Решение № 272 от 17.10.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. С., 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело № 20225400500191 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 90/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 932/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. първоинстанционният съд е осъдил „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., с ЕИК:

830166530, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.Р.Славейков“ №2 да заплати на Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10 сумата от 4 799,43лв., представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в собствения им недвижим имот – приземен и първи етаж от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 106 кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, находяща се в гр.С., ул.“М.П.“ № 10, както и сумата от 700,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наводнения им имот, изразяващи се в стрес, лични неудобства и притеснения, ведно със законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска – 31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Със същото решение, първостепенният съд е осъдил

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., с ЕИК:

830166530, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.Р.Славейков“ №2 да заплати на В. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10 1 сумата от 200,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № СМ.....АТ, цвят сив, с първа регистрация на 22.08.2002г. и последна регистрация на 21.05.2019г., настъпили в началото на м.април 2021г. и изразяващи се в изкривен праг на автомобила, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска-31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Районен съд – гр. С. се е произнесъл и по сторените по делото разноски, като е осъдил „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., с ЕИК: 830166530, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.Р.Славейков“ №2 да заплати на Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10 сумата от 1 509,52 лв., представляваща направените от тях разноски по водене на делото.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

№

2196/09.05.2022г., депозирана от

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И

КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – гр. С., с ЕИК: 830166530, с адрес: - гр.С., п.к.

4700, ***, представлявано от управителя – инж. Г.В..

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционният съдебен акт в неговата цялост. Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради противоречие с материалния закон и постановяване на същото при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че първоинстанционният съд бил сезиран с два обективно съединени иска - единият за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпило наводнение в недвижим имот, а другият – за обезщетение за вреди върху моторно превозно средство. В жалбата се твърди, че при произнасянето си по първия иск, Районен съд – гр.

С. не е разгледал и не е обсъдил в мотивите си възражението на жалбоподателя, че процесният имот представлява незавършено строителство на жилищна сграда. Според въззивника, това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че присъждане на обезщетение за ремонт на недвижим имот, представляващ незавършен строеж, е незаконосъбразно.

В жалбата се излага, че първостепенният съд не е разгледал и обсъдил в мотивите на решението направеното в условията на алтернативност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като доказателства за това се съдържат в показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели.

Жалбоподателят твърди, че по делото не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между аварията във външната водопроводна мрежа и настъпилото наводнение в процесния имот.

По отношение на втория предявен иск, жалбоподателите излагат, че 2 първостепенният съд е постановил решението си само на базата на произволни твърдения на насрещната страна, без по делото да са налице никакви преки доказателства за възникването на щетата на описания автомобил в резултат на извършените строително-монтажни работи.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове. В условията на алтернативност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите – Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН:

********** и двамата с постоянен адрес: гр. С., ***, депозиран чрез процесуалния представител – адв. Н.П. от АК – гр. С., със съдебен адрес: гр. Ч., ***а.

С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага се, че още с отговора на исковата молба, депозирана от ответниците в Районен съд – гр. С., по която с било образувано гр.д.№ 932/2021г., жалбоподателят „В и К“ ЕООД, в качеството си па ответник по така предявените искове, е поискало ищците да бъдат задължени от съда да представят удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната им сграда, както и удостоверение за извършено преустройство на зимничния етаж, състоящ се от гаражи и избени помещения в жилищни помещения, т.е. ищците да се легитимират като собственици на законно изградена жилищна сграда.

Излага се, че първостепенният съд правилно с проектодоклада по чл. 146 ГПК не е допуснал така направеното от ответника искане, като същевременно в първото по делото съдебно заседание ответникът не е направил възражение по доклада и същият е бил приет за окончателен. Поради тази причина въззиваемите считат, че е настъпила преклузия по отношение на това искане от страна на жалбоподателя.

Въззиваемите твърдят, че така направеното възражение от страна на жалбоподателя досежно обстоятелството дали притежавания от същите недвижим имот е незавършено строителство или не, е обстоятелство, което е ирелевантно за съдебното производство с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Дали една сграда е законна или не, както и дали са преустроени нежилищни помещения в жилищни такива, според въззиваемите не е относимо към възникналия между страните правен спор, а касае друг вид съдебно производство по смисъла па ЗУТ и по реда па АПК.

