Решение № 312 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Т. като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330206246 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление №98 от 24.09.2025г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на „Ваки-Хим“ООД, ЕИК: *** , с адрес на управление: с.М. местност К. №*** , на основание чл.169 ж ,ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за защита на растенията е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.143в ал.1от Закона за защита на растенията във връзка с чл.6 т.2 от Регламент ЕС 2019/1009 за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване.

Жалбоподателят оспорва издаденото срещу него наказателно постановление /НП/ като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител, който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до минимално предвидения размер. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В ОДБХ гр.Пловдив е постъпило писмо с вх.№4546/18.06.2025г от Централно Управление на Българска агенция по безопасност на храните /ЦУ на БАБХ/за извършване на проверка на място в производствена база на фирма „Ваки-хим“ООД ,след като по електронна поща на БАБХ е постъпило запитване с вх.№13407/16.06.2025г.от Министерство на земеделието и развитието на селските райони в Румъния, относно продуктите ROFERT ACTIV H,ROFERT-P FORCE ,ROFERT ME+,ROFERT K-FORCE-дали са били произведени от фирма „Ваки- Хим“ООД и дали са били подложени на оценка на съответствието ,преди да се пуснат на пазара. В тази връзка е била извършена проверка на 19.06.2025 проверка в регистъра на БАБХ на торове, подобрители на почва биологично активни вещества и хранителни субстрати ,за които е издадено удостоверение за пускане на пазара и употреба и се установило,че посочените торове не са регистрирани в България и не са вписани в регистъра по чл.6т.1 от Закона за защита на растенията.

При извършена проверка на 19.06.2025г. от инспекторите по растителна защита,отразена в

Констативен протокол

№008304/19.06.2025г.в производствената база на фирма “Ваки-Хим“ ООД с.М. местност К. №*** са установили наличност на 500 кг.от ROFERT P.FORCE с дата производство15 и 21 ноември 2022г.-без етикет на български език ,без нанесена маркировка „CE“,без сертификат за качество /или изпитвателен протокол от акредитирана лаборатория. Представен бил етикет на тор-ROFERT ACTIV H.с дата на производство 3.11.2022г. и без нанесена маркировка „CE“.За торове ROFERT ME+,ROFERT K-FORCE са представени етикети без положена дата на производство и без нанесена маркировка „CE“.

За горепосочените торове не са представени сертификат за качество /или изпитвателен протокол от акредитирана лаборатория.В рамките но преврака се установило,че четирите вида тор не са пуснати на пазара в съответствие с Регламент ЕС 2019/1009 за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване .

В резултат на установеното от проверката, св.А. приела, че с действията си “ Ваки-Хим“ООД е нарушил разпоредбата на чл. 143в ал.1от Закона за защита на растенията във връзка с чл.6 т.2 от Регламент ЕС 2019/1009 за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване,за което на 10.07.2025г. в присъствието на управителя на дружеството , съставила Акт за установяване на административно нарушение 2

/АУАН/ № 0001476/10.07.2025г.

Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление № 98 от 24.09.2025г., с което на „„Ваки-Хим“ООД, ЕИК: *** на основание чл.169 ж ,ал.2 във връзка с ал.1 от закона за защита на растенията е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.143в ал.1от Закона за защита на растенията във връзка с чл.6 т.2 от Регламент ЕС 2019/1009 за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – изцяло от свидетелските показания на актосъставителя А. и частично от показанията на св.Б. В показанията си като свидетел актосъставителят посочва повода за извършване на проверката, обстоятелствата по извършената проверка и действията на контролния орган по констатиране на нарушението, направените от нея констатации и дава описание на проверения обект .Съставен бил Констативен протокол. Посочва ,че от името на дружеството са представени етикети ,които били на румънски, договор за анализ от Ваки хим,което не било прието от проверяващите, тъй като не са лаборатория, още по-малко пък акредитирана такава .Съдът цени показанията на актосъставителя като последователни, вътрешно непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелката. Същите са съответни на събрания по делото доказателствен материал.

Що се отнася до показанията на ангажираната от жалбоподателя свидетелка - св. Б., съдът намира същите за правдиви ,тъй като потвърждават извършената проверка и нейните констатации. Съдът дава вяра на същите при постановяване на крайния акт.

Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност не формират у съда извод за извършено от „Ваки-Хим“ ООД нарушение на вменените за нарушени разпоредби на чл.143в ал.1от Закона за защита на растенията във връзка с чл.6 т.2 от Регламент ЕС 2019/1009 за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване. Никъде нито в АУАН ,нито в НП е вписано особеното качество на дружеството и в качеството на какъв субект се счита ,че е извършило нарушението дали като вносител, дистрибутор или производител. Този пропуск е много съществен и по този начин не се покрива съставомерното поведение на дружеството с описаното в разпоредбата на чл.143 в от Закона за защита на растението,според който : „В случаите по чл. 10 от Регламент (ЕС) 2019/1009 вносителят или дистрибуторът изпълнява задълженията на производителя по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2019/1009.Като в разпоредбата на чл.10 от Регламент 2019/1009 -случаи, при които задълженията на производителите се прилагат и към вносителите и дистрибуторите.Вносител или дистрибутор се счита за производител за 3 целите на настоящия регламент и е носител на задълженията на производителя по член 6, когато този вносител или дистрибутор пуска на пазара ЕС продукт за наторяване със своето име или търговска марка или изменя вече пуснат на пазара ЕС продукт за наторяване по такъв начин, че съответствието с настоящия регламент може да бъде засегнато.Безспорно жалбоподателят стопанисва проверения търговски обект ,по това спор няма ,но никъде нито в АУАН ,нито в НП не е посоченото неговото особено качество-изрично цитирано по-горе ,за да може да се направи преценка от съда. В този смисъл има нарушение на правилата за описание на нарушението ,като са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН На следващо място е основателно възражението на дружеството,чрез пълномощника му ,че нито АУАН нито в НП е вписано коя е датата на нарушението .Има вписана дата на проверката 19.06.2025г и дати на етикетите за производство на торовете съответно ROFERT-P FORCE-15 и 21 ноември 2022г и етикет на тор ROFERT ACTIV H -03.11.2022г.,което обаче не дава яснота относно датата на нарушението. Която дата е различна от датата на проверката .Тоест има нарушение на чл.42т.3 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН,тъй като този порок е налице отново в двата акта и АУН и в НП.И този смисъл съдът споделя възражението по т.4 от жалбата.Посочването на обстоятелствата за извършената проверка, датата на извършената проверка, изискването за представяне на документи, не замества по никакъв начин императивното минимално съдържание на АУАН и НП да е посочена датата, на която органите са приели, че е извършено самото нарушение, нещо което в конкретния случай не е било сторено. Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на нарушението е пряко свързана с института на давността по чл. 34 от ЗАНН, а от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в акта и НП води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение.

Или правния извод ,който се налата е ,че при извършената служебна проверка съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. Даденото фактическо описание на осъщественото административно нарушение не съдържа всички необходими за това реквизити, касаещи съставомерните действия на нарушителя. Както беше посочено по-горе не е посочено особеното качество на дружеството и от това не може да се направи преценка дали административно наказващия орган правилно е определил субектът на деянието, не е посочена и датата на нарушението, което е вменено във вина на дружеството .Всички тези процесуални нарушения са попречили на дружеството жалбоподател да

4 разбере всички съставомерни обстоятелства, при които са осъществени вменените му нарушения, както и кога е извършено същото и какво точно се е изразило съответното неправомерно му поведение. Така описаното е довело и до нарушението описано в т. 3 от жалбата , а именно като не е определено особеното качество на дружеството „Ваки-Хим“ ООД ,не е посочено и кой е бил длъжен да ги преведе в съответствието със закона и Регламента посочен по-горе.

Така цитираните нарушения са достатъчно съществени ,че да доведат до правния резултат –отмяна на наказателното постановление,като в случая е безпредметно да се обсъжда налице ли е маловажен случай или не.

Не се споделя от съда твърдяното в жалбата процесуално нарушение, по т.1 от жалбата ,тъй като при извършената проверка на 19.06.2025г. Регламент 2019/1009г е бил действащ и влезнал в сила още на 16.07.2022г.Поради което и е бил задължителен за всички национални законодателства. Ето ,защо и торовете с етикети посочени в АУАН и НП с дати от ноември 2022г.не са преди влизане в сила на посочения Регламент , а след него и следва да са съобразени с неговите разпоредби.Като това възражение също се явява основателно,но не променя основния извод по-горе.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро.