Решение № 2668 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2668 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330115403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Л. А. М., ЕГН ********** против „Гиро ленд“ ЕООД, ЕИК 205207962, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на отвеното дружество да заплати на ищеца сумата от 5867, 49 лева, представляваща незаплатен наем за периода ******г. – ******г. по Договор за наем от ******г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „******“ № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. ищецът и неговият баща – като наемодатели, и ответното дружество – като наемател, сключили договор за наем на недвижим имот, представляващ партерния /приземния/ етаж от сграда, намираща се в гр. П., ул. „******“ № *, за период от ****** г. до ****** г. Тъй като бащата на ищеца починал на ****** г., ищецът станал единствен наемодател по договора. Твърди, че съобразно уговореното в т. 6 от договора, месечният наем за процесния период – ****** – ****** г., не може да бъде в размер под левовата равностойност на 3000 евро на месец.

Ответникът не заплатил дължимия наем за посочения период, поради което се моли за присъждане на сумата от 5867,49 лева – месечен наем за периода ****** – ****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2023 г., до 1 окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за наем. Възразява, че ищецът е недобросъвестна страна, тъй като настоящото производство било поредното за плащане на наем. Твърди, че ищецът е получил всички наеми за периода от ****** г. до ****** г. вкл., въпреки че фактическото ползване на имота било преустановено и ключовете за обекта били върнати през м. януари ****** г. Поддържа, че дължимите по договора суми били платени на ръка по искане на ищеца, но за същите не били издадени документи. Прави възражение за прихващане до размера на исковата претенция със сумата от 35 205 лева, която твърди да е била платена на ищеца в брой през м. октомври ****** г. Тъй като между страните не съществували други правоотношения, а ищецът твърдял, че ответникът не е плащал наем по процесния договор, нямало причина за предаване на сумата на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

С Определение № 1934/14.02.2024г., в което е обективиран проект за доклад по делото, основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за наем от ****** г., както и ч е недвижимият имот, предмет на договора, е бил предаден за ползване на ответника. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства.

Договорът за наем е сключен на ****** г. между Л. А. М. и Ангел Л.ов М. като наемодатели и „Гиро ленд“ ЕООД, като наемател за партерен етаж от сграда с адрес ул. „******№ *, срещу месечно възнаграждение в размер на левовата равностойност на 3000 евро, платими авансово за всеки 6- месечен период, съответно на ******. и ****** на текущата година. В договора бил уговорен и механизъм за промяна на наемната цена, като същата била съобразена с нарастването на потребителските цени в Република България в проценти, публикувано от НСИ.

От нотариалния акт от ****** г. се установява, че правото на собственост върху имота по договора за наем принадлежи на единствено на ищеца Л. А. М..

Представеният договор за учредяване на вещно право на ползване не е в изискуемата от закона форма на нотариален акт, поради което не удостоверява възникването на такова за единия от наемодателите. Доколкото в същия се съдържат всички реквизити на договор за заем за послужванебезвъзмездно право на ползване на определена вещ- документът удостоверява възникването на такова правоотношение между страните по него.

Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ).

Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. Няма пречка обаче собственикът да 2 зачете правоотношението в зависимост от взаимоотношенията си с наемодателя. Във всички случай правата и задълженията възникват за страните по договора, като те следва да осигурят ползването и на тях се дължи плащането на наема.

Предвид горното, съдът приема, че между страните по договора е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът и неговият баща са изпълнили задълженията си, като са предали държането на наетата вещ на ответника (чл. 3) и за последния е възникнало задължение за плащането на уговорената цена.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че А. М. е починал на ****** г. Негов единствен наследник се явява ищецът (Е. М. е починала преди него, като неомъжена и без деца) и като такъв към него са преминали правата и задълженията по договора за наем.

Тук следва да се посочи, че обстоятелството дали наемателят ползва реално наетата вещ е ирелевантно за задължението му към наемодателя за плащане на наем. Задължението на наемателя за плащане на наем е обусловено от изпълнение на насрещното задължение на наемодателя да му предостави на разположение вещта, обект на наемното правоотношение, а настъпването на това обстоятелство се установява с категоричност- в този смисъл Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на II т. о.

Ето защо по делото се установява възникването на задължение за ответника за заплащане на наемна цена за периода от ****** г. до ******г. в размер на сумата от 5867, 49 лева.

Възражението за прихващане не е прието за съвместно разглеждане, а свидетелски показания са недопустими за погасяване на установени с писмен акт парични задължения- чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответникът не доказва плащане на задълженията, поради което претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 234, 70 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Гиро ленд“ ЕООД, ЕИК 205207962 да заплати на Л. А. М., ЕГН ********** сумата от 5867, 49 лева /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатен наем за периода ******г. – ******г. по Договор за наем от ******г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „******“ № *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

3

ОСЪЖДА „Гиро ленд“ ЕООД, ЕИК 205207962 да заплати на Л. А. М., ЕГН ********** сумата от 234, 70 лева /двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4