Решение № 481 от 04.10.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Пещера, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240100736 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск за развод от Диана Т. К. с правно основание чл.

49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу Г. Б. К..

В съдебно заседание, проведено на 30.09.2024г., страните се явяват лично и изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като излагат споразумение по чл.51 от СК. Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с протоколно определение от 30.09.2024г.г. производството по делото е преобразувано в охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак – Дубликат, издадено на 09.07.2024г. от Община Пещера въз основа на акт за граждански брак № 0039/22.06.1991г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на 22.06.1991г., като след брака съпругата е приела фамилното име К..

Пред съда се изложи споразумеине, с което молителите уреждат въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, като предвид липсата на непълнолетни деца - споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото от закона съдържание.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

1

Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата, депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Изложено е и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузитемолители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявена – веднъж писмено /чрез молбата по чл. 50 от СК/ и втори път устно пред съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия, доколкото изложените пред съда условия на споразумението се съдържат в подписаната – искова молба и бяха лично и изрично потвърдени от всяка от страните пред съда. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено и потвърдено пред съда чрез представеното в открито съдебно заседание споразумение. Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от съда.

Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.

Наред с изразеното съгласие молителите са уредили със споразумението последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на взаимно съгласие. Изложеното от тях в съдебно заседание урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че молбата на Д. Т. К. и Г. Б. К. се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал.

2 СК.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.. Доколкото по делото са налични доказателства за платена от Д. К. такса в размер на 25 лв. – то остатъка от 15 лв. следва да бъде заплатен от Г. Б. К..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 22.06.1991г. в град Пещера граждански брак между Д. Т. К. с ЕГН ********** и Г. Б. К. с ЕГН **********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

1.

Страните се споразумяват да прекратят по взаимно съгласие, без произнасяне по въпроса за вината, сключения между тях на 22.06.1991г. в гр. Пещера граждански брак;

2.

Страните се споразумяват, че семейното жилище в гр. Пещера, на ул.

„Опълченска“ № 9, се предоставя за ползване на Г. Б. К., с ЕГН **********;

3.

Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка един на друг.

4.

Страните се споразумяват след прекратяване на брака Д. Т. К. да запази и да продължи да носи фамилното име К.;

ОСЪЖДА Г. Б. К. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сума в размер на 15 лева, представляваща държавна такса за допускане на развода в съответната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

3