Решение № 400 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 506/2026
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 17.09.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Цветелина Николова Тодорова, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. Пазарджик, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500506 по описа за 2026 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик ,постановено по гр.д.№ 2310 по описа за 2025 година е осъдена, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, "Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на И. С. П., ЕГН: ********** с адрес с. *****, общ. Пазарджик, сумата в размер на 3 510,55 евро /три хиляди петстотин и десет евро и 55 евро цента, равняващи се на 6866,03 лв./, обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес Ц250 4 матик“ с рег. номер ****, претърпени в резултат на ПТП на 06.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателно погасяване на задължението.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, "Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на И. С. П., ЕГН: ********** с адрес с. *****, общ. Пазарджик, разноски по гр. д. 2310/2025г. на Районен съд – Пазарджик, в размер на общо 902,25 евро /деветстотин и две евро и 25 евро цента, равняващи се на 1764,64 лв./
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД.
Излагат оплаквания за неправилност на решението , поради нарушение 1 на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като правят искане да бъде отменено.
Изводът на съда относно определяне размера на обезщетението бил неправилен и вътрешно противоречив.
Съдът приел, че размерът на вредите следва да бъде определен съобразно действителната стойност на увредения автомобил, а не механично по размера на ремонтно-възстановителните разходи. Въпреки това в мотивите си съдът е работил едновременно с няколко различни и взаимно несъвместими величини, без да изгради ясен, последователен и непротиворечив правен извод.
От една страна съдът възприел, че стойността на необходимите разходи за възстановяване па автомобила възлиза па 16 062,07 лв. с ДДС, а от друга е приел, че действителната стойност на автомобила към датата на събитието е 21 850 лв., като същевременно е достигнал до извод, че не е налице тотална щета.
Самият съд цитирал разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, според която тотална щета на моторно превозно средство е налице, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. При възприетата от съда действителна стойност от 21 850 лв. прагът от 70 на сто възлиза на 15 295 лв. При това положение, след като съдът е приел стойност на ремонта в размер на 16 062,07 лв., изводът, че не е налице тотална щета бил в пряко противоречие със собствените му фактически констатации.
Дори да се кредитира крайния оценъчен извод па вещото лице за справедлива пазарна стойност в размер на 18 400 лв., то в този случай изводът за наличие на тотална щета е още по-категоричен. При стойност на автомобила 18 400 лв. прагът по чл. 390, ал. 2 КЗ възлиза на 12 880 лв., докато самият съд е приел стойност на ремонта в размер на 16 062,07 лв.
Следователно и при този, изведен от самата експертиза подход, е налице тотална щета.
Решението било вътрешно противоречиво, необосновано и се затруднявала въззивната проверка за неговата правилност. Наред с това, след като съдът е приел, че не следва да се присъжда обезщетение като при обикновена частична щета, е следвало ясно да посочи по какъв именно правен и оценъчен способ формира крайния размер на обезщетението. Такъв ясен и последователен отговор в мотивите нямало.
Неправилна била преценката на съда на заключението на вещото лице относно действителната стойност на автомобила
Решението било необосновано и в частта, в която съдът е приел, че действителната стойност на автомобила към датата па ПТП е 21 850 лв.
Това била определената от експерта стойност по метода на пазарните аналози , а по метода DAT-CAR DATA LTD - 14 958 лв. Вещото лице 2 формирало справедлива пазарна стойност на конкретния автомобил като средна стойност между двата метода, а именно 18 400 лв.
Съдът възприел по-високата стойност, без да изложи мотиви защо игнорира останалата част от заключението.
Следвало да бъде приета действителна стойност на автомобила 18 400 лв. Това имало пряко значение и за приложението на чл. 390. ал. 2 КЗ, тъй като при тази стойност изводът за наличие на тотална шета е безспорен.
Съществен порок на решението бил, че съдът е включил в размера на вредата и увреждания, които не са били описани при първоначалните огледи и описи на застрахователя, а впоследствие са били посочени от сервиза след разглобяване на автомобила, а именно заден ляв подкалник. под на багажник, лява греда под багажник, задна престилка и други елементи в тази зона.
Тези увреждания не били доказани по несъмнен начин като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. В заключението не бил направен категоричен положителен извод за причинно-следствена връзка, а са използвани вероятностни формулировки, че същите се намират в зоната на удара, че са конструктивно свързани с външно видимите увреждания и че може да се предположи, че са били засегнати. Подобна степен па вероятност не е достатъчна за пълно и главно доказване.
