Решение № 489 от 29.10.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Габрово, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210101121 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения за сключен договор за кредитна карта за физически лица с № CCIR-281-00047-2020 от 03.03.2020 г. между „Уникредит Булбанк” АД и И. Д. И..

Поради неплащане на дължимите вноски за главница и лихва Банката е обявила предсрочна изискуемост по кредита на 22.10.2020г., за което на ответника е връчена покана.

Подадено е заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В съответствие с указанията за завеждане на установителен иск ищецът претендира установяване на вземане, за което е издадена Заповед с № 154/01.03.2022 г. по ч.гр.д. № 303/2022 г. на PC - Габрово за следните суми: сумата 1999,02лв. – главница за периода 16.07.2020г. – 24.02.2022 г.;сумата128,75 лв. – договорна лихва за периода 16.07.2020г. 22.10.2020г.; сумата 441,69 лв. – наказателна лихва за периода 22.10.2020г. – 24.02.2022г. и сумата 72 лв. – разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение.

Особеният представител на ответника адвокат Н. Д. от АК – Габрово е представил писмен отговор в установения едномесечен срок. Оспорва изцяло предявените искове, излага следните възражения:

Във връзка с възраженията по за неравноправност на клау: потребителски договори, приема клаузата на т. 2.2 от ДКК за неравноправна подвеждаща потребителя и заобикаляща закона, доколкото чрез нея с отделно съглашение се договарят разноски, които следва да са включени в по ДКК, но не са. Уговарянето на тези разноски с отделния ДППУ се ползва от търговеца, за да ограничи годишния процент на разходите (ГПР) по ДКК единствено до лихвения процент (посочен в т. 2.1 на ДКК и в размер 1 месечно), без да информира 1 потребителя относно действителните му разноски по кредита.

Налице е хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, при която съдът е задължен извърши проверка за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Проверката следва да бъде извършена от съда служебно, без значение да изрично потърсена от потребителя страна по източника на задължението. За потребителя, позоваващ се на неравноправен характер на клаузи от договор, не съществува задължение да конкретизира същите или да посочва в детайли основанието за твърдяната неравноправност.

От представените с ИМ документи не става ясно дали ищецът е изпълнил законоустановените си задължения за предоставяне на преддоговорна информация на ответника съгласно чл. 5, ал.1 ЗПК във формата по чл. 5, ал. 2 съгласно изискванията на чл.

5, ал. 3 от ЗПК.

Поради наличието на неравноправни клаузи и поради неизпълението на посочените изисквания на ЗПК - процесният договор е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. В случай на недействителност по чл. 22 от ЗПК, към ДКК следва да се приложи чл. 23 от ЗПК и потребителят да се задължи само с чистата стойност на кредита без да дължи лихви или други разходи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. №303/2022г., по описа на РС-Габрово, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с

№154/01.03.2022г. за следните суми: сумата 1999,02лв.– главница за периода16.07.2020г.–24.02.2022г. ведно със законната лихва считано от 24.02.2022г. до изплащане на вземането; сумата 128,75 лв. – договорна лихва за периода 16.07.2020г. 22.10.2020г.; сумата 441,69 лв. – наказателна лихва за периода 22.10.2020г. – 24.02.2022г.; сумата 72 лв. – разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение.

Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представения договор за кредитна ката за физически лица с № CCIR-281-000472020 от 03.03.2020г., сключен между „Уникредит Булбанк” АД и И. Д. И. се установява, че Банката, в качеството си на кредитор е предоставила на ответника, в качеството на кредитополучател, кредит с разрешен кредитен лимит 2000лв.. Дължимият месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора е в размер на 1.35%. Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката, посочена по-горе. Минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 60.00лева /равна на 3% от кредитния лимит/. Погасяването се извършва от 1-во до 15то ччисло на всеки текущ месец следващ ПКП. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 28.02.2022г.. До същата дата е и срокът за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми/главница и лихви/. В договора е вписано, че кредитополучателят е запознат със сключения рамков договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на 2 банкови карти като електронни платежни инструменти, както и с Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти. Същите са подписани на всяка страница, като неразделна част от договара и са приети от кредитополучателя.

В договора и съдържащите се в него Общи условия, са положени подписите на сключилите го страни на всяка страница.

Представена е Покана за доброволно изпълнение с Уведомление съдържащо едностранно волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане на 22.10.2020г., в изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ до задълженото лице, връчено чрез залепване на увдомление на 12.02.2021г. чрез ЧСИ Весела Цонева.

От заключението на вещото лице В. А. по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта за физически лица от 03.03.2020г., погасителен план към него и извлечение от счетоводните книги на банката, се установява следното: От изложеното движение по сметката на кредитополучателя е видно, че в периода 27.03.2020г. - 28.06.2020г. е усвоен целия размер на кредита.

Кредитополучателят е направил една погасителна вноска в размер на 182лв., която е внесена на 03.06.2020г. и на същата дата е разпределена по видове задължения. Направена е една погасителна вноска в размер на 182,00 лв. от които: сумата 160,98 лв. - главница; сумата 6,45 лв. - лихва за просрочие и сумата 14,57 лв. - договорна лихва.

Просрочените непогасени вноски са главница в размер на 1999,02 лв. и лихва в размер на 128,75 лв..Не са извършвани погасителни вноски след 25.02.2022г.. Чистата стойност по кредита е в размер на 2000лв., от които са дължими 1999.02 лв..

Неизплатеното задължение по процесния договор е общо в размер на 2569,46лв. разпределено, както следва: главница - 1999.02лв., договорна лихва- 128.75лв. и мораторна лихва- 441.69лева.

Не се дължат такси по кредита.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът страна следното: приема от правна

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, както следва: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че между страните е бил сключен действителен договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в посочения размер; наличието на уговорка за заплащане на претендираните суми; размерът на вземането; че ответникът е изпаднал в забава и дължи претендирания размер на вземането; че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост.

При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да установи 3 всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна в качеството й на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател, въз основа на сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 03.03.2020г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, подписан е от ответната страна, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.

Възникването на твърдяната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя се установява от представения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 03.03.2020г., като кредитополучателят се е подписал лично в договора и Общите условия, явяващи се неразделна част от този договор.

Изправността на банката- кредитор досежно задължението й за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че представеният кредит е усвоен от кредитополучателя в претендирания размер от 1999.02лв..

На изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания.

Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.

По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.

Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя. С оглед така даденото разрешение меродавна за преценката настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в договора обективна предпоставка и 4 упражненото от страна на банката субективно право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.

Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, като е изпратила писмо-уведомление до кредитополучателя, връчено при удостоверено залепване на уведомление чрез ЧСИ Весела Цонева, рег.№732 в КЧСИ.

Предвид горното съдът намира, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено от банката, като уведомлението за отнемане преимуществото на срока е връчено на кредитополучателя чрез залепване на уведомление. Следователно с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита ответника дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а на целия кредит, в това число на уговорената договорна лихва, както и на лихвата за забава в определения от общите условия размер.