Решение № 859 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330207372 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-1030005595/05.08.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Л. В. В., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 126 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата излага възражения за липса на териториална компетентност на наказаващия орган и актосъставителя, неправилно приложение на материалния закон, и нямало подпис на свидетел в АУАН.

Страната редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

1

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 05.07.2022 г. около 11:30 ч. жалбоподателят управлявал специален автомобил Ивеко Дейли 35Ц18 с рег. № ****, с маса по контролен талон 2020 кг, собственост на Огимекс ЕООД по Автомагистрала А-1, посока Бургас.

Същият превозвал товар, а именно лек автомобил Мерцедес, CLS400 4MATIC с рег. № ***, чиято маса според документите била 1935 кг.

На км. 156 (Община Раковски) служебните си задължения изпълнявали свид. К. Р. и Д. Т.. Свид. Р., който бил служител на с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив спрял за проверка специалния автомобил като в момента на спирането установил, че водачът Л. В. В. не използвал обезопасителен колан.

Свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 492040 от 05.07.2022 г., и го връчил на нарушителя.

На базата на съставения от АУАН било издадено процесното наказателно постановление и нарушителят бил наказан съответно за две нарушения, а имено едно по чл. 126 на основание чл. 177, ал. 3 т. 1 от ЗДвП с глоба от 500 лв. и друго по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети 6 контролни точки .

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя свид. К. В. Р., който заявява, че поддържа констатираното в АУАН, изяснява механизма на установяване на нарушенията и мястото където същото е било констатирано. За изясняване на фактите съдът се базира и на писмените доказателства АУАН, справка за нарушител/водач, справка за автомобил, писмо от с-р Пътна Полиция, и Заповеди рег. № 8121з1632/02.12.2021 г.

Не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Бланкетното възражение за оспорване на фактическата обстановка отразена в АУАН не се споделя от настоящия състав на съда.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН по отношение на нарушението по чл.137а от ЗДвП. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Съдът намира за неоснователно въведеното възражение, че актосътавителят нямал териториална компетентност за съставяне на АУАН.

Видно от справката изпратена от ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна полиция обслужва територията на АМ Тракия от км. 106+427 до, км. 156+284, като км.

156 попада в обслужваната територия.

Всички елементи на фактическия състав на нарушението са подробно описани, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице за посоченото по-горе нарушение по т 2.1 вр. с т. 1.3.1 от 2 представената заповед, при спазване на процедурата за съставянето му по чл.

40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност за нарушението по чл. 137а от ЗДвП съобразно представената заповед, т. 3.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени. Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, без поставяне на обезопасителен колан.

Съдът не споделя възражението на защитата, че липсва подпис на свидетел под акта и това е основание за отмяна на атакуваното постановление.

Съдът намира, че фигурата на свидетел в административнонаказателното производство служи единствено за установяване на фактическата обстановка. Некоректно посочване на ЕГН, адрес или както е в случая нечетлив или неясен подпис, а дори и липсващ не се отразява на валидността на акта, още повече че се установява от показанията на актосъставителя, че именно посочения свидетел е присъствал на установяване на нарушението.

По отношение на нарушението по чл. 126 от ЗДвП съдът намира следното: Тази норма предвижда, че при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Съгласно чл.167, ал.3 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

Анализът на цитираната норма сочи на извода, че правомощията за извършване на проверки за спазване на общата маса и осовото натоварване на превозното средство са възложени единствено и само на длъжностните лица на "Агенция "Митници" и Агенция "Пътна инфраструктура". Със същите компетенции с оглед разпоредбата на чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП са и длъжностните лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

За разлика от това в чл. 165 от ЗДвП са изброени компетентностите на 3 полицейските органи към МВР, и в тях единствената компетентност свързана с товарите на МПС е да следят за тяхното обезопасяване, т.е. не може да се говори и за дублиране на компетентности по следенето за масата на товарите и осевото натоварване на МПС.

В случая процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от полицейски служители - съответно от *** в ОД на МВР Пловдив, които не са имали материална компетентност да установяват и съответно да издават НП за извършено административно нарушение по чл.

126 от ЗДвП.

Липсата на материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Така изрично Решение № 92 от 03.06.2016 г. по н. д. № 78/2016 г. на Административен съд - Ямбол, Решение № 257 от 01.02.2013 г. по н. д. № 15 / 2013 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение № 24 от 24.02.2016 г. по н. д. № 20/2016 г. на Административен съд - Ямбол.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както и че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Установява, се че Л. В. В. като водач на МПС на 05.07.2022 г. около 11:30 часа на автомагистрала А-1 км. 156, е управлявал собствения на Огимекс ЕООД, автомобил Ивеко Дейли, с рег. № ****, като не бил поставил обезопасителния си колан. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на ПТП та с фатални последици.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл.

По отношение на нарушението по чл. 126 от ЗДвП, съдът намира следното: Актосъставителя и наказващия орган са допуснали нарушение на чл. 52 ЗАНН, задължаващ ги да извършат пълно и цялостно разследване на обстоятелствата по делото.

От приложените писмени доказателства е видно, че контролните органи 4 са презюмирали, че реалната маса на МПС Мерцедес CLS400 4matic към процесния момент е отговаряла на посочената в талона "маса в движение".

Тоест направено е предположение, че автомобилът, макар и превозван върху влекач, е бил в движение и е бил „видимо“ оборудван с всички части, които нормално би имал в движение.

Законосъобразното процедиране от друга страна е изисквало, актосъставителят, при спазване на принципа за дирене на обективната истина, да извърши реална проверка и измерване на действителното тегло на превозваното МПС към процесния момент. Установяването на нарушението само по документи в конкретния случай е довело до необоснованост на изводите на контролните органи и до липса на несъмнена установеност на деянието, а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на НП в посочената част.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение по чл. 137а е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват белези на по-ниска обществена опасност в сравнение с други случаи, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Личността на дееца също не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, видно от множеството нарушения на ЗДвП,посочени в справката нарушител/водач. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда и се приемат за правилно определени. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР където в чл. 6, ал. 1 т. 9, е предвидено че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 6 контролни точки, от първоначално предвидените 39.

Разпечатката съдържа 56 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/342f3603-0b67-4300-b705-7e130c37d32d