Определение № 28 от 20.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 541/2023
- Вид
- Определение № 28
- Подписан
- 20.01.2025
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28 гр. София, 20.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Мария Райкинска
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000541 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. с чл.278, ал.3 ГПК и чл.248, ал.1 ГПК и се развива след отменително определение № 3395/13.12.2024 г., постановено по ч.к.т.д. № 768/2024 г. по описа на ВКС.
При спазване на задължителните указания в него решаващият състав приема следното:
С молба с вх. № 27017/27.11.2023 г. „Булгаргаз“ЕАД, чрез процесуалните му представители адв.М. Г. от САК и адв.Г. Д. от САК са поискали изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по настоящето дело решение в частта му за разноските с доводи, че с последното са присъдени само част от сторените от молителя разноски в производството по делото пред всички инстанции до момента, без да са присъдени направените такива за държавна такса при разглеждането му пред първата инстанция - СГС, пред първата въззивна инстанция и пред ВКС, съответно в размер на 4 941,90 лв., 1 333,03 лв. и 1 379 лв.
За извършването на такива разноски по делото били налице и съответните доказателства, а за присъждането им били представени и списъци по чл.80 ГПК.
В писмено становище насрещната страна „Овергаз Мрежи“АД, чрез адв.Б. Д., поддържа недопустимостта на молбата в частта й за изменение на решението в частта му за разноските.
Решаващият състав при съобразяване доводите на страните в настоящето производство и задължителните указания на касационната инстанция по приложението на процесуалния закон, приема молбата на „Булгаргаз“ЕАД за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция е отменил първоинстанционното решение в неговата цялост, като е пререшил въпросът относно основателността на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД от „Булгаргаз“ЕАД против „Овергаз Мрежи“АД.
С решението в полза на „Булгаргаз“ЕАД са присъдени и сторените от тази страна по 1 делото разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящето дело, съобразно представения списък по чл.80 ГПК /л.28 от делото/ в размер на 5 400 лв. така, както са претендирани.
С оглед дадените указания в отменителното решение на касационната инстанция и задължителните указания на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 в полза на същата страна са присъдени и сторените от нея по производството по т.д. № 1987/22 г. по описа на ВКС, ТК разноски по същия начин - съобразно конкретизираното основание и размер в представения списък по чл.80 ГПК /л.55 от цитираното дело/ - в размер на 5 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. По идентичен начин са определени и присъдени и претендираните разноски от страната за производствата пред първоинстанционния съд /7 200 лв./ и при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция /5 400 лв./ - само за платено адвокатско възнаграждение, защото само тези разноски са посочени в представените списъци по чл.80 ГПК, съответно и при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция /л.41 от т.д. № 670/2021 г. по описа на САС/.
Следва да се акцентира, че в нито един от представените списъци за разноски по делата пред отделните инстанции дружеството молител, което е искало присъждането на разноски, не е посочило изрично че претендира присъждането като такива и на заплатената ДТ по производството пред всяка една от съдебните инстанции, респ. - не е посочен и конкретния размер на сумите, представляващи такива разноски.
Горният факт предпоставя, че искане за тяхното присъждане от страна на „Булгаргаз“ЕАД не е било формулирано редовно в нито една от инстанциите по делото, като не е представен и списък за тези разноските.
Искане за присъждането им, без да се представя списък по чл.80 ГПК с препис за другата страна, е формулирано изрично едва в молбата, инициирала настоящето производство.
При безсъмнената установеност на последния факт решаващият състав съобрази възприетото разбиране в постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в множество актове /Определение № 546/16.10.2015 г. по ч. т. д. № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 21 от 20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 47 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 1271 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 165/2024 г., I т. о., ТК и др./, според което списъкът по чл. 80 ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. За претенцията за разноски съдът не следи служебно, като при присъждането им е ограничен до посочения в списъка претендиран размер, при съобразяване на възможността в последния страната да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените или да не поиска присъждане на част от разноските /така Определение № 47/11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г. о./.
В този смисъл дори и страната да е представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред съответната инстанция.
Като изцяло споделя това разбиране и се присъединява към него настоящият решаващ състав намира, че молбата на „Булгаргаз“ЕАД за изменение на постановеното по настоящето дело решение в частта му за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна.
В случая тази страна е представила в последното проведено по делото открито с.з. списък за разноските по делото по реда на чл.80 ГПК, в които е изброила претендираните такива, конкретизирайки ги и по размер. Списъкът не включва направения от страната разход за платени ДТ по производството пред инстанциите, като този пропуск на страната не може да бъде преодолян чрез допълването или изменението на списъка в настоящето производство по чл.248, ал.1 ГПК.
Изложеното предоставя оставянето на молбата й за изменение на постановеното 2 решение в частта му относно разноските без уважение.
Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 27017/27.11.2023 г. на „Булгаргаз“ЕАД, чрез процесуалните му представители адв.М. Г. от САК и адв.Г. Д. от САК в частта й, с която е поискано допълване на постановеното по настоящето дело Решение № 677/09.11.2023 г. в частта му относно разноските.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3