Определение № 48 от 05.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100502051 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №6743/29.11.23г., постановено по ч.гр.д.№7124/23г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Т. Н. ЕГН ********** за сумата 165,43лв. договорна лихва за периода 17.02.22г.-27.10.22г. и 490,98лв. обезщетение за забавено плащане за времето от 18.02.22г. до 26.11.23г.

Разпореждането се сочи за неправилно, поради следното: Изводът на РС за нищожност на целия договор за потребителски кредит в приложение на чл.22 от ЗПК, вр.чл.10, ал.2,т.10 ЗПК (неопределен по размер ГПР) е необоснован, т.к. заповедното производство е едностранно, съдът не определя точния размер на ГПР по договора, а го преценява по вписаното в договора.Позовавайки се на т.2б от ТР №4/18.06.14г. по тълк.д.

№4/13г. на ВКС, в това производство сезираният съд не събира доказателства, нито прави изводи въз основа на представени такива, а преценява основателността на искането само по твърденията в заявлението. Последното в случая се сочи за редовно от външна страна.

Нямало е твърдения за дължимост на такса за експресно разглеждане, поради което и заповедният съд не е бил сезиран с такова искане, респективно не е дължал проверка в такава насока. В случая има уговорен фиксиран лихвен процент като възнаграждение и ГПР е бил изчислен на базата на предоставената сума от 800лв. и възнаградителна лихва от 57,03 лв. Счита, че няма задължение да сочи точната математическа формула за изчисляване на договорения ГПР. Поддържа, че в ГПР няма включена неустойка, поради което БРС е излязъл извън правомощията си за служебна проверка за недействителност на договарянето по потребителския кредит, като е коментирал клаузи(за неустойката за неосигуряване на обезпечение), на която искането за издаване на заповед не се е обосновавало. Служебната 1 проверка на съда по чл.411 от ГПК и заповедното производство нямали за цел разрешаването по същество на материално правния спор между страните, поради което съдът нямал задължение да следи за всички възможни основания за нищожност на договора за потребителски кредит(ДПК).

Сочи за неправилни и изводите за размера на договорната лихва.Излага подробни правни съображения, че той не е ограничен нито от чл.10, ал.2 от ЗЗД, нито от друга действаща правна норма; цитира в подкрепа на становището си съдебна практика. В случая нямало основание да се дири и противоречие с добрите нрави за онова, което е разрешено от закона, като се има предвид търговския характер на сделката.Следвало да се съобрази и ограничението на проверката за неравноправност, визирана в чл.145, ал.2 ЗЗП. Позовава се на изоставянето на съдебната практика за приемането за нищожна на уговорка за възнаградителна лихва и ГПР в размер трикратно надвишаващ законната такава, предвид изменението на чл.19 от ЗПК с новата алинея 4. Същевременно в случая размерът на ГПР, който включва освен възнаградителната лихва, още всички останали разходи по кредита, не надвишавал 50%, поради което и изводът за нищожност на договорената лихва бил неоснователен.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и за произнасяне по същество при уважаване искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК и за вземанията, предмет на жалбата.Не се ангажират нови доказателства.

Производството по жалбата е допустимо, т.к. тя е подадена в рамките на визирания в ГПК преклузивен процесуален срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да я разгледа съд.

По същество е основателна, а съображенията за това са следните:

Пред Районен съд Бургас на 27.11.23г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу И. Т. Н., за следните суми:

1000 лева – главница; 165, 43 лв. договорна лихва за периода 17.02.2022г. – 27.10.2022г. и 490.98 лева - обезщетение за забава за периода от 18.02.22г. – до датата на подаване на заявлението в съда(26.11.23г.); обезщетение за забава върху главницата от подаване на заявлението(27.11.23г.), до окончателното изплащане и разноски. Вземането се претендира на основание ДПК №632965 от 10.02.22г. сключен между „Сити кеш“ООД и И. Н., според който на физическото лице бил отпуснат кредит от 1000лв., при фиксирана възнаградителна лихва, възлизаща за кредитора на общо 165,43лв. за целия период на договора и уговорена обща дължима за връщане сума от 1165,43лв., платима на 37 бр. седмични погасителни вноски, първите три от които в размер на по 7,79лв., а останалите 34- в размер на по 33,59 лв. при първа погасителна вноска с падеж 17.02.22г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 27.10.22г. Съгласно договора страните били уговорили и при закъснение в плащането да бъде начислявана законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие. Претендираната в тази връзка мораторна лихва била начислена именно за периода от 18.02.22г. до датата на подаването на заявлението, като за периода от 2

13.03.20г. до 14.07.20г. такава не била начислявана(нито неустойка)в изпълнение разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

На 14.06.23г. било подписано „Приложение №1 към договор за покупко- продажба на вземания(цесия)“ от дата 14.06.23г. между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, по силата на който вземанията на кредитодателя спрямо кредитополучателя по горния договор били изцяло прехвърлени на настоящия жалбоподател и заявител с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на дружествотокредитор. Длъжникът бил уведомен за цесията чрез пълномощник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с уведомително писмо от 23.06.23г. , изпратено с известие за доставяне.

