Решение № 390 от 18.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. В., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20241320102836 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „Р.К.” ООД, с ЕИК 200732874, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1618, район „О.к.“, бул. „Ц.Б. III” № 168, ет. 3, офис 34, с която против „К. 11“ ЕООД, ЕИК 204058768, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „В.“ бл. 14, вх. А, ет. 1, ап. 181 и М. М. С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., ул. „У.Г.“ № 19, вх. А, ет. 4 са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 228 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че търговско дружество „Р.К.“ ООД е собственик на земеделски земи и основният предмет на дейност на Дружеството е отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност, „Р.К.“ ООД влязло в търговски отношения е ответника „К. 11“ ЕООД и ответника М. М. С..

Сочи се, че на 01.06.2023 г. търговско дружество „Р.К.“ ООД в качеството си на „наемодател“ сключило с търговско дружество “К. 11” ЕООД в качеството си на „наемател“ и М. М. С. в качеството му на „солидарен длъжник“ Договор за наем на земеделски земя № 13 и с обща площ 184.788 дка, находящи се в землището на общ. Б.,Д. и В..

Излага, че за стопанската 2023/2024г. наемателят дължи наемно плащане в размер на 15170.23 лева, като съобразно уговореното в чл. 7, ал. 2 на раздел IV „Наемно плащане“ от Договора за наем на земеделски земи, наемателят се задължава да заплати наемното плащане в срок до 30.10.2023 г.

Поддържа се, че съобразно уговореното в чл. 9, ал. 1 от Договора, наемателят дължи на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното му заплащане.

Твърди се, че наемодателят „Р.К.“ ООД изпълнил коректно задължението си да 1 предаде отдадените под наем имоти в държане на наемателя. За периода на действие на договорите, наемодателят осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на земеделската земя, предмет на наемните правоотношения. Въпреки, че наемодателят изпълнил коректно и в срок всички свои задължения по наемните договори, наемателят изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена за стопанската 2023/2024г. и на датата на падежа - 30.10.2023 г. не извършил каквото и било плащане по банковата сметка на „Р.К.“ ООД.

Сочи се, че съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. В конкретния случай се касае за облигационно правоотношение, възникнало между страните, въз основа на валидно сключени договори за наем за стопанската 2023/2024 г. Съгласно изискването на чл. 228 от ЗЗД, наемодателят „Р.К.“ ООД е предоставил на наемателя държането върху земеделските земи по горецитирания Договор за наем.

Излага се, че поради изложеното, за наемателя е възникнало договорно задължение за заплащане на уговорената наемна цена по Договор за наем на земеделска земя № 13, находящи се в община Б.,Д. и В..

Поддържа се, че ищецът подал срещу ответниците заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, образувано било ч.гр.д. № 1949/2024 г. по описа на РС – В., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която са подадени възражения от длъжниците.

Иска се от съда да приемете за установено, че „К. 11“ ЕООД и М. М. С. дължат на „Р.К.“ ООД сумата в размер на 15170.23 лева, представляваща главница по Договор за наем на земеделска земя № 13 и с обща площ 184.788 дка, находящи се в община Б.,Д. и В. за стопанската 2023/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 24.04.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците, чрез процесуалния им представител, е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен, тъй като вземането на ищеца е погасено поради прихващане на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД.

Сочи се, че с Договор за цесия от 22.03.2025 г. „А. 08“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Връв, ул. „Дунав“ № 1, община Брегово, област В. с ЕИК 201572860, представлявано от управителя М. М. С., наричано за краткост цедент и „К. 11“ ЕООД, ЕИК 204058768, представлявано от управителя М. М. С. и М. М. С., ЕГН **********, наричани за краткост цесионер, цедентът „А. 08“ ЕООД е прехвърлила възмездно на цесионера – ответниците вземането си към „Р.К.“ ООД, придобито на основание Рамков договор за посредничество между „Р.К.“ ООД, като „доверител“ и „А. 08“ ЕООД, като „довереник“ – в 2 размер на 15528.00 лева, представляващи дължими суми от „Р.К.“ ООД на „А. 08“ ЕООД за комисионно възнаграждение по договори за сключени договори за наем/аренда на земеделска земя, собственост на ищеца и дължими от него съгласно приложения списък от тридесет и един договора за наем/заем на земеделски земи.

Излага се, че ищецът „Р.К.“ ООД в качеството му на длъжник е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършения договор за цесия от 22.03.2025 г. от първоначалния кредитор „А. 08“ ЕООД на електронния адрес на 30.03.2025 г., като е приложено по делото електронно писмо.

Твърди се вследствие на горните обстоятелства е видно, че съществуват две насрещни вземания между страните по делото - на ищеца към двамата ответници в претендирания размер по исковата молба от 15170.23 лева главница и законна лихва и вземане на ответниците към ищеца съгласно договора за цесия от 22.03.2025 в размер на 15528.00 лв. главница и законна лихва за просрочие. С оглед гореизложеното ответниците на основание чл.198, ал.4 от ГПК правят възражение за прихващане на взаимните насрещни вземания между страните по делото, описани по-горе, до размера на по-малкото от тях - исковата сума от 15170.23 лева главница и законна лихва.

