Решение № 571 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100103973 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от Е. С. И. против „ЗД Б.И.“ АД гр.

София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 23.11.2021г. в гр. София, с. Казичене, ул. „Фармапарк“ в район на спирка на МГТ № 1702, с твърдение за виновното му причиняване от С. Л. при управление на л.а. „Ауди 80“ с рег. № СВ*******, който не пропуснал ищцата, която пресичала отдясно наляво, с което причинил ПТП.

Пълномощникът на ищцата твърди, че на 23.11.2021 г. в гр. София, с. Казичене, ул. „Фармапарк“ в района на спирка на МГТ № 1702 л.а. „Ауди 80“ с рег. № СВ*******, който се движел от с. Казичене към с. Бусманци, блъснал ищцата, която предприела пресичане на уличното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.

След произшествието ищцата била приета в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София.

Вследствие пътния инцидент ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура на дясната фибула; фисура на латералното тибиално плато; разкъсани връзки на дясно коляно; навяхване на ляв глезен; контузия в областта на гърдите.

След инцидента ищцата за период от 4 месеца била лишена от възможност да се придвижва сама и да стои в изправено състояние, което наложило да прекарва 1 ежедневието си в легнало положение. За ежедневните и нужди се грижели близките и.

Травмите в областта на десния крак и причинили силни болки, с невъзможност да се изправя и да се придвижва без чужда помощ. Състоянието и наложило посещщения при лекар специалист на 13.12.2021 г. и на 20.06.2022 г. Към момента на подаване на иска ищцата била ограничена в движенията си и ползвала помощни средства, изпитвала силни болки в увредения крайник, който при натоварване се подувал и отичал.

Инцидентът давал тежки последици и върху психиката на пострадалата, която изпитвала страх от автомобили, изпадала в емоционални кризи, отказвала да разговаря, оплаквала се от безсъние.

За лекия автомобил, с който било причинено ПТП, била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищцата завела извънсадебна претенция пред ответника, по която ответното дружество не е заплатило обезщетение.

На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.И.“ АД да заплати на ищцата Е. С. И. застрахователно обезщетение в размер на 60000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция 23.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЗД Б.И.“ АД, в който последния оспорва механизма на ПТП и твърдението за противоправни действия на застрахования при него водач. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е виновен за произшествието с твърдение за случайно събитие поради липсата на обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването му. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване поради нарушение от страна на пострадалия пешеходец на правилата по чл. 113 ЗДвП. Пресичал е пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе не съобразил разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил, като по този начин е допринесъл за вредите.

Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за законна лихва. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата доказателствата, намира следното: на страните и прецени

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, която в случая е налице. По делото са налице данни за заявено пред ответника 2 искане за заплащане на обезщетение от 23.12.2021г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Ауди 80“ с рег. № СВ*******, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорен и фактът на настъпилото на 23.11.2021г. в в гр. София, с. Казичене, ул. „Фармапарк“ в района на спирка на МГТ № 1702 пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при ответника водач на лекия автомобил С. Л. блъснал ищцата-пешеходец, в този момент пресичаща платното за движение.

По случая е било водено досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като до приключване на устните състезания няма данни същото да е приключило или да е било образувано НОХД. При липсата на влязла в сила осъдителна присъда /включително решение по чл. 78а НК/ по въпросите визирани в чл. 300 ГПК - извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството доказателства.

Въз основа събраните писмени доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-579 от 23.11.2021г. и протокол за оглед на местопроизшествие/, показанията на св. С. Л. – водач на увреждащия автомобил, и заключението на САТЕ /основно и допълнително, в т.ч. повторно допълнително/, приети от съда като изчерпателни и компетентно изготвени се установява, че инцидентът е станал около 7:40 часа на 23.11.2021г. при ясно време /влажно,без валеж/ и добра видимост в с.

