Решение № 23 от 13.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Сливница, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20231890200214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.Л.“ ЕООД срещу Електронен фиш № *************, издаден от АПИ, с който му се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесулани нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Електронен фиш № *************, издаден от АПИ се установява, че на „М.Л.“ ЕООД, като собственик на ППС влекач ***************, рег. № *************** с технически допустима маса от 19000, брой оси 2, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за това, че на 07.02.2021 г. в 19.11 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС за движение по път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно Справка от електронните регистри на АПИ /л.52/, се установява, че жалбоподателят е регистриран като ползванел на процесното ППС, като последното има характеристиките на ППС по чл.

10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.

1

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган – Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.

По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от контролно устройство № 40672 към него /л.48-51/ се установява движение на това ППС на 07.02.2021 г. в 19.11 часа на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.

Съдът приема, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, приложено и към делото /л.16-28/, което удостоверява, съобразно с посочените координатни точки /л.124-125/, които обхващат процесния сегмент, че този участък е бил изграден към датата на приемане на решението - 28.02.2020 г. и е функционирал.

Същото се установява и от предоставената от АПИ справка /л.138/, съгласно която отсечката при км.41-234 от съществуващ републикански път I-8 в близост до гр. Божурище е в експлоатация към дата 07.02.2021 г.

В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че към процесната дата не е била изградена отсечката по път I-8 км 41+234. Представените от жалбоподателя доказателства в тази връзка не могат да се отнесат към процесната отсечка, доколкото обхващат други километри, а и както съдът обоснова по-горе, отсечката е включена в цитираното по-горе решение на МС, поради което куъм момента на приемането му, за да бъде включена в него е съществувала и е била в експлоатация.

С горното за преминаване през същата от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.

Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП регламентира забрана за собственика, респективно ползвателя на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП собственик, респективно ползвателя на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по 2 установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл.179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2500 лева.

По делото не се спори, че не е заплатена пътна такса за процесния пътен участък, като не са представени и доказателства в тази насока – за тяхното плащане.

За това нарушение жалбоподателят е санкциониран чрез издаване на електронен фиш.

В тази връзка жалбоподателят е направил възражение, че за процесното нарушение не е предвидено в закона издаване на електронен фиш, поради което санкционирането на нарушението с такъв е незаконосъобразно.

За да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.

В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Нещо повече в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че единствено при нарушение по чл. 179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3 б ЗДвП.

Действително от разпоредбите на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, може да бъде изведено, но само по тълкувателн път, че нарушенията по чл.179, ал. 3а и 3б ЗДвП също могат да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш, което, обаче, е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено лице.

Нормата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи.

При прилагане на административнонаказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, поради което с издаването на такъв е допуснато същетсвено процесуално нарушение, не е спазен реда за търсене и налагане на административно-наказателна отговорност, което прави електронния фиш незаконосъобразно издаден и като такъв ще се отмени.

3

Наред с това съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в този член на Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана гроба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта. Размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице частично плащане или такова въобще липсва.

Спазването на принципа на пропорционалност се осъществява чрез преценка по чл. 28 ЗАНН, който урежда процедурата при извършване на маловажни административни нарушения.

В случая съдът приема, че се касае именно до такъв маловажен случай, като е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото нарушението е извършено преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 ЗАНН, като се прилага по-благоприятния за нарушителя закон.

За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

Настоящият случай е именно такъв, като съдът намира, че дори и да е осъществен съставът на административно нарушение, доколкото, видно от справка от АПИ за процесната дата, по процесния маршрут и около процесния часови диапазон са отчетени тол декларации за следващите по маршрута тол сегменти и държавата не е ощетена за целия маршрут, а само за един единствен сегмент, който е незначителна част от маршрута /л.2930/, поради което и на това основание фишът подлежи на отмяна.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който е направил своевременно искане за присъждане на такива и доказа направа на разноски вразмер на 660 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена разписка, обективира в договор за правна защита и съдействие /л.10/.