Излага се, че въззиваемите се легитимират с годен титул за собственост върху процесната жилищна сграда с Нот. акт № 94, том II, per. № 3449, дело № 260/27.07.2004г. по описа на Анастасия Славчева-нотариус с район на действие Районен съд – гр. С., с per.№ 366 по регистъра на ПК, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 1299/27.07.2004год., Акт №197, том IV, дело №920/2004год, придобит от първият въззиваем в режим на СИО със съпруга й В.М. К., а от втория въззиваем – но силата на наследяване. Изрично 3 в нотариалния акт, легитимиращ двамата въззиваеми като собственици е посочено, че имотът, в който жалбоподателят е нанесъл имуществени вреди представлява Жилищна сграда, която съгласно одобрените КККР на гр.С. е нанесена като жилищна сграда- еднофамилна с идентификатор №***, със застроена площ от 106 кв.м. , построена в Поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 443кв.м., с административен адрес: гр.С., и.к.4700, ул.“М.П.“ № 10.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че жилищната сграда, чиито самостоятелни обекти или общи части са били засегнати от наводнението, представлява създаден във времето в режим на уседналост и търпимост по смисъла па §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или по §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ строеж, поради което премахването на сградата би довело до нарушаване на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, досежно правото на личен живот и правото па жилище за собствениците на сградата.

Неоснователно, според въззиваемите, е твърдението, изложено във въззивната жалба, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите си заявеното в условията на алтернативност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага се, че такова искане не е заявено от жалбоподателя нито в отговора на исковата молба, нито в развилото се съдебно производство по делото. Без основание се твърди, че съпричиняването на вредоносния резултат се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели. Твтрди се, че наведените от жалбоподателя твърдения е недопустимо да се доказват със свидетелски показания, още повече да се кредитират показанията на водените от жалбоподателя свидетели – Т. и Д., доколкото същите са били в трудово правоотношение с жалбоподателя.

Въззиваемите твърдят, че по делото не е доказано наличието на съпричиняване на вредите в жилищната сграда, доколкото наводнението в същата е станало през времето, в което въззиваемите са били на работа и са отсъствали от жилището, както и поради обстоятелството, че имуществени вреди са претърпели не само двамата въззиваеми по делото, но и други лица, живущи на ул. „М.П.“ в гр. С..

Излага се, че от показанията на свидетелите А. и Б. безспорно се установява, че поради наводнението ищците/въззиваеми в настоящото производство/ са претърпели стрес и неудобства, които следва да бъдат обезщетени от ответника – жалбоподател; че същите са били принудени да живеят 4—5дни в друго жилище, поради влагата и поради невъзможността веднага да бъдат отстранени повредите в електрозахранването на жилището им.

По отношение на втория предявен иск, въззиваемите считат за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че първостепенният съд е постановил съдебния си акт на база произволни твърдения на ищците, че нямало никакви преки доказателства за възникване па щетата по автомобила в резултат на СМР, както и че представеното доказателство за извършен ремонт на автомобила било с крайно съмнителна стойност. От една страна страна 4 жалбоподателят не е възразил срещу допуснатото и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, представено от въззиваемите в съдебно заседание на 14.03.2022г., а от друга страна – показанията на двамата разпитани по делото свидетели – А. и Б., които са и очевидци на случилото се, са еднопосочни и непротиворечиви.

Предвид гореизложеното, въззиваемите настояват атакуваното Решение № 90/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 932/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендират и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.К., който поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемите Е. В. К. и В. В. К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от авд. Н.П., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, третото лице – помагач на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, третото лице – помагач на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС“ АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. От същото е постъпило писмено становище, с което се изразява становище за основателност на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, третото лице – помагач на ответника – „ПРОМЕНЕРГОМОНТАЖ“ АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. От същото е постъпило писмено становище, с което настоява атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло, а предявените от страна на ищците обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемите.