Решение № 796 от 27.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502794 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. С. С., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника по делото адвокат Т., против решение №3231/18.07.2024 г. постановено по гр.д.№ 3666/2023 г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правна квалификация по чл. 30 ЗН срещу Ж. А. М., ЕГН ********** от ***, за възстановяване в натура на запазената част на В. С. С. от наследството на Ж. А. К., ЕГН **********, поч. на *** г., в размер на 1/3 идеална част, като се намали до размера необходим за възстановяването на запазената й част извършеното от наследодателя Ж. А. К., поч. на *** г., дарение в полза на ответника Ж. А. М., ЕГН **********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, per. № ***, дело № ***от *** г. на нотариус Р.В. с per. № *** на НК, вписан в CB-*** при Агенция по вписванията под акт № ***, том ***, дело № ***/*** г., дв. вх. per. № ***от *** г .

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 въззиваемата Ж. А. М., чрез пълномощника й по делото адвокат Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пред Районен съд – Пловдив ищцата В. С. С. е предявила срещу Ж. А. М. иск с правна квалификация по чл. 30 ЗН за възстановяване в натура на запазената част на ищцата от наследството на Ж. А. К., ЕГН **********, поч. на *** г., в размер на 1/3 идеална част, като се намали извършеното от наследодателя Ж. А. К. дарение на ответника и нейна внучка Ж. А. М., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. на нотариус Р.В. с peг.

№ ***на НК, вписан в CB-*** при АВ с акт № ***, том ***, дело № ***/*** г., дв. вх. per. № ***от *** г., на следните недвижими имоти - ПИ № *** и УПИ ***-*** и двата от квартал *** по плана на гр. ***, находящ се в гр. ***, обл. ***. Ищцата твърди, че е наследник със запазена част от наследството на покойната си баба Ж. А. К., поч. на *** г., на основание чл. 28, ал. 1 ЗН като низходящ и на основание чл. 29, ал. 1 вр. чл.

10, ал. 1 и 3 ЗН и ППВС № 7/28.11.1973 г. по силата на заместване на своя баща С.Г.С., поч. на *** г. В тази насока се поддържа, че запазената част на В. С. от наследството на нейната баба по бащина линия е 1/3 предвид, че наследодателката имала двама сина, които ако биха били живи към момента на откриване на наследството също щели да имат по 1/3 запазена част. Разполагаемата част от наследството била 1/3. Сочи се, че запазената част на ищцата е накърнена с извършеното дарение от Ж. А. К. в полза на Ж. А. М., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от *** г. по описа на нотариус Р.В., с което се дарявали на ответницата двата недвижими имота - ПИ № *** и УПИ ***-*** и двата от квартал *** по плана на гр. ***, находящи се в гр. ***, обл. ***, със запазено право на ползване за дарителя. Понастоящем имотите били в патримониума на ответницата.

Твърди се, че Ж. К. не е завещавала или дарявала на ищцата каквото и да било имущество, което да се прихване при изчисляването на запазената част.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ж. А. М. е подала писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва извършването на разпоредителната сделката между Ж.

А. К. и Ж. А. М., обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, 2 том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. по описа на нотариус Р.В.. Твърди, че на *** г. страните по тази дарствена сделка са подписали документ, озаглавен „обратно писмо“, като подписите им са нотариално заверени. От съдържанието на посочения документ се установявала различна воля на страните при сключването на сделката, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху двата имота да не е по силата на дарение, а срещу поето задължение от Ж. М. да гледа и издържа баба си, при обем на издръжка от 200 лв. на месец и обем на грижата – посещение един път месечно в дома на Ж. К. от Ж. М. с цел поддръжка на добра хигиена и подпомагане в домакинството.

На *** г. било сключено споразумение между Ж. К. и Ж. М., подписано от двете със заверка от ***а на Община ***, с което се удостоверявало коректното изпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. В тази насока се развиват съображения, че договорът за дарение е привиден и съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, а действителната сделка между страните е договорът за гледане и издръжка, който намира приложение в отношенията помежду им на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Поддържа се, че доколкото този договор е възмезден, то той не се засяга от приложното поле на чл. 28 и чл. 30 ЗН.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗН – за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на баба й Ж. А. К. чрез намаляване на извършеното от наследодателя й дарение в полза на ответницата Ж. А.