Направено е и възражение за нищожност на клаузата по чл. 10 от договора за наем на земеделска земя № 13/01.06.2023 г., в който е договорено, че наемателите - ответници по делото на никакво основание не се освобождават от задължението си за извършване на наемното плащане в договорния размер и нямат право да го намаляват. Сочи се, че клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД, тъй като противоречи на императивни правни норми – чл. 87 ЗЗД, чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави – забраната за неоснователно обогатяване.

Моли на основание чл.131-133 от ГПК да приеме за разглеждане в процеса направеното възражение за прихващане и направеното възражение за нищожност на посочените договорни клаузи.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, както и да осъди ищеца да заплати направените разноски в производството.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1949/2024 г. по описа на Районен съд – В., назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 1949/2024 г. по описа на Районен съд - В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците „К.

11“ ЕООД и М. М. С. да заплатят солидарно на кредитора „Р.К.“ ООД сумата от 15170.23 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 303.40 лева – държавна такса.

Между ищеца „Р.К.“ ООД, в качеството му на наемодател и ответника „К. 11“ ЕООД, 3 в качеството му на наемател, и ответника М. М. С., в качеството му на съдлъжник е сключен Договор за наем на земеделска земя № 13/01.06.2023 г., с който наемодателят е предоставил на наемателя под наем за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи, подробно индивидуализирани в договора с обща площ 184.788 дка. Съгласно сключения Договор наемателят дължи наемно плащане в размер на 15170.23 лева за стопанската 2023/2024 г. в срок до 30.10.2023 г.

Ответниците не оспорват дължимостта на исковата сума, направено е възражение за прихващане.

От представения по делото Договор за цесия от 22.03.2025 г. е видно, че между „А.

08“ ЕООД и ответниците „К. 11“ ЕООД и М. М. С. е сключен Договор за цесия от 22.03.2025 г. с цедент „А. 08“ ЕООД и цесионер „К. 11“ ЕООД и М. М. С., съгласно който цедентът „А.

08“ ЕООД е прехвърлило възмездно на цесионера „К. 11“ ЕООД и М. М. С. вземането си към „Р.К.“ ООД, придобито на основание Рамков договор за посредничество между „Р.К.“ ООД, като „доверител“ и „А. 08“ ЕООД, като „довереник“ – в размер на 15528.00 лева, представляващи дължими суми от „Р.К.“ ООД на „А. 08“ ЕООД за комисионно възнаграждение по договори за сключени договори за наем/аренда на земеделска земя, собственост на ищеца и дължими от него съгласно приложения списък от тридесет и един договора за наем/аренда на земеделски земи.

От представения по делото Рамков договор за посредничество № РК-2/2-ММС от 03.06.2019 г. е видно, че същият е сключен между „Р.К.“ ООД като „доверител“ и „А. 08“ ЕООД като „довереник“. Съгласно сключения договор доверителят възлага, а довереникът приема да купува земеделски имоти от името и за сметка на доверителя, както и да отдава под наем/аренда закупената от него и предоставената му от доверителя земеделска земя.

Съгласно т. 2.1.2.4. довереникът предава отчет за изпълнената дейност по реда на точка 2.3 на договора. Съгласно т. 2.2.4. от Рамковия договор след получаване на отчета доверителят извършва необходимите проверки и го утвърждава в срока, посочен в Общите правила.

Утвърждаването на отчета е основание за претендиране за възнаграждение от страна на довереника. Съгласно т. 2.3.2 от Рамковия договор дейностите на довереника се считат за изпълнени само и единствено ако са приети от доверителя по реда на точка 2.2.4 на договора. До тогава всички разходи и дейности са за сметка на довереника. Съгласно т. 4.4.1. и 4.4.2. от Рамковия договор възнагражденията на довереника са дължими след утвърждаване от страна на доверителя на отчета по смисъла на точка 2.3. на договора в едномесечен срок от датата на утвърждаването. Възнагражденията на довереника са дължими в размера, определен на база изпълнение на изискванията за постигане на резултати, дадени в Общите правила. Рамковият договор е сключен за срок от една година – за стопанската 2019/2020 година.

Представена е и Годишна рамка за изпълнение на договора по смисъла на точка 4.1.1. на договора.

С Анекс от 03.06.2020 г. срокът на договора е удължен с още три години – до 4

31.10.2023 г.

Видно от представените по делото Общи правила за работа от 31.03.2017 г. на доверениците на дружествата от икономическата група на „Р.К.“ ООД – С. и „С.И.Г.“ ООД по Рамковите договори за посредничество и Годишна рамка за изпълнение на Рамковия договор по смисъла на точка 4.1.1. на договора от 03.06.2019 г., с която са изменени Общите правила съгласно чл. 6, ал. 2, б. „в“ от Общите правила възнаграждението за отдадена под наем/аренда земя е платимо в срок до 6 месеца след приключване на отчетната стопанска година при изпълнение кумулативно на следните условия:

5 % с включен ДДС – са дължими при сключени наемни/арендни договори с предмет 90 % или повече от 90 % от земеделската земя, собственост на дружеството в предоставения му регион и събираемост на дължимите плащания по сключените договори за наем/аренда 100 %;

При ръст на отдаваните площи, покачване на средната рента спрямо предходната стопанска година, както и 100 % събираемост на дължимите суми заедно с лихвите при забава на плащанията, % на допълнителното възнаграждение се договаря с довереника в Приложение № 1 към сключения Рамков договор за посредничество.