Решение № 112 от 03.09.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Силистра, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Аврамова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Частно наказателно дело № 20253400200341 по описа за 2025 година и като взе предвид данните по делото, прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИАКОРНФС.

Образувано е по искане на Австрийските власти, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № PLS2-V-25 1475/3 издадено на 27.02.2025 в сила от 10.04.2025, от Bezirkshauptmannschaft St. Polten, Австрия, с което на българския гражданин Г. И., е наложена финансова санкция в размер от 95евро , за нарушение квалифицирано по § 58 Abs.1 Z.2 lit.е KDV 1967, § 134 Abs.1 KFG 1967

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за уважаването му.

Засегнатото лице редовно призовано не се явява и не се представлява.

От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен орган в Австрия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за движение, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИАКОРНФС.

От описаните факти е видно, че нарушението е свързано с превишаване 1 на скоростта на движение, а именно:

Време: 12/11/2024 , 00: 18 Ч. Място: Община

Boheimkirchen на магистрала А1, която е най-близо до пътния километър. 49,563 посока Линц (мобилен радар, на открито) Носител: СС2227ЕН (България), ремарке Описание на престъплението: превишаване на скоростта с 14 km/h максималната скорост от 80 km/h, разрешена за влакове с моторни превозни средства по автомагистрали и автомобилни пътища.

Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква.

Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИАКОРНФС, е условие за признаване и изпълнение.

Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИАКОРНФС.

Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:

Представеното удостоверение отговаря на решението на издаващата държава, приложено по делото. Съдът служебно констатира вътрешно противоречие в попълнения формуляр на удостоверението, а именно дали решението е издадено от несъдебен орган, в писмено производство, или е резултат от съдебен процес, на който лицето не се явило лично, но намира, че в случая не се касае до непълна или невярна информация, тъй като наказателното решение е обжалваемо в 14дневен срок от връчването.

Уведомлението е получено на 26.03.2024 и е влязло в сила на 10.04.2025, следователно не е било обжалвано, което води до извод, че решението не е постановено в резултат на съдебен процес и факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение по чл.35 т.10 т.11 от закона не следва да бъдат обсъждани.

Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.

Решението не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение според българския закон в случаите на чл. 30, ал.

1 от закона.

2

Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т.

9-11 ЗПИИАКОРНФС. Решението е било връчено лично на лицето и то не е поискало преразглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

Горното се извежда от заявените обстоятелства във формуляра на удостоверението

Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т.

6 от закона.

Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението, равностойността на общата дължимата сума е в размер на 185.80 лева.

Налице са всички предпоставки за признаване и изпълнение на решението на издаващият орган.

Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП следва да се задължи да уведомява съда за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.

Ето защо, и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № PLS2-V-25 1475/3 издадено на 27.02.2025 в сила от 10.04.2025, от Bezirkshauptmannschaft St. Polten, Австрия, с което на българския гражданин Г. Т. И., ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер от 95евро, с левова равностойност от 185.80 лева, за нарушение квалифицирано по § 58 Abs.1 Z.2 lit.е KDV 1967, § 134 Abs.1 KFG 1967 И ГО ИЗПРАЩА на НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението му.

ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.

Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на Министъра на правосъдието, а на издаващият орган- стандартизиран формуляр 2, на EJN, придружаващ процедурата по прилагане на трансгранични финансови санкции.

3

Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Силистра, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Аврамова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Частно наказателно дело № 20253400200341 по описа за 2025 година и като взе предвид данните по делото, прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИАКОРНФС.

Образувано е по искане на Австрийските власти, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № PLS2-V-25 1475/3 издадено на 27.02.2025 в сила от 10.04.2025, от Bezirkshauptmannschaft St. Polten, Австрия, с което на българския гражданин Г. И., е наложена финансова санкция в размер от 95евро , за нарушение квалифицирано по § 58 Abs.1 Z.2 lit.е KDV 1967, § 134 Abs.1 KFG 1967

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за уважаването му.

Засегнатото лице редовно призовано не се явява и не се представлява.

От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен орган в Австрия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за движение, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИАКОРНФС.

От описаните факти е видно, че нарушението е свързано с превишаване 1 на скоростта на движение, а именно:

Време: 12/11/2024 , 00: 18 Ч. Място: Община

Boheimkirchen на магистрала А1, която е най-близо до пътния километър. 49,563 посока Линц (мобилен радар, на открито) Носител: СС2227ЕН (България), ремарке Описание на престъплението: превишаване на скоростта с 14 km/h максималната скорост от 80 km/h, разрешена за влакове с моторни превозни средства по автомагистрали и автомобилни пътища.

Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква.

Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИАКОРНФС, е условие за признаване и изпълнение.

Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИАКОРНФС.

Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:

Представеното удостоверение отговаря на решението на издаващата държава, приложено по делото. Съдът служебно констатира вътрешно противоречие в попълнения формуляр на удостоверението, а именно дали решението е издадено от несъдебен орган, в писмено производство, или е резултат от съдебен процес, на който лицето не се явило лично, но намира, че в случая не се касае до непълна или невярна информация, тъй като наказателното решение е обжалваемо в 14дневен срок от връчването.

Уведомлението е получено на 26.03.2024 и е влязло в сила на 10.04.2025, следователно не е било обжалвано, което води до извод, че решението не е постановено в резултат на съдебен процес и факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение по чл.35 т.10 т.11 от закона не следва да бъдат обсъждани.

Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.