Акт от 02.01.2020, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1

Силистра,

02.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ при секретаря Ели Николова и в присъствието на прокурора……… като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева гр. д. №

273 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК..

С решение № 281 от 02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1140/2018г. по описа на СРС, е развален сключеният на 08.09.2014 г. с НА № 159, том 15 по описа на СВ – Силистра за 2014 г. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор*** по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда – етажна собственост под № 5, разположена в ПИ с идентификатор 66425.5018614, находящ се в гр. Силистра, ул. “Янка Тодоров” № 30, ет. 3, ап. 8, със застроена площ от 70 кв.м., който обект представлява жилище, състоящо се от две стаи, хол с кухненски бокс, коридор и сервизно помещение, ведно с прилежащото му избено помещение № .8 с площ от 3 кв.м., както и 4,55 % идеални части от общите части на сградата и с правото на строеж върху общинското дворно място за 77,92 кв.м., при съседи: на същия етаж - СОС с идентификатор ***, под обекта - СОС с идентификатор ***. и над обекта - СОС с идентификатор ***, който договор е сключен между наследодателката на ищците – С.С.К., от една страна в качеството ѝ на прехвърлител, и ответника Е.Л.Д. по време на брака му с ответницата М.К.Д. със същия адрес, от друга страна, в качеството му на преобретател поради неизпълнение на задълженията на последния. Осъдил е Е.Л.Д. и М.К.Д. да заплатят на С.С.Р. и Р.С.Р. направените по делото разноски в размер на 122,34 лв. за ДТ /държавна такса/ и 1200 лв. за адвокатски хонорар и 20 лв. за депозит за разпит на свидетел.

Недоволни от решението на СРС, са останали Е.Л.Д. и М.К.Д., които го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и молят съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Претендират присъждане на деловодни разноски.

Ответниците по жалбата С.С.Р. и Р.С.Р. считат, че жалбата е неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 83, ал.3 ЗЗД.

От представения НА № 85 от 8.09.14г. /стр.7/ е видно, че на 08.09.14г. наследодателката на ищците е сключила с ответника Д. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Силистра, ул. “Янко Тодоров” № 30, ет. 3, ап. 8, ведно с прилежащото му избено помещение и 4,55 % ид.ч. от общите части на сградата и с правото на строеж върху общинското дворно място за 77,92 кв.м., срещу поето от негова страна задължение за гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот и средства за издръжка докато е жива. Не се спори, че към момента на сключване на договора за издръжка и гледане, както и към настоящия момент, ответникът Е.Д. се е намирал в съпружески отношения с втората ответница – М.Д..

Първоначално прехвърлителката, а след смъртта й ищците С. и Р.Р. твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е оказал на Стефка финансова и фактическа подкрепа, вместо което се наложило тя да наеме жена, която да се грижи за нея срещу възнаграждение, което заплащала от собствената си пенсия. Твърди се, че Д. единствено заплащал с нейните средства разходите за ток и вода, а понякога и храна, а от м. юни 2018 г. до смъртта й през м. ноември 2018 г. преустановил изцяло контактите си с нея.

Ответниците Е.Д. и съпругата му М.Д. твърдят, че първият ответник е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане, тъй като е осигурявал храна на прехвърлителката, заплащал е сметките (ток, вода, телефон, кабелна телевизия), данъците, разходите за входа, купувал е лекарства, осигурявал е дърва за отопление, наел е жена, която да се грижи за нея, за хигиената в дома й и за приготвянето на храната. Твърдят, че прехвърлителката е правила няколко опита за самоубийство, при единия от които изпаднала в тежко здравословно състояние и прекарала няколко месеца на легло, като в този период ответникът наемал жени, които да сменят памперси, да я къпят, да чистят дома й и да я хранят, а и й осигурявал храна, подходяща за консумация в нейното състояние. Ответникът също така присъствал и при всички случаи, когато прехвърлителката ползвала спешна медицинска помощ, той я водил на медицински прегледи, включително и в други градове. Твърдят, че всяка година ответникът правил ремонт на апартамента, който прехвърлителката обитавала, боядисвал всекидневната, ремонтирал изцяло банята, закупувал вещи за апартамента, включително и печка тип камина. Твърдят също, че прехвърлителката била доволна от неговите грижи, каквито той полагал още преди сключването на договора за издръжка и гледане, както и че за нея се грижил единствено той, тъй като тя нямала деца, а роднините й не я посещавали. Същата започнала да проявява недоволство и агресия едва кратък период преди настаняването си за лечение в психиатричната болница в гр. Бяла, което нейно поведение било последица от психичната й болест, провокираща конфликтите ѝ не само с ответника, но и с жените, които се грижели за нея, както и със съседите ѝ.