М. до размера, необходим за допълване на запазената й част, а именно 1/3. По така предявената с исковата молба претенция се е произнесъл районният съд с обжалваното решение.

3

Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона възможност на наследника със запазена част да поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството. Право да искат намаляване на тези безвъзмездни разпореждания и възстановяване на запазената част имат наследниците със запазена част - низходящи, родители и съпруг, призовани към наследяване, които са приели наследството. Когато някой от наследниците със запазена част е починал преди наследодателя, правото да иска възстановяване на запазената част преминава върху неговите низходящи, които го наследяват по право на заместване. Това право не може да бъде упражнявано от други приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено. В случая искът е предявен от ищца в качеството й на наследник на прехвърлителя по процесното дарствено разпореждане Ж. А. К., по заместване на починалия преди наследодателя негов низходящ С.Г.С., поради което ищцата е активно легитимиран да води този иск. Наследникът по заместване наследява по свое лично право, а не по право на възходящия, когото замества.

Искът е предявен срещу надлежния ответник – ответницата Ж. М., в чиято полза е извършено процесното разпореждане, с което се твърди, че е накърнена запазената част на ищцата.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № *** от *** г. издадено от Община ***, Ж. А. К. е починала на *** г., като е оставила наследници по закон децата на двамата си починали преди нея сина- С.С. и А.С., които я наследяват на основание чл. 10, ал. 1 ЗН. Това са ищцата В. С. – дъщеря на С.С., поч. на *** г. и децата на А.С., поч. на *** г., а именно ответницата Ж. М. и нейният брат Х.С.. От тук следва извода, че на основание чл. 28, ал. 1 ЗН ищцата, като низходящ, се явява наследник със запазена частна на своята баба по бащина линия Ж. К., поч. на *** г.

Доколкото искът се предявява срещу друг наследник по закон, то не е необходимо наследството да е било прието от ищцата по опис, по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН. Правилно районният съд е приел, че на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на В. С. от наследството на Ж. К. е 1/3, доколкото наследодателката е оставила две колена низходящи. На ищцата се полага половината от общата запазена част от 2/3 от наследството, предвид че тя е единствен наследник от коляното на баща си С.С., и по заместване наследява общия наследодател Ж. К.. Размерът на разполагаемата част също е 1/3 по арг. от чл. 28, ал. 2 ЗН.

Представен е нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. на нотариус Р.В. с peг. № ***на НК, вписан в CB-*** при АВ с акт № ***, том ***, дело № ***/*** г., дв. вх. per. № ***от *** г., с който Ж. А. К. даря на внучката си Ж. А. М. следните недвижими имоти - ПИ № *** и УПИ ***-*** и двата от квартал *** по 4 плана на гр. ***.

Ответницата е направила възражение, че договорът, обективиран в горепосочения нотариален акт, е привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, т. е. твърди се относителна симулативност на процесния договор, с който според ищцата е накърнена запазената й част от наследството.

По делото като писмени доказателства са приети обратно писмо с нотариална заверка на подписите от *** г., с което подписалите го Ж. К. и Ж. М. заявяват, че сключеният помежду им договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. по описа на нотариус Р.В., не представлява дарствена сделка и страните по него никога не са имали воля за дарение на прехвърлените имоти. Прикритото им желание било имотите да се прехвърлят на Ж. М. срещу поето от нея задължение да гледа и издържа баба си Ж. К. докато е жива, в това число ежемесечно да й заплаща сумата от 200 лв. за издръжка, както и поне веднъж месечно да я посещава и подпомага в домакинството и при поддръжката на хигиената в дома й. Представено е още и споразумение между посочените по-горе две страни/ Ж. К. и Ж. М./ със заверка от ***а на Община *** на техните подписи от дата *** г., с което Ж. К. и Ж. М. потвърждават изложеното от тях в обратното писмо, като допълнително наследодателката К. сочи, че е получавала уговорената издръжка и грижи, дори и повече от договореното, както и че Ж. М. била извършвала множество подобрения и необходими разноски за имота в ***, в който наследодателката живее.