Решение № 114 от 23.06.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. гр. Д.град, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д.а като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20255610200027 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Н. А. К. от с.Крепост, общ.Д.град чрез адв. Г.Х. от АК-Хасково е останал недоволен недоволен от Наказателно постановление № 24-0254-000790/05.12.2024 г. на НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР Хасково, РУД.град, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Счита постановлението за незаконосъобразно като издадено при допуснати процесуални нарушения. Нямало взаимодействие при посочване на правните разпоредби между посочените обстоятелства и факти и тяхната правна квалификация, нямало яснота относно извършеното нарушение, датата, часа и мястото на неговото извършване. Не бил извършил посоченото нарушение.

Моли за отмяна на обжлваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - НАЧАЛНИК НА РУ в ОДМВР ХАСКОВО,

РУ Д.ГРАД, не изпраща представител. Излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът, в случай на претендирани адвокатски разноски в размер над минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Хасково, ТО – Д.ГРАД, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024 г. актосъставителят мл. автоконтрольор Н. К., в присъствието на свидетеля полицейските служители С. И. и Р. Р., е съставил АУАН серия АД, бл. № 819780 против Н. А. К. от с.Крепост, общ.Д.град за това, че на 09.08.2024 г., около 11:40 часа, в гр. Д.град по ул. „Хасковска“ до бензиностанция „Зара“ в посока към гр.Хасково е управлявал л.а. „БМВ 320“ с рег. № ОВ 0355 ВХ, собственост на В.Р. Х. с посочен ЕГН, със скорост 103 км/ч. след приспаднат толеранс от – 3 км/ч при максимално допустима скорост за населеното място 50 км/ч. Скоростта е установена и заснета с ARH CAM S1 № 120ccd9 насочена към гр.Д.град. АУАН съставен във връзка с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП с вх. № 254000-7340/04.11.2024 г.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на същата дата, като същият не е направил възражения.

Към преписката са приложени: Декларация по чл.188 ЗДвП от В.Р. Х. от с.Козачево, общ.Ловеч, който е декларирал в качеството на собственик на МПС, че на посочената дата и час същото се е управлявало от Н. А. К., като същия с декларация от 04.11.2024 г. като ползвател на МПС е декларирал, че на посочената дата и час автомобила е бил управляван от него. Приложени са също докладна записка относно работата по преписката, справка извлечение на Нотариус 139 НК, за вписано на 19.06.2024 г. пълномощно от собственика в полза на жалбоподателя, с което последният е упълномощен да стопанисва и управлява в страната посоченото МПС, както и да се разпорежда с него, както и да представлява упълномощителя пред съответните органи; Сведение от собственика, Справка ЦБ-КАТ, Снимка № 120CCD9/00422516 от 09.08.2024 г. 11.40 ч., с отчетена скорост от + 106 км/ч. на посоченото превозно средство – разпознато, Протокол за използване на АТСС, Протокол за проверка от 09.07.2024 на БИМ, Справка за нарушител/водач и Удостоверение за одобрен тип СИ.

От показанията на актосъставителя Н. К. се установява, че на посочената дата бил на работа. АУАН бил съставен по преписка. Първоначално автомобилът бил заснет за скорост, била изпратена декларация на собственика да я попълни – за това кой е управлявал автомобила, който в 14-дневен срок следвало да се яви. В случая нарушителят бил ползвател и също попълнил декларация, че на същата дата е управлявал автомобила. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който не направил възражения, а само поискал да погледне дали той е карал, след което казал „Да, аз съм бил“. На ул.

„Хасковска“ било заснето нарушението. Отразено било, че е приспаднат толеранс от 3 км/ч., а когато е над 100 км/ч трябва да се приспаднат 3 %.

Свидетелите Р. Р. и С. И. посочват, че са присъствали само при съставяне на АУАН.

На базата на съставения акт за установяване на административното нарушение Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Д.град е издал атакуваното НП № 24-0254-000790, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на 2 основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Постановлението е връчено на 03.01.2025 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена на 10.01.2025 г., а разгледана по същество е неоснователна.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал - снимка № 120CCD9/00422516 от 09.08.2024 г. 11.40 ч., с отчетена скорост от + 106 км/ч.

Така приложеният снимко в материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата н а чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с АУАН и да направи своите възражения по акта, след като го е получил лично.

Нарушителя не е възразил по никакъв начин срещу констатациите в АУАН и 3 не се е възползвал от правото си на възражение.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити. При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени. Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок п о чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Затова и съдът прие, че не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП.

От материално-правна страна, фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място. По делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което се следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за движение по пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като установеното превишаване на скоростта е над 50 км/ч. и в тези случаи санкционната норма предвижда кумулативно наказание – глоба и лишаване от право на управление на МПС. Същевременно, законодателят допуска издаването на електронен фиш при определени предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба. По тази причина в акта за установяване на административно нарушение е вписан свидетел, който не е свидетел на извършване на нарушението, тъй като то е установено от АТСС, която с констатиране на нарушението е генерирала и доказателства за неговото извършване, приобщени на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като веществени доказателства, а именно клип/снимка/ № Снимка № 120CCD9/00422516 от 09.08.2024 г. Освен това като доказателства в случая, приложен по административно-наказателната преписка и приет по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др. изисквания по наредбата.

Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в АУАН и НП, като е посочено в цитирания протокол, основанието за ограничението на скоростта при движение в населено място. Видно от датата и часа на снимката/клипа, то същият попада в часовият диапазон отразен и в протокола по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (от 10.30 ч. до 12.30 ч.), което още веднъж потвърждава мястото и времето на 4 извършване на нарушението, а също и въведеното ограничение – общо такова от 50 км/ч.

По делото е представено и прието и удостоверение за одобрен тип средство за измерване по отношение на AТСС, както и протокол № 096-СГИСИС/09.07.2024 г. от проверка на преносимата система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, идентификационен номер на СИ: 120 ccd9, които доказателства свидетелства, че средството за измерване е от одобрен тип и е преминало последваща проверка, а от там самото измерване не е компрометирано.

Към доказателствата, водещи на извода за извършено от жалбоподателя нарушение следва да се има предвид и декларацията по чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 25.10.2024 г., попълнена от собственика на превозното средство – В.Р. Х., който е декларирал, че на 08.09.2024 г. около 11.40 ч. автомобилът е бил управляван от Н. А. К.. Самият жалбоподател К. е декларирал, че на същата дата и час - 09.08.2024 г. около 11.40 часа той е управлявал МПС с рег. № ОВ 0355 ВХ.

С оглед свидетелските показания, макар и същите да не са на очевидци на нарушението, както и с оглед обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се доказа по делото жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . Правилно това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, наказуемо, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата с кумулативно предвидените наказания Глоба" в размер на 700 лева, отмерен законосъобразно с оглед конкретното превишаване и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като не се констатира пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган при индивидуализация на следващите се санкции.