежката си – В., защото очаквала същата да я изчака, за да пресекат заедно. Не я видяла до себе си и започнала да я вика по име. Когато погледнала на ляво, видяла И. Н. да лежи неподвижна по гръб на пътното платно. Сблъсъка не го видяла, но когато чула удара, автобуса все още бил на спирката. Когато обаче видяла пострадалата паднала на земята, автобуса вече бил тръгнал.

В същото време, св.В. М. Б. отивайки на работа /фирма „В.Т.“/ се движел с личния си автомобил марка „Хонда“, с рег. № Тх**** по ул.А.С.“ в посока „"И.. На завоя до Птицекланницата чул слаб удар, на който първоначално не обърнал внимание, тъй като помислил, че е от музиката, която слушал в купето на автомобила си, но оприличил чутия от него удар като катастрофа. Продължил по пътя и му се сторило, че в далечината вижда някакво препятствие. Когато стигнал по-близо, в своето платно за движение видял тяло, а в лявата му страна – лек автомобил, който бил на аварийни светлини. Шофьорът на този автомобил вече бил отвън. Св.Б. спрял и го попитал дали е звъннал на тел.112. Същият отговорил, че не е звънял.

Свидетелят приближил до тялото – видял, че е жена лежаща по гръб на пътното платно, пипнал я по ръката която била студена и осъзнал, че е мъртва, като в съдебно заседание заявява, че когато приближил до нея чул последния звук, след който жената издъхнала. Веднага набрал тел.112 от личния си телефон и съобщил за умрял човек, за катастрофа.

Св.Г. Н. Г. работел в складовата база на фирма „Т., намираща се в близост до мястото на инцидента. Около 06:40ч.-06:45ч. излязъл от работното помещение и се насочил към санитарния възел, който се намирал точно на входа на складовете на „"И.. Свидетелят извървял около двадесет метра, когато чул шум от преминаваща кола и веднага след това чул силен удар на ламарини. Отначало помислил, че автомобилът се е блъснал в крайпътно дърво. Приближил се до портала, но не излязъл на платното, погледнал на ляво и видял лице от женски пол, което лежало на платното за движение и не мърдало. Не видял автомобила който я е блъснал. От мястото на което се намирал, веднага позвънил на телефона за спешна помощ – 112, след което веднага се върнал обратно на работното си място и не се е доближавал до жената.

От приложеното писмо на Дирекция „Национална система 112 - МВР“, Районен център В. се установява, че първият сигнал за станалия инцидент е приет в РЦ 112 – София в 06:49ч. на ***г., а вторият сигнал е приет в 06:50ч. на ***г. и е обединен с първото обаждане. Малко покъсно, в 06,59ч. е регистриран още един сигнал, който е обединен с вече отработения сигнал към първото обаждане в 06,49ч. /л.146 д.п./.

На мястото на инцидента пристигнал екип на спешна медицинска помощ – свидетелката д-р М. Й. К. и акушерката Р.П.Т. Отишли до пострадалата и констатирали, че няма кръвно налягане, нямало така също никаква сатурация и никакъв пулс, след което направили кардиограма при която сърцето не фибрилирало и изобщо нямало каквито и да било витални показатели.