От представено по делото експертно решение № 3046 от 16.12.2013 г./стр.5/ се установява, че прехвърлителката е освидетелствана със 100 % трайна неработоспособност. Същата е предложена от РП – Силистра за настаняване за принудително лечение по реда на чл. 155 и сл. ЗЗ, чрез постановление, внесено в съда на 12.07.2018 г., като с решение № 322 от 16.08.2018 г., постановено по ЧНД № 484/18г. по описа на СРС, съдът е настанил предложената за задължително стационарно лечение в ДПБ – Бяла за срок от три месеца. На същата дата С.К.депозира настоящата искова молба за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане, а след смъртта ѝ, настъпила на 07.11.2018г., като ответници по делото са конституирани наследниците ѝ С. С.Р. и Р.С.Р.. Според заключението по назначената по ЧНД № 484 по описа на СРС за 2018 г. съдебно – психиатрична експертиза С.К. е страдала от органично разстройство на личността на базата на диенцефален синдром; същата съдържа данни, че предложената двукратно е правила опити за самоубийство, първият път приемайки препарат за почистване на фаянс, а вторият път – сода каустик, при които е била хоспитализирана в ОАИЛ при „МБАЛ Силистра“ АД в периода от 14.05.2017 г. до 17.05.2017 г. и от 24.08.2017 г. до 31.08.2017 г.

Съгласно показанията на разпитаната по искане на ответника свидетелка Т.К. същата в края на 2016 г. (м. октомври или ноември) била ангажирана от него да полага грижи за С. ежедневно по три часа срещу заплащане от самия ответник на месечно възнаграждение в размер на 300 лв. Свидетелката заявява, че през този период прехвърлителката се е намирала в тежко здравословно състояние, не можела да става от леглото и да обслужва ежедневните си потребности, поради което грижещата се за нея жена отговаряла за нейното къпане, смяна на памперси, пране, приготвяне на храна, палене на печка. Свидетелката заявява също, че всеки ден около 11 ч. ответникът посещавал С., като й носил храна (супи, манджи, кюфтета, кебапчета, салами, банани), след което транспортирал свидетелката до нейния дом. Според свидетелката именно той закупувал дърва за отопление през зимния сезон и ги качвал в чували до апартамента на прехвърлителката. Полагането на грижи от св. К. продължило до м. юни – юли на следващата година, след което прехвърлителката се е отказала от нейните услуги, изгонвайки я, както сторила преди това и с други жени, натоварени със задължения по нейното обгрижване.

Свидетелят Д.Н., таксиметров шофьор и колега на ответника, споделя че познава С. от 2016г. като клиент, тъй като тя се е обръщала към него за таксиметрови услуги. Казвала му, че Е. е зает и молела той да отиде при нея. Свидетелят заявява, че прехвърлителката в последно време търсила повече Е., като той я водил на зъболекар, на доктор и по банки, носил й е храна, водил е внучето си при нея на гости и съответно са я взимали с жена му на гости у тях. Заявява също, че се е засичал с Е. в дома на С., както и че тя му е споделяла общи работи за Е. – че той се грижи за нея /без да конкретизира в какво се изразяват грижите/, като не е чувал тя да се е оплаквала от колегата му.

