Акт № 372 от 28.10.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- 1166/2026
- Подписан
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 275, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.415 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.78, ал.1 · Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване
РЕШЕНИЕ
№ 372 гр. Пазарджик, 28.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Елисавета Й. Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Й. Радина Административно наказателно дело № 20265220201166 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Регионално управление „Южен централен регион" на „Български пощи“ ЕАД- гр. Пловдив, чрез упълномощения надлежно от законовия представител юрисконсулт, Наказателно постановление № 13-2600131/ 29.06.2026г на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 770 евро за нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 16 Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд .
Релевираните с жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането в нея. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е на становище същата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
1
„Български пощи“ ЕАД ( БП ЕАД) Пловдив осъществява своята куриерска дейност чрез пощенски станции, разположени в населени места на територията на страната. Административно-организационното управление на станциите в Южна България се поема от Южен централен регион на „Български пощи“ ЕАД ) ЮЦР) с местна структура в гр. Пловдив.
Куриерската дейност на територията на Пазарджик се извършва чрез „пощенски станции“ и автобаза. Лицата , работещи в тях, са наети по трудово правоотношение след сключени с „Български пощи“ ЕАД ( БП ЕАД) трудови договори.
След извършени на 27,08,25г. и на 23,09,25г. проверки от инспектори от ДИТ Пазарджик вкл. и в сградата, където се помещава пощенска станция 2 в гр. Пазарджик, били съставени протоколи с дадени предписания за отстраняване на нередности основно относно неспазени здравословни и безопасни условия на труд.
С протокол ПР 2536551/23,09,25г., надлежно връчен с известие за доставяне на 24,09,25 в т. 1, от р. ПС кл.2, и със срок на изпълнение 30.10.2025г. - осветителната уредба и устройства за осветление в работното помещение за обслужването на клиенти, да се приведат към проектни норми, като се поставят лиспващите луминесцентни осветителни тела - осн. чл.78, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Д.В. бр. 88/99г. изм. и доп.), във връзка с чл.275, ал.1 от Кодекса на труда.
На 26,02,26г. св. Д. и колегата му Ст. А. извършили на място контролна проверка относно изпълнение на дадените предписания . От видяното в помещенията приели, че това предписание не е изпълнено и поради това св. Д. съставил против ЮЦР процесния АУАН , приемайки,че нарушението е извършено към първия ден след изтичане на срока, тоест на 31,10,25г. ( съгласно дадения срок с протокола).
Актът за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ е съставен в присъствие на представител на нарушителя , надлежно предявен и връчен препис нему срещу подпис.
Въз основа на акта е издадено НП.
Последното се атакува с доводи за неговата процесуална и материално-правна неизправност. Претенциите за процесуална несъответност с нормативните изисквания са неоснователни. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидената за тях процедура и от компетентни органи ( предвид представената упълномощителна заповед и нормите на Устройствения правилник на ИАГИТ). Съдържанието им е изцяло съобразено с предписващите го норми на ЗАНН ( чл.42 и чл.57) , като описанието на нарушението е съвсем детайлно и ясно и създава възможност както за организиране и провеждане правото на защита, така и за осъществяване на съдебен контрол .
2
Въобще, в рамките на цялостната проверка за законосъобразност Съдът не констатира наличия на съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
То обаче не е законосъобразно от материално-правна гледна точка.
Нарушението е вменено на ЮЦР Пловдив, която структурна единица на БП ЕАД не е самостоятелен правен субект, въпреки обслужващия икономическата дейност ЕИК (справка в общодостъпния сайт търговски регистър). И което е по-важно тази структурно-организационна единица - ЮЦР на предприятието БП ЕАД не е работодател, каквото качество е придадено с обжалваното НП. Напълно ирелевантен е въпросът може ли принципно, предвид дефиницията по§1,т.1 от ДР КТ , ЮЦР да бъде работодател. От представените по делото трудови договори на работещите в пощенска станция 2 се изясни, че трудовите правоотношения на тези лица са с възникнали с Български пощи ЕАД. Трудовият договор е едно от предвидените в КТ основания за възникване на трудовите правоотношение ( освен избор, конкурс) . В случая трудовите правоотношения на лицата, работещи в пощенска станция 2 са с възникнали с БП ЕАД – следователно работодател е БП ЕАД .
