Решение № 3487 от 15.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3487 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20211110145936 по описа за 2021 година Производството е образувано по искова молба, подадена от [ЮЛ], с ЕИК:

[номер], чрез адв. Й.З., срещу Д. Г. Г., ЕГН ********** с която е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр с чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 1173,50 лева, представляваща задължение за втора вноска по договор за предоставяне на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г, както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху общата сума, считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между страните е сключен договор за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г. по силата, на който ответникът се е задължил да заплати процесната сума и не е изпълнил договорното си задължение. В тази връзка е било образувано заповедно производство, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В законоустановения срок ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта. На основание чл. 415, ал.1 ГПК съдът е указал на ищцовата страна да предяви настоящите искове за установяване на вземането.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д.Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който 1 предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен. Ответника поддържа, че не дължи процесната сума, тъй като неговият син- ученикът Дариан Г. не е ползвал училищен транспорт от януари до март 2020 г. поради увеличената заболеваемост и разпространението на коронавирус. Г. сочи, че е уведомил устно ищеца, че синът му няма да ползва организирания транспорт, считано от януари 2020 г. поради усложнената епидемична обстановка в страната. Релевира доводи, че от 13.03.2020 г. до края на учебната година, училището изобщо не е изпълнявало задълженията си по договора и не е предоставяло услугата, тъй като в страната било обявено извънредно положение. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 143, т.14 вр с чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Излага съображения, че чл. 12 от процесния договор представлява по същество неравноправна клауза и като такава следва съдът да я обяви за нищожна. Оспорва изрично тезата на ищеца, че вноската се дължи, тъй като средставата са били необходими за заплати на служителите и поддръжка на автобусите, въпреки че същата не е била изпълнявана.

Поддържа, че тези аргументи са несъстоятелни и неотносими към предмета на спора. Ответникът твърди, че претендираната законна лихва за забава също не се дължи, доколкото представлява акцесорно задължение, а главното задължение е неоснователно.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за ползване на училищен транспорт между страните, по силата на който е възникнало задължение за ответника за заплащане на цена в претендирания размер.

С оглед заявеното от ответника становище в отговора на исковата молба съдът с доклада по делото е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави училищен транспорт на сина на ответника Дариан Г., а ответникът се е задължил да заплати сумата в размер на две равни вноски по 600 евро всяка, равняваща се на 1173,50 лв.

2

Съдът установи, че процесният договор е сключен на 07.05.2019 г.

Предметът на договора се извлича от систематичното тълкуване на раздел I, озаглавен “Предмет на договора” с раздел, озаглавен “Права и задължения на родителя”, чл. 1. От посочените клаузи става ясно, че въпросният договор е за предоставяне на услуга по осигуряване на транспорт на ученик срещу възнаграждение. Същият е двустранен и възмезден, сключен между физическо и юридическо лице. Съгласно чл. 2 от раздел “Права и задължения на родителя” страните са постигнали съгласие плащането по договора да бъде разсрочено на две вноски. Първата вноска е била в размер на 660,00 евро.

Втората уговорена вноска е била в размер на 600,00 евро, като същата е била с падеж на 20.01.2020 г.

Тъй като тежестта на доказване за положителния факт на плащането лежи върху страната, която се ползва от благоприятните за нея правни последици от него – ответника, той следва да го проведе по начин, по който да създаде несъмнено убеждение у съда, че този факт се е осъществил, щом ищецът го отрича. По делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът да е заплатил втората уговорена вноска по договора в срок.

Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо ответникът е в забава от 21.01.2020 г за процесното задължение.

Ответникът релевира възражение за непреодолима сила по чл. 81, ал.1 ЗЗД и намира, че не следва да отговаря за неизпълнението, тъй като за периода от месец януари до месец март на 2020 г. е имало увеличена заболяваемост и очаквано разпространение на коронавирусна епидемия, съставляват неопреодолима сила за престиране на дължимото, доколкото ученикът не е посещавал учебни занятия и следователно не е ползвал училищен транспорт. Тези благоприятни за ответника фактически твърдения, обаче, остават недоказани по делото.

Установи се, че ответникът е бил в забава от 21.01.2020 г., а съгласно чл.

85, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. В настоящия случай ответникът не твърди и не представя доказателства, че дори и да не е бил в забава, ищцовото дружество отново би 3 претърпяло вредите от неплащането на уговорената сума. С решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание е обявено извънредно положение до 13.04.2020 г. Следователно падежът на процесното задължение - 20.01.2020 г. предхожда времевия обхват, за който е обявено извънредно положение, поради което обективната невъзможност е неприложима в настоящия случай, доколкото ответникът е изпаднал в забава преди обявяване на извънредното положение и не твърди и не представя доказателства, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Относно твърдението на ответника, че синът му не е ползвал учебния транспорт от януари 2020 г., за което е уведомил устно ищеца съдът намира, че доколкото в чл. 1 от договора е предвидено всички съобщения и уведомления между страните да бъдат в писмена форма, устното уведомяване е без правно значение за решаване на настоящия правен спор.

По разноските:

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящото дело не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна, въпреки това съдът намира възражението за неоснователно.

От приложения от ищеца списък по чл. 80 ГПК, както и от фактурите за извършени плащания с основание адвокатско възнаграждение е видно, че размерът на заплатената сума за адвокатско възнаграждение е минималният съобразно изискванията на чл.7, ал.7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същата не следва да бъде намалявана. При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на: 360,00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедно производство; 25,00 лв. държавна такса за заповедно производство;

360,00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение за исково производство, както и 50,00 лв. държавна такса за исково производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от [ЮЛ], ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление: [адрес] с правно основание чл.

4

422 , ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: [адрес] дължи на ищеца [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от 1173,50 лв., представляваща дължимо парично задължение по договор за предоставяне за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020 г. от 07.05.2019 г., ведно със законната лихва от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 385,00 лв., представляваща разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер от 410,00 лв., представляваща разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5