Общите условия по договора за заем позволявали с изрична клауза на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърди се, че заемателят не е заплатил дължимия заем на дружеството кредитодател, поради което е инициирано и настоящото заповедно производство.

Молило се е за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за горните суми и изпълнителен лист, като са дирени и разноски за платената държавна такса от 33,13лв.и за юрисконсултско възнаграждение от 50лв.Към заявлението до съда са приложени копия от: пълномощно за представителство, горецитирания договор за потребителски кредит,ведно с погасителен план

С разпореждане от 29.11.23г. по ч.гр.д.№7124/23г. БРС заявлението е уважено за дирената главница, ведно със законна лихва за забава от подаването на заявлението, до окончателното изплащане, съответната част от разноските за д.т.(20 лв.) и ю.к. възнаграждение от 50 лв.

С обжалваното понастоящем разпореждане 6743/29.11.23г. на БРС по горното дело заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за парично вземане за договорна и мораторна лихви е отхвърлено, защото: ДПК е недействителен на осн. чл.22,вр.чл.11, ал.1,т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК(не е ясно как е формиран ГПР, той включва и „неустойка при липсата на обезпечение по чл.8“, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва; искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нрави-чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД(осн. за нищожност различно от това по бл.19, ал.5 от ЗПК), т.к. ГЛП е 40.05% и надвишава значително трикратния размер на законната лихва,така клаузата в договора се явява нищожна(още повече, че сега лихвите по кредитите и по депозитите са много ниски, което предполага значително неоснователно обогатяване при годишна възнаградителна лихва между 30 и 50% от кредита).

Според БОС разпореждането е неправилно, защото:

В рамките на заповедното производство съдът следва да извърши проверка по твърденията на заявителя дали вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение е изискуемо.

На следващо място, съобразно с визираното в чл.411, ал.2,т.2 от ГПК, съдът дължи 3 проверка за това дали искането противоречи на закона/чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК/ или с добрите нрави/чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД/.Ако такова отклонение се установи, издаването на поисканата заповед се отказва.

Съобразно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, вр.чл.410, ал.3 ГПК, заповедният съд дължи служебна проверка за валидност на договорите и отделните им клаузи, на основание на които се дължат претендираните суми, когато се касае до притезания, произтичащи от облигационни отношения с потребители, а издаването на заповед се отказва за вземанията, които се основават на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.143 ЗЗП/.

Съдържанието на нормата на чл.411 от ГПК в двете горепосочени хипотези налага извод, че изискването съдът да извърши проверка за съответствие на заявеното с императивна норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до конкретните от договора такива, на които се основава искането, защото заповедното производство по чл.410 ГПК не цели разрешаването по същество на материално правния спор между страните и сезираният съд няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/ недействителност на договора. В този смисъл е и приетото в ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

В случая се касае до облигационно правоотношение за кредит от небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника, имащ качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, т.е. каса се до договор за потребителски кредит. Затова и в съответствие със законовите изисквания, заповедният съд дължи служебна проверка за валидност на правопораждащите вземането договорни клаузи, изискуема от чл.411, ал.2,т.3 от ГПК.

Преценката на БОС в конкретния казус е, че съдържанието на договора за потребителски кредит на страните формално отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК относно задължителните реквизити на ДПК.

Паричната претенцията на заявителя е съобразена с параметрите на ДПК от 10.02.22г., според чл.3 от който размерът на кредита е 1000лв.,платим на 37 седмични вноски с първи падеж 17.02.22г. и край – 27.10.22г., при ГПР 49,85%, фиксиран лихвен процент (възнаградителна лихва) от 40,05% и обща сума за плащане в края на периода от 1165,43 лв., като кредитополучателят изрично е заявил, че е получил отпуснатата му като потребителски заем сума.

Според чл.3,ал.2 от ДПК, горепосоченият ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение№1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, освен това размерът му не може да бъде едностранно променян от кредитодателя, а само по взаимно съгласие на двете договарящи страни.

4

Към договора е приложен погасителен план, онагледяващ общия дълг, разбит по месечни вноски, като е посочено съдържанието на всяка, с включена главница и възнаградителна лихва, отделно е посочена неустойката и размер на вноска с неустойка.

Анализът на приложения план сочи, че сумата от 165, 43лв. е само възнаградителната лихва на кредитодателя за целия период на договора, че уговорената за плащане крайна обща сума в чл.3 от договора от 1165,43лв. се състои от главницата по заема и възнаграждението на кредитора.

В договора има и клауза за неустойка в размер от 869,57лв., ако кредитополучателят не осигури обезпечение на кредитора за връщането на заетата сума, съобразно с уговореното в чл.5 от ДПК. Обаче БОС не обсъжда нито валидността на клаузата, нито дължимостта на неустойката, т.к. подаденото по реда на чл.410 от ГПК заявление не съдържа искане за присъждане на такова вземане.