Решение № 753 от 20.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Враца, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.ва при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело № 20251420101043 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. Г. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Стик-Кредит“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г., по силата на който ищецът получил заем при следните параметри: заемна сума 800 лева, фиксиран ГЛП 36,00% и ГПР 42,58%, която следвало да върне с една погасителна вноска в размер на 1 040 лева, включваща главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 19 и чл. 29 от договора.

Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен, като излага следните доводи:

ГЛП е 36% - лихвата е прекомерна и противоречи на добрите нрави.

ГПР е 42,58% - не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК; по скрит начин е увеличен и в договора не е посочен неговият реален размер, тъй като в него не е включена уговорената в договора неустойка, което представлява предоставяне на невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика Липсва ясно разписана методика за определянето на ГПР, нито е ясно посочено как е формиран посоченият в договора ГПР от 42,58%; посочени са ГЛП и ГПР, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР

Начислената неустойка оскъпява дълга и води до затрудняване доброволното 1 му погасяване, което сочи, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора

Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г., сключен между ищеца и „Стик-Кредит“ АД, поради противоречието му със ЗЗД и ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Стик-Кредит“ АД, чрез адв. Х. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

На първо място сочи, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Заявява, че клаузата за неустойка не е част от съществените параметри на договора за заем, поради което дори и да се счете за нищожна, не влече нищожност на целия договор. Основните му параметри – главница и лихва са валидно договорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички изисквания, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР.

Сочи, че още преди подписване на договора, ищецът е бил наясно с всички условия и сам е избрал параметрите и условията му. С натискане на бутона „подпис“ кредитополучателят е приел предоставените му условия по договора.

Клаузата за лихва е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Лихвеният процент е фиксиран, поради което и потребителят е бил наясно с размера на задължението си.

Сочи още, че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК – как е формиран и какви са компонентите му и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, тъй като тя възниква за неизпълнение на задължение след сключване на договора, поради което и е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР.

Счита, че уговорените фиксиран лихвен процент и неустойка не противоречат на добрите нрави.

Не е налице и неравноправност по ЗЗП, клаузите не са във вреда на потребителя, отговарят на изискванията за добросъвестност, не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Заявява, че ищецът е сключил с ответното дружество общо 3 договора с идентични условия, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат 2 отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от „Стик-Кредит“ АД, против И. Г. Ч., ЕГН **********, са предявени насрещни искове в условията на евентуалност за осъждането й да заплати на дружеството сумата от 800 лева, представляваща главница по сключения между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г.

В исковата молба по насрещния иск се сочи, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г., по силата на който „Стик-Кредит“ АД предоставило на И. Г. Ч. сумата от 800 лева, усвоена чрез банков превод. Кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 30 дни при лихвен процент 36% с падеж 07.03.2024 г.

След подписване на договора кредитополучателят не е изпълнил задължението си да представи обезпечение, поради което му е начислена и неустойка.

По договора няма никакви извършени плащания. Задълженията на кредитополучателя са както следва: 800 лева – главница, 24 лева – възнаградителна лихва, 216 лева – неустойка и 1 329,11 лева – други разходи.

Иска се постановяване на решение, с което И. Г. Ч., ЕГН **********, да бъде осъдена да заплати на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, сумата от 800 лева – главница, дължима поради неизпълнение по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност в случай че бъде уважен главният иск, предявен от първоначалния ищец и целият договор бъде обявен за нищожен – да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 800 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г., дължима съгласно чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск от И. Г.

Ч., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., с който се признава, че ответникът по насрещните искове дължи на ищеца по същите сумата от 800 лева – неизплатена главница по сключения между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са 3 приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че между ищцата и ответното дружество е налице облигационно правоотношение по сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г. за сумата от 800 лева, която ищцата е усвоила.

Горните обстоятелства се установяват и от представеното копие от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г., видно от който кредиторът „Стик-Кредит“ АД предоставя на ищцата кредит под формата на паричен заем с максимално разрешени лимит на кредитната линия от 800 лева, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора. Уговорено е, че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 36%, а ГПР е 42,58%, общо дължима сума за плащане по първия отпуснат транш 824 лева, платима в срок то 30 дни. Договорено е обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 19 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразявало се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно или неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора – главница, лихви, неустойки и други, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от кредитора.

Същите трябва да отговарят на изискванията в ОУ и се одобряват от кредитора единствено по негова преценка.

В чл. 29, ал. 1 от договора е посочено, че при неизпълнение на поетото в чл.

19 задължение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Представени са погасителен план, СЕФ и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите.

По делото е прието заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, съгласно което размерът на ГПР, ако в същия се включи дължимата неустойка за неизпълнение, предвидена в чл. 29 от договора за кредит, е 360%. Годишният лихвен процент по договора за кредит е 36%, а основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора е 37,90%. Вещото лице е констатирано, че по договора няма погасени суми.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е отговорило обосновано и мотивирано на поставените му задачи.

4

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От И. Г. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т.

11 и т. 12, чл. 19 ЗПК, ал. 1 и с чл. 143 ЗЗП.

ЗА основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 1050083/06.02.2024 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът е физическо лице и при сключване на договора не е действала в рамките на своя професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ищцата е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Наличието на сключен между страните договор е прието за безспорно между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .

Ищецът навежда доводи, че договорът за кредит не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради това, че при изчисляване на посоченото в договора ГПР не е включена уговорената в чл. 29 от договора неустойка за неизпълнение, поради което и съответно некоректно е посочена общата дължима по договора сума, а действителният ГПР надвишава максимално допустимото съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Разпечатката съдържа 50 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34365a95-dde6-4ee2-9c9f-7c250f7ad540