Според свидетеля Н.Р., съсед на прехвърлителката от м. април - май 2017 г. /живеещ в апартамента над нейния/, същата създавала множество проблеми в етажната собственост, тъй като няколкократно причинявала пожари, много често през нощта се обръщала към Спешна медицинска помощ, като изпратените специалисти търсели достъп до жилището ѝ, звънейки на други живущи в сградата, притеснявала съседите си с викове и разговори на висок тон, включително и в нощните часове. Р. заявява, че за обслужването на ежедневните ѝ нужди и поддържане на домакинството ѝ били ангажирани различни жени, които често се сменяли и които получавали възнаграждение за труда си от ответника, за което свидетелят имал информация от своите съседи, както и от самата С., която търсейки помощник в домакинството, обещавала на кандидатите, че ответникът ще заплаща тяхното възнаграждение. От прехвърлителката и от съседи свидетелят узнал, че именно ответникът качва чували с дърва в коридора на апартамента ѝ, в което лично веднъж се убедил. Също така забелязвал, че понякога ответникът я посещава около 20 – 21 ч. и остава в дома ѝ за около час –два, а освен това той се отзовавал при всяко искане за съдействие, което свидетелят му отправял в качеството си на съсед на прехвърлителката и домоуправител на етажната собственост. Свидетелят споделя още, че често пъти сутрин към 8.30ч. и на обяд е виждал таксиметровия автомобил на Е. пред входа.

Според показанията на Р. до предприемането от него на действия по изпращането на С. на лечение в гр. Бяла през 2018г. и до постъпването й в Психиатричната болница в гр. Бяла, съседите живеели в постоянно напрежение и потенциална опасност.

Според показанията на разпитаната по искане на ищците свидетелка Х.Р., приятелка на С., последната разполагала със значителни средства в банковите си сметки, постъпили от продажбата на земеделски земи, които изтеглила под давлението на ответника, включително и побой от негова страна, и похарчила заедно с него. Горното свидетелката узнала от самата прехвърлителка, която била разочарована и огорчена от отношението на ответника към нея и недостатъчното внимание и грижи, които ѝ засвидетелства, поради което се измъчвала вътрешно и в знак на отчаяние предприела няколко опита за самоубийство. Тази свидетелка признава, че именно ответникът със собствени средства заплащал сметките на С. за ток, вода и телефон, както и че е виждала той да й носи за храна банани, мляко и боза, но не е виждала да й носи супа или друга топла храна и се е налагало свидетелката също да носи храна на приятелката си, като правилно СРС е отбелязал, че това дава основание за предположението ѝ, че ответникът не е постоянствал в обезпечаването на тези основни потребности на прехвърлителката. Според свидетелката средствата за възнаграждението на жените, ангажирани с поддръжка на домакинството на С., били отделяни от собствената ѝ пенсия, а през зимата тя била принудена да стои на студено, тъй като Е. не ѝ позволявал нито да пренася в апартамента дърва за огрев, нито да се отоплява на електричество, поради опасенията му от натрупване на прекалено високи сметки за ел.енергия.

Св. Р заявява, че по – интензивните контакти между нея и прехвърлителката започнали след изписването на последната от ОАИЛ (според свидетелката преди 3 – 4 години), когато нямало кой да ѝ помогне, за да се прибере в дома си, въпреки че тя била почти напълно обездвижена. Помощ в тази насока й оказала свидетелката заедно с още една жена, а след това няколко човека от блока, които помогнали с пренасянето на С. по стълбите. Именно Р. твърди, че се е ангажирала с процедурата по осигуряване на проходилка и инвалидна количка за К., които се предоставяли чрез органите по социално подпомагане. Също така св. Р. заявява, че тя и съпругът й закарали прехвърлителката до болницата в гр. Бяла и именно те продължили да поддържат контакти с нея докато е била в болницата до нейната смърт, настъпила там.