Заповед за изпълнение № 294 от 11.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Горна Оряховица

Районен съд – Горна Оряховица, VI състав, в проведеното на 11.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 423 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Красимира Ив. Николова-Петрова, районен съдия, след като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК, прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл.411,ал.3 от ГПК

Р А З П О Р Е Ж Д А:

Длъжникът ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н.М. Л., телефон: **********,

ДА ЗАПЛАТИ на

Кредитора М. С. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село Ц..., община М..., област П..., ул...., с пълномощник - адвокат Т. Н. Д. от Адвокатска колегия - Пловдив, със служебен адрес: град П..., ул...,

СУМАТА от 197,03 EUR (сто деветдесет и седем евро и 03 цента), представляваща главница - недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 40002901465 от 27.01.2021г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 06.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента).

Присъдените суми може да бъдат внесени по банкова сметка с титуляр Т. Н. Д., с IBAN:

BG37UBBS80021073034350, в "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 40002901465 от 27.01.2021г.

Между М. С. К. и "Профи Кредит България" ЕООД бил подписан договор за потребителски кредит № 40002901465, по силата на който М. К., като заемател, е получила от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като заемодател, 3400 лева заемни средства за срок от 24 месеца. Договорната лихва била 41,00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) - 48,49%. Кредитополучателят е трябвало да заплати на разсрочено плащане към всяка една от погасителните вноски парични средства за предоставени две услуги: "ФАСТ" и „ФЛЕКСИ". Първата услуга предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит при допълнително възнаграждение, а втората предоставяла право за промяна на погасителния план на потребителския кредит при допълнително възнаграждение. Разходите по тези допълнителни услуги се разсрочвали съобразно броя на погасителните вноски. М. К. е заплатила целия договор. Затова, с настоящото заявление по реда на чл.410 от ГПК претендира сумата от 197,03 евро, като платена сума без основание по договора за потребителски кредит след покриване на главницата по договора, за периода 1 от 05.03.2021г. до подаване на настоящото заявление в съда. Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен е на специалните основания, предвидени в чл.22 от ЗПК. Договорът е недействителен на основание чл.22 във вр. чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план. Освен това, договорената възнаградителна лихва от 41,00 % е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установява, че нищожна поради нарушение на добрите прави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния размер при обезпечени кредити. В конкретния случай лихвата надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва. Щом като е нищожна, е несъществуваща. А след като е несъществуваща, то отново не е спазено правилото на нормата в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР от ЗПК определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 от ДР на ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (чл.19,ал.1 от ЗПК). В ГПР съгласно законовата дефиниция се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.), свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума, дължима от потребителя, и от какви пера е съставена. Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Всички такси, платени над главницата, подлежат на възстановяване, тъй като са платени при начална липса на основание, защото договорът за потребителски кредит е недействителен. Към главницата от 197,03 евро заявителят претендира и законната лихва от датата на подаване настоящото заявление в съда до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното производство.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде 2 обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Красимира Ив. Николова-Петрова )

3