Казичене, на ул. „Фармапарк“ в района на спирка на МТГ № 1702. Лекият автомобил „Ауди 80“, с рег. № СВ*******, управляван от С. Л., се движил по ул. „Фармапарк“ в дясната пътна лента с посока от с. Казичене към с. Бусманци със скорост ооколо 30-35 км/ч., приближавайки към кръстовището с ул. „Царски парк“. В същото време пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за движение на ул.

„Фармапарк“ в зоната на спиркоуказващата табела, отдясно наляво за посоката на автомобила, след което достигайки средата на платното за движение на автомобила, 3 след подаден звуков сигнал от водача на МПС се е спряла, обърнала се е и е започнала връщане в обратната посока. Водачът на л.а. „Ауди“ не е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим, като е продължил движението си в първоначалната посока и скорост, като е реализирал ПТП с пешеходката.

Както основната, така и допълнителните САТЕ сочат, че ударът е настъпил поради закъснението на водача да възприеме пресичащия пешеходец и да задейства своевременно спирачната система на автомобила при положение, че е имал обективна възможност за това. Съгласн заключението на повторната допълнителна експертиза ако пешеходката е била продължила движението си направо, без да предприеме връщане назад, удар не би настъпил. При разпита в о.с.з. на 07.1.2024г. в.л. Е. посочва, че ако пешеходката е била продължила без спиране, завъртане и връщане, е щяла да излезе от коридора на автомобила и удар е нямяло да има. Ако водача е бил реагирал своевременно, т.е. без закъснение в реакцията му, ищцата е щяла да излезе от коридора и удар е нямало да настъпи.

Въз основа така установения механизъм съдът обоснова извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, тъй като с поведението си нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП задължаващи водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаваща ги да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ищцата е била предвидимо препятствие за водача, който обективно е могъл да я възприеме като опасност и е имал възможност да предприеме нужното, за да я пропусне да премине. Поради това е станал причина за настъпване на произшествието, предпоставящо пораждане договорната отговорност на ответниказастраховател по застраховката „Гражданска отговорност“.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.

Относно неимуществените вреди по делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св. С.М. и заключение на вещо лице по СМЕ.

От представената медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в горния му край; контузия на лява глезенна става; контузия на гърдите; фрактура в горната част на 4 големия пищял; увреда на двата мениска на дясна колянна става.

Според вещото лице механизма на получаване на описаните увреждания е директен контакт в увредените зони с части от автомобила/коляното с бронята/, както и контакт с терена при падането. Възможно е описаните увреди да се получат по описания в исковата молба начин, т.е. налице е причинно-следствена връзка между увредата и процесното ПТП.

Видно от приложените документи по делото възстановителния период при ищцата е продължил 10 месеца. При прегледа, извършен на 18.04.2024г. се установило задоволително общо състояние при ищцата. С оглед давността на травмата, ограниченият обем движение в дясна колянна става ще остане за постоянно.

От показанията на св. С.М., които съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на делото предвид близката й родствена връзка с ищцата – нейна дъщеря, се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е откарана в Окръжна болница. Свидетелката пристигнала на мястото на инцидента и установила, че майка и не била много адекватна, била замаяна, с болки в двата крака и в коремната област. Ищцата не лежала в болницата, защото било по-добре да не лежи, поради епидемията от Корона вирус по онова време.

Свидетелката се грижела за нея вкъщи. Тя изцяло имала нужда от придружител, човек до нея. Била неподвижна, със счупен десен крак, на две места и изкълчен глезен на левия. Не можела да се къпе, до ходи до тоалетна, всичко. От болницата и казали да вземе шина, с която да й се обездвижи крака за 6 месеца. Плътни шест месеца ищцата носила шината, даже повече от 6 месеца. Плътно дъщеря и се грижела за нея, като на петия месец започнали леко да й помагат с баща й да направи една - две крачки.

Ищцата правела това плачейки. След като свалилие шината, шестия месец започнала сама да се опитва да става и да се движи, с болки. След шината взели нещо като бастун, помощно средство, което ползвала около 2 – 3 месеца.

Разпечатката съдържа 38 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/342ee5ad-b884-46f0-8500-9b89fee7e920