Определение № 12248 от 05.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5220/2026
- Вид
- Определение № 12248
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Любомир Луканов, Ина Бранимирова Маринова, Клаудия Рангелова Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12248 гр. София, 05.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100505220 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по възражение с вх. № 64568/27.02.2026г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от В. Й. С., в качеството на длъжник по гражданско дело № 75369/2024 г. по описа на СРС, 76 състав.
При извършване проверката по чл. 267, ал. 1 от ГПК за допустимостта на възражението, въззивният съд констатира, че с разпореждане № 57686 от 11.05.2026г. първостепенният съд преждевременно е изпратил делото в СГС за произнасяне по възражението на В. Й. С..
Въззивният съдебен състав не може да установи дали постъпилото от длъжника В. Й. С. е възражение по смисъла на чл. 423, ал. 1 от ГПК или е частна жалба срещу разпореждане № 133109 от 26.08.2025г., с което е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Видно от обстоятелствената част на изложеното от длъжника, твърденията са, че възражението срещу заповедта за изпълнение е постъпило в законовия срок, което твърдение изключва всяка от хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК. Същевременно се поддържа, че не са му съобщени указанията по чл. 101, ал.
1 от ГПК за отстраняване нередовност на процесуалното действие – подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, което е останало неподписано от длъжника. Изрично е заявено, че не цели възстановяване на пропуснат срок.
Същевременно съдът съобрази, че по делото не се установява дали разпореждане № 133109 от 26.08.2025г. е връчено на длъжника, с оглед проверка срока на постъпилото пред въззивния съд.
От изложеното въззивният състав намира, че делото следва да бъде прекратено пред въззивния съд и върнато на СРС за даване на изрични указания и срок на длъжника В. Й. С., по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК, който да конкретизира дали е 1 подал възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК, като в този случай посочи конкретно основание по т. 1-4 от същата норма, или е предявил частна жалба срещу разпореждане № 133109 от 26.08.2025г., като в последния случай съдът администрира частната жалба, вкл. и извърши проверка за спазване на срока за обжалване. Въззивният съдебен състав дължи произнасяне само по редовна частна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, а по делото няма данни за срочността на жалбата (в случай, че именуваното „възражение“ е частна жалба срещу разпореждането). В случай, че длъжникът не изпълни указанията на първостепенния съд, то на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК заповедният съд следва да приеме, че не е извършено процесуалното действие, което е заведено с вх. № 64568/27.02.2026г. по описа на СРС.
Проверката за редовността на искането се дължи от първоинстанционния съд – по арг. от чл. 262 от ГПК, който следва да приложи и правните последици от неизпълнение на указанията в срок, за което изрично следва да уведоми длъжника В.
Й. С.. Този извод на съда не се променя от разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ГПК, която изисква съответното прилагане на чл. 262 от ГПК и от въззивния съд. Проверката за допустимост на възражението/жалбата следва да се извърши отново и от въззивния съд, но при констатирано просрочие, правомощието за връщане е на администриращия първостепенен съд. Противното, т.е. връщане от въззивния съд, би довело до недопустима промяна в уредения от процесуалния закон инстанционен съдебен контрол по проверка правилността на съдебните актове. Процесуалните норми следва да се тълкуват стриктно, а не разширително.
По изложените съображения въззивният съдебен състав прекратява производството и връща делото на първостепенния съд за изпълнение на указанията по настоящото определение.
Определението е с вътрешноорганизационен характер и не подлежи на проверка по реда на инстанционния съдебен контрол, тъй като не препятства правото на защитата на страните в производството.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 5220/2026г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-І-Н състав и ВРЪЩА гр. дело № 75369/2024г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3