Сервизното становище, на което съдът се е позовал, представлявало частен свидетелстващ документ, изходящ от трето за спора лице, и само по себе си не може да замести категорично експертно заключение относно механизма на увреждането и причинно- следствената връзка на спорните детайли.
В решението имало неяснота и противоречие относно размера на вече изплатеното обезщетение
В различни части от решението и обсъдените по делото материали се съдържали различни данни относно размера на вече изплатеното обезщетение.
На едно място е посочено, че на ищеца е изплатена сумата 6519,03 лв., а в друга част от мотивите е отразено, че ответникът е заплатил 6567,30 лв.
Ищецът не бил доказал по надлежния ред точния размер на вземането си над вече изплатеното обезщетение
По щета № 1205-5000-24-000200 застрахователят определил и изплатил обезщетение. Ищецът не е представил фактури за реално извършен ремонт и закупени части.
Нямало пречка вредата да бъде установено чрез експертно заключение.
Експертизата не давала категоричен и еднозначен отговор относно всички спорни увреждания, нито обосновавала безпротиворечиво действителната стойност на автомобила.
Предявеният иск бил недоказан и следвало да бъде отхвърлен.
Съответно не се дължали лихви и разноски.
3
Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че се дължи обезщетение над вече изплатеното от застрахователя, молят размера на дължимото обезщетение да бъде определен при правилно приложение на чл.
390, ал. 2 КЗ и при съобразяване, че в случая е налице тотална щета.
Претендират разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор на жалбата от И. С. П., Ответникът по жалбата намира обжалваното решение за правилно.
Съдът правилно кредитирал експертното заключение по отношение на стойността на автомобила, която е определена на база на пазарни аналози т.е. на действителни оферти на реалния пазар на автомобили в страната.
Стойността 21 850 лева се доближавала до действителната стойност на процесния автомобил, въпреки че според ответника стойността е по-висока.
Оценката на автомобила, дадена от дружеството с ограничена отговорност, което е изготвило „платформа" „Dat kar - data „не била обоснована от експерта.
Не бил ясен алгоритъма или формулата ,чрез които се е стигнало до резултат.
В практиката си и Върховният касационен съд приемал като правнорелевантни пазарните аналози , а не се основавал на оценка на соченото дружество.
Ответникът счита още , че е установена стойността необходима за възстановяването на процесния автомобил по средна пазарна цена.
Заключението на експерта било аргументирно, чрез посочване на всички видове ремонтни дейности. Посочени били дори и минималните средства за възстановяване в най-ниска степен на увреждане и на детайлите, които са били увредени в дълбочина на автомобила на ищеца, които застрахователят обаче не е пожелал да опише и които отговарят да са били повредени от процесното събитие.
Съдът приел наличие на тотална щета и неправилно се подържало от жалбоподателя нарушение в този смисъл.
Претенцията на ищеца не надхвърляла размер от 70 на 100 от пазарната стойност на автомобила, която била 15 295 лева.
Застрахователят заплатил преди предявяване на иска сумата 6 519.03 лева
Претенцията на ищеца била още за 6866.03 лева (3510.55 евро) т.е. общо да бъде обезщетен с 13,385.06 лева. Сумата 13.385.06 лева била изчислена като стойност за възстановяване на автомобила от всички вреди съгласно допълнителна САТЕ без начисляване на ДДС.
Застрахователят не бил искал установяване на това дали изплатеното от него преди завеждане на исковата молба отговоря на калкулация по 4 методиката на наредба 49 на КФН. Плащане съобразно тази наредба не било извършвано. Методиката към тази наредба не била приложима, тъй като тя посочва прилагането на коефициенти за овехтяване, а чл. 400 ал.2 от КЗ предвижда, че при определянето на възстановителна стойност не се допуска прилагането на обезценка.
Повредите, които застрахователят не е описал в описа си, поради нежелание да направи това били установени с писмени доказателства от сервиза, в който непосредствено след удара автомобилът е въведен за огледи и с гласни доказателства по делото. Според експерта допълнително установените детайли, като повредени, били гранични т.е. закрепени /монтирани до детайли, които са тежко увредени и компроментирани от удара и които са за подмяна и затова е възможно тези детайли, описани от сервиза и от свидетеля да са поне с най-ниската степен на деформации.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Разпечатката съдържа 60 от 168 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34312402-67b6-4c8b-a995-7ee6e05c06c7