Решение № 1890 от 26.10.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№1890 гр. Пловдив, 26 октомври 2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД -

ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дела № 1938 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял

Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.А.К., ЕГН

********** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001860 от 12.07.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в противоречие с нормите на ЗДвП. Твърди се липса на съставомерност на деянието.

Иска се отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона. Претендира разноски.

Ответникът – Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 27.07.2020г., а жалбата е подадена на 03.08.2020г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20-1030-001860 от 12.07.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ по чл. 171, т.2 А, б. А от ЗДвП.

Административният орган, издал заповедта, е бил надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-11800/27.08.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 12.07.2020г. около 02,40ч. в гр.Пловдив, ул. „Найчо Цанов“ срещу № 1, А.К. е управлявал лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ***, лична собственост, без да притежава СУМПС – същото е отнето по административен ред. Съставен е АУАН № АА937045 от 12.07.2020г. на водача, с който са иззети и 2 бр. табели рег.

№ *** и СРМПС № ****. Ето защо на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б. „а“ от ЗДвП.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателя. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на деянието, за което е определена.

Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката.

По делото е безспорно установено, че К. е управлявал собствения си автомобил без да притежава валидно СУМПС, за категорията МПС, което управлява. Това е достатъчно основание по отношение на него да се наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

На следващо място съдът приема, че по делото се събраха доказателства, че със ЗПАМ № 20-1030-001590/16.06.2020г., издадена от сектор „Пътна полиция“-Пловдив, на лицето е отнето временно СУМПС. Съгласно правилото на чл. 171, т. 2а, б.

"а" от Закона за движението по пътищата принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

В случая е установено, че водачът на автомобила е с временно отнето СУМПС, което законодателят приравнява на липса на такова. Доказателства за това, че жалбоподателят към датата на ЗППАМ е правоспособен водач не са ангажирани, а от всички приложени по административната преписка доказателства се установява, че към датата на налагане на ПАМ А.К. е с отнето СУМПС.

Наведените в жалбата оплаквания за допуснати нарушения при съставяне на АУАН касаят административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения.

Не се оспорва, а и е установено по делото, че на посочената в АУАН дата водачът на моторното превозно средство е имал наложено по административен ред временно отнемане на СУМПС, след изтичането на който срок не е предприел действия да си вземе или издаде ново СУМПС. Тъй като водачът чрез своите действия се е лишил от притежаването на СУМПС и не е взел мерки след изтичане на срока на наложената му принудителна административна мярка да си върне СУМПС по съответния ред, то следва да се приеме, че лицето към момента на проверката е управлявало МПС при липса на съответния документ, което е основание да бъде приложена процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а б.“а“ ЗДвП.

Съобразно установените факти в действителност следва да се приеме за доказан фактът, че към датата на съставения АУАН, А.К. е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без СУМПС, поради това, че е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на делото на ответника са дължан сторените разноски, но такива не са били искани и поради това съдът не присъжда.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът, Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.К., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001860 от 12.07.2020г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:/П/