Погрешното определяне на работодателя от страна на контролния орган , а след това и на наказващия е довело до погрешно определяне на субекта на нарушението – прието е, че работодател е ЮЦР, каквото качеството то не притежава. Разпоредбата обаче установяваща приписаното неизпълнение като нарушение ( чл. 415, ал.1 от КТ) „не ограничава субекта“ на нарушението, респ. отговорността, до „ работодател“ ( в състава: „който“), но предписанието е и дадено в това, всъщност непритежавано , качество.
Наистина, предписанието е било надлежно връчено още на 24,09,25 , който факт не спори и се доказва от приложеното известие за доставяне, като получилият го е бил надлежно упълномощен в рамките на това производство ( по връчване на предписанието) да представлява директора на БП ЕАД.
Предписанието не е оспорено от ЮЦР, което обаче е погрешно определено като работодател, в каквото качество му е и издадено. Погрешното квалифициране като работодател е довело до погрешен адресат на предписанието, което поради липсата на такова качество обективно не може да изпълни , тоест погрешен е и субекта на отговорността по чл. 415, ал.1 – за неизпълнението му.
С погрешно определения си адресат – ЮЦР, предписанието следва да се определи като нищожен административен акт: ЮЦР не може да изпълни задължение като работодател, защото не притежава това качество и затова предписанието не поражда задължително за него изпълнение , респ. не възниква отговорност при неизпълнението му.
Нищожността в случая не е следствие на традиционните основания за нея, каквито са липсата на некомпетентност , съществен порок във формата на акта или съществено нарушение/ия на административнопроизводствените 3 правила , предпоставило/и липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Нарушението в случая е на материалния закон. Предписанието, обективирано в т.1 на протокола от 23,09,25г. може да бъде издадено само по отношение на работодател , каквото качество субектът, по отношение на който е издадено, не притежава и затова е налице пълна липса на предпоставките, предвидени в приложимата за издаването му материално-правна норма, като липсва и каквото и да е основание който и да е орган да издаде акт с това съдържание по отношение на субект, който не е работодател . Предписаното и задължително за работодател поведение е с акт, нищожен поради нарушения при издаването му на материалния закон, лишаващи го нормативна опора.
Като нищожно, предписанието не е породило последици , респ. не е подлежало на изпълнение от РУ ЮЦР, по отношение на който е издадено.
Затова той не носи и отговорност за неизпълнението му.
Дори и да не се сподели тезата за тази кардинална порочност на санкционния акт, неговата отмяна ще е резултат от друго основание.
Съгласно нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност, съдържаща и състава на нарушението : „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв“ ( чл. 415, ал.1 от КТ. Става ясно от диспозицията , че неизпълнението следва да е по отношение на мярка, приложена за спазване на трудовото законодателство , а не такава е процесната. Няма норма в българското действащо законодателство, която да предписва изпълнение на вменено на работодателя задължение от друг, неоторизиран за това, субект. Респективно – не е за приложение на трудовото законодателство процесното предписание към Регионално управление „Южен централен регион" , което освен, че не е работодател , в което качество единствено може да му се даде, не е и правен субект .
Затова вмененото неизпълнение на това предписание с процесното НП не съставлява нарушение на посочената норма и постановлението поради своята незаконосъобразност следва да се отмени. Този изход на делото обосновава и решението за присъждане на претендираните само от страна на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение, което предвид сложността на делото, обема на доказателствения материал и проведените открити съдебни заседания следва да се определи в размер 100 лева/ 51,13 евро За заплащането им е приложим регламентирания с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро, според който , „посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и установеното математическо закръгляване „.
С оглед на изложеното , Съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2600131/ 29.06.2026г на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на Регионално управление „Южен централен регион" на „Български пощи“ ЕАД- гр. Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 770 евро .
ОСЪЖДА ДИТ Пазарджик да заплати на „Южен централен регион" на „Български пощи“ ЕАД- гр. Пловдив сума в размер на 100 лева/51,13 евро.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5