Решение № 5235 от 23.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5235 гр. ..., 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110149288 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на ищеца „...“ ЕАД срещу Г. Р. М., с искане за признаване за установено спрямо ответницата, че дължи суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 22269/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, а именно: сумата от 11 975,47 лв., ведно със законна лихва от 5.6.2020 г. до изплащане на вземането - главница по договор за потребителски кредит № .../20.02.2018 г. между „...“ и длъжника, като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на приложение № 1/14.03.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. между заявителя и „...“, договорна лихва в размер на 8881,13 лв. за периода от 5.10.2018 г. до 15.10.2019 г., мораторна лихва в размер на 1397,90 лв. за периода от 6.10.2018 г. до 5.6.2020 г.

Твърди се, че на 14.03.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „..." ЕИК 204915054 и „..." ЕАД, ЕИК ... силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ... дата 20.02.2018 г. между „... и Г. Р. било прехвърлено в полза на „..." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „..." ЕАД в качеството си на цесионер се била задължила от името на цедента и за своя сметка да изпрати уведомление за извършената цесия до длъжника.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22269/2020 г. на СРС, 161 състав.

1

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди се, че договорът за паричен заем е недействителен, поради противоречие с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Оспорва се да е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по процесния договор за кредит. Прави се искане да бъдат отхвърлени предявените искове, а в условията на евентуалност – да бъдат уважени само по отношение на главницата и то само в частта, касаеща падежиралите непогасени вноски по договора за кредит.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „..." и Г. Р. М. е сключен Договор за потребителски кредит № ... от дата 20.02.2018 г.

От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ... от дата 20.02.2018 г. се установява, че на ответника е бил отпуснат потребителски кредит в размер от 12 000 лв., била определена застрахователна премия от 4320,00 лв., била включена „такса ангажимент“ от 420 лв., като кредитът бил разсрочен на 96 на брой погасителни месечни вноски всяка на стойност 273,74 лв., с крайна падежна дата 5.02.2026 г., с посочена обща стойност на плащанията 26279.04 лв., при лихвен процент 16,67 % и посочен годишен процент на разходите в размер на 19,34%.

По делото не е спорно, че ответникът е получил сумата по договора за кредит в размер от 11580,00 лв. по банковата си сметка, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. Сумата от 420,00 лв. – такса ангажимент – е била удържана чрез прихващане от кредитодателя и не е била преведена на ответника.

Приет по делото е Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., сключен между ищеца и „...“ ЕАД, по силата на който цедентът (... ЕАД) прехвърлило на цесионера (ищец) вземанията спрямо кредитополучатели. Прието е допълнително споразумение от 11.06.2018 г. към рамковия договор за цесия.

Прието по делото е и извлечение от приложение № 1 от 14.03.2019 г. към Рамковия договор за цесия, като видно от него сред прехвърлените вземания е и вземането спрямо ответника Г. Р. М. по Договор ....

Прието по делото е пълномощно № .../2017 г., с което „...“ ЕАД упълномощава ищеца да уведомява по чл.99 ЗЗД длъжници за сключения рамков договор за цесия.

Прието е писмено потвърждение от „...“ ЕАД за извършена продажба на вземанията, така и уведомление за извършена цесия по чл. 99 ЗЗД, адресирано до ответника. По делото е представено съобщение, изпратено от ЧСИ ... до ответника за връчване на уведомлението, от което е видно, че на 15.10.2019 г. връчителят е отбелязал, че уведомлението е „връчено при условията на отказ на бащата – осн. чл. 44, ал. 1 ГПК“. Представени са и известия за доставяне на пратка, от които е видно, че пратката е била върната като непотърсена.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че общият размер на постъпилите 2 плащания по договора от ответника били в размер на 1642.44 лв., с което според счетоводните отразявания били погасени части от главницата, договорната лихва, застраховка.

По делото е прието и заключение на вещо лице по съдебна компютърнотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че при изследване на оригинала на договор за потребителски кредит № ..., най-вероятната комбинация от параметри на шрифта е вид „...”, размер 12 pt, имайки предвид приложените методи и наличието на вариации при вида шрифт, неговите параметри, както и разнообразието на стандарти. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че основната част на текста е не по-малък от размер 12, с изключение на бележките под линия, които не съставлявали основна част на документа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове със същата правна квалификация.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за потребителски кредит № ... от дата 20.02.2018 г.; че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоената сума; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия; размерът на претендираната сума.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, в случай че твърди това.

На страните е указано, че съдът служебно следи за неравноправност на клаузи на договора, сключен с потребител, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие или липса на неравноправност на клаузите по договора за кредит.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът приема за доказано, че между ответника и „..." е имало сключен договор за потребителски кредит, по който кредитодателят е превел сумата от 11 580,00 лв. на ответника и е прихванал сумата от 420,00 лв. за дължима по договора „такса ангажимент“.

Усвояването на сумите и размерът на кредита се установява от приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза.

От представения договор за цесия и приложението към него се установява, че ищецът е придобил вземанията спрямо ответника по процесния договор за кредит. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на 3 договора спрямо него. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е узнал за прехвърляне на вземанията (с оглед обратните разписки на изпратеното писмо като „непотърсено“) преди предявяване на исковете.

Налице е и отказ от страна на трето лице да получи книжата - не може да се приеме, че връчването от 15.10.2019 г. на посоченото уведомление за цесия е редовно – връчителят (служител на частен съдебен изпълнител) е отбелязал, че връчването е „при отказ на бащата на осн. чл. 44, ал. 1 ГПК“ В случая обаче приложима е друга разпоредба – чл. 46 ГПК, като съгласно ал. 1, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В случая връчителят не е намерил лично адресата на съобщението (вж. чл. 45, във вр. с чл. 44 ГПК), поради което не може да се приеме, че отказът на третото лице да получи съобщението не е повлиял на редовността на връчването, по аргумент от чл.

46, ал. 1 ГПК.

Доколкото обаче по делото е представено уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и с оглед на това, че законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то и съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по предявения иск, следва да бъде зачетено от съда (в който смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). С уведомяването е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не се установява ответникът да е изпълнил на цедента след извършената цесия (вкл. с оглед заключението на вещото лице), то ищецът цесионер се явява титуляр на вземанията.

Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният, е писмен договор с конкретно съдържание, като в случая съдът приема за доказано, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.

1 до т. 9, т.т., 11, 12 и 20 ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В случая с оглед заключението на вещото лице по съдебната компютърно-техническа експертиза се установява, че изискването за шрифт не по-малък от 12 е изпълнено. Действително вещото лице сочи, че бележките под линия били изпълнени с по-малък шрифт, но от договора се установява, че единственият текст в договора, който е „под линия“ е наименованието и логото на банката кредитор, поради което не може да се приеме тезата на ответника, че не е спазено изискването по чл.

10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В конкретния случай лихвеният процент е фиксиран, т.е. достатъчно е да бъде посочен размерът му, без да е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му.

4

В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора е посочен погасителен план, съдържащ необходимата информация за размер, брой, периодичност и дати на вноските, като лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.