Определение № 1012 от 09.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500594 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 854 от 22.04.2026 год., постановено по гр. дело № 3183/2025 година по описа на Районен съд – Велико Търново, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за изменение решение № 332/11.03.20296 год. в частта за разноските.

Против това определение е подадена частна жалба от ответника по иска „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт И. Г. като навеждат оплаквания за неправилност ми и постановяването му в противоречие със съдената практика и решенията на СЕС, според които съдът, спазвайки принципа на справедливост и съразмерност, следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в „обоснован и справедлив“ размер.

Излага аргументи, че възнаграждението на адвоката следва да бъде определено с оглед обема и сложността на извършената дейност, фактическата и правна с9ложност на делото и да бъде съобразено, че ищецът е направил частично отказ от претенцията си. Следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че ответникът е направил признание на иска. Отправено е искане към въззивния съд да постанови определение, с което да отмени това на районния съд и да изменение на присъдените с решението разноскикато се вземе предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и се присъдят разноски в справедлив размер.

Ответникът по частната жалба – ищецът М. Н. Е., представляван от пълномощник адв. М. М. от ВТАК, е подала писмен отговор. Оспорва частната жалба като неоснователна.

Изразява становище, че съдът при постановяване на определението по чл. 248 ГПК не е накърнил принципите за справедливост, съразмерност и обоснованост на присъденото 1 адвокатско възнаграждение. Оспорва възраженията в жалбата свързани с ниска правна и фактическа сложност на делото. Излага доводи, че адвокатската работа и положения труд по конкретно дело не се измерва само с броя на проведените съдебни заседания и поведението на ответника, или пък с изслушването на експертизи и събирането на доказателства. оспорва твърдението на жалбоподателя, че възнаграждението следвало да зависи и от направения частичен отказ от иска. С оглед на това моли съда да остави без уважение частната жалба, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.

Съдът, след като разгледа частната жалба и изложените в нея аргументи, взе предвид отговора по нея и като се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 3183/2025 г. по описа на РС – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от ищцата М. Е., представлявана от адв. М. М. против ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отрицателен установителен иск чрез който се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 773,36 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № CASH-04436866 от 12.10.2009 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 546,64 лева – възнаградителна лихва, сумата от 430,20 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2009 г. до 31.8.2015 г., както и сумата от 335,00 лева – разноски по ЧГД № 2631/2015 г. на Районен съд – Велико Търново, поради погасяване на задълженията по давност.

Ответникът в отговора на исковата молба е направил частично признание на иска, а за част от вземането ищцата е направила отказ. Освен това относно направеното признание на иска ищецът е поискал съдът на произнесе решение при признание на иска на основание чл.

237 ГПК. По направения отказ от част от спорното право съдът е прекратил производството.

Във връзка с направеното признание на иска и искането на ищеца за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, първоинстанционният съд е прекратил съдебното дирене и е постановил решение при признание на иска.

С решение № 332 от 11.03.20-26, постановено по реда на чл. 237 ГПК, съдът се е произнесъл и по разноските по делото като е осъдил ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 400,55 евро разноски по делото – държавна такса и платено адвокатско възнаграждение

Ответникът е подал молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане решението в частта относно разноските да бъде изменено, като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и отправя искане към съда да измени решението в тази част и да намали разноските за адвокатско възнаграждение, съобразявайки се със съдебната практика на ВКС и СЕС. Искането е аргументирано с цитиране на тълкувания на разпоредбите при определяне размерът на адвокатското възнаграждение, дадени в решения СЕС, акцентирайки върху разумността и пропорционалността на съдебните разноски, като се вземе предвид предмета на спора, ниската фактическа и правна сложност на делото и направеното признание на иска.

Ответникът е подавал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК в който оспорва подадената от 2 ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК като неоснователна.

Съдът с определение № 854 от 22.04.2026г. е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта му относно разноските платени за адвокатско възнаграждение, като е изложил мотиви, че договореното и платено такова в размер на 700 лв., макар и да надвишава минимално предвиденото в Наредба № 1/2004г. не се явява прекомерно. Освен това съдът е съобрази и обстоятелството, че макар делото да е приключило в едно съдебно заседание и при постановено решение при признание на иска, то ищецът е бил надлежно представляван в откритото заседание от адв. Маринов, която е изразила в съдебното заседание мотивирано становище в изпълнение на възложената й по договор правна защита и съдействие в полза на ищеца. Съдът е приел, че договореното между страните адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положения труд в хода на съдебното производство.

Предвид гореустановените факти, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд относно неоснователността на направеното искане за изменение на решение № 332 от 11.03.2026г. в частта му относно разноските и по точно присъдени разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Изложените във частната жалба доводи са идентични с тези, наведени в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. При произносането по това искане първоинстанционният съд е извършил анализ на съразмерността и справедливостта на договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие в производството по гр.д. № 31863/2025 година по описа на ВТОС.

Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед действително и фактически оказаната правна помощ.

Отговорността за разноски в гражданското съдопроизводство е специфичен вид безвиновна отговорност, с деликтен характер, която се подчинява единствено на правилата на ГПК. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество. В конкретния случай, макар и в хипотезата на чл. 237 ГПК след частичен отказ от исковата претенция искът е уважен и в полза на ищеца се е породило правото на разноски и то в пълен размер.

Редуциране на разноските се извършва както с оглед отхвърлената част от иска, така и при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай, че то бъде прието от съда за основателно. В конкретния случай обаче не са налице предпоставки да бъде прието, че адвокатското възнаграждение, платено от ищцата е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед положения от адвоката труд. Освен това ответникът, 3 макар и да е признал иска, преди образуване на делото е дал повод ищецът да потърси защита на своите права по съдебен ред с предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като ответникът е направил опит да се снабди с изпълнителен лист и да дири принудително изпълнение на задължението. Едва когато ищецът се е позовал по съдебен ред на изтеклата погасителна давност ответникът е направил признанието на иска. от друга страна извършената от пълномощника на ищеца работа и положения труд по делото напълно съответства на неговия паричен еквивалент.

Всички изложени доводи, аргументирани с цитирани тълкувания на закона и понятието справедливо възнаграждение, дадени в решения на СЕС в подкрепа на тезата за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение от ответника, са неоснователни. Възражението за прекомерност следва да се отхвърли като неоснователно. До този извод е достигнал и първоинстанционния съд при разглеждане на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК го е оставил без уважение.

Имайки предвид изложените по-горе мотиви, Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, намира, че определение № 854 от 22.04.2026 год., постановено по гр. дело № 3183/2025 година по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е правилно и законосъобразно. Частната жалба против това определение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 854 от 22.04.2026 год., постановено по гр. дело № 3183/2025 година по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4