Определение № 38270 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38270 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20261110103183 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. А., ЕГН **********, срещу „А..............“ ЕАД, ЕИК ............, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно сумата от 1 040,20 лева – главница по договор от 27.12.2007 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 02.11.2013 г. по гр. д. № 45138/2013 г. по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 155/2014 г. (№ ..........) по описа на ЧСИ А. Б., с рег. № .... на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че след извършена справка в Централния кредитен регистър към Българска народна банка се установява, че ответникът има активно вписано вземане към ищцата в размер на 1 040,20 лева (или 531,85 евро) непогасена главница. Сочи се, че ответното дружество се легитимира като кредитор въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.11.2013 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 155/2014 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № .... в КЧСИ.

Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено с Постановление за прекратяване от 12.01.2026 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищцата излага правни доводи, че процесното вземане е погасено по давност с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД поради пасивно поведение и бездействие на ответника, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че погасителната давност не погасява самото задължение, което се превръща в естествено, поради което ответникът би могъл във всеки момент да образува ново изпълнително производство, както и с необходимостта да поиска по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ корекция и заличаване на вписаната банкова експозиция в Централния кредитен регистър. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Представя като писмени доказателства: Постановление за 1 прекратяване от 12.01.2026 г. по и. д. № 155/2014 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ....;

Изпълнителен лист от 02.11.2013 г.; Справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР на БНБ от 15.01.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А..............“ ЕАД (чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕАД) е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Възразява, че искът е процесуално недопустим поради липса на пасивна процесуална и материалноправна легитимация на ответника, тъй като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2025 г. вземането е прехвърлено от „А..............“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем „ЕОС Матрикс“ ЕАД като универсален правоприемник), което обстоятелство било отразено и в представената справка от ЦКР на БНБ към 31.12.2025 г. На следващо място, оспорва наличието на правен интерес от предявяване на иска, като поддържа, че чрез иск по чл. 124 ГПК не може да се постигне целта за изчистване на кредитното досие в ЦКР, че подаването на информация към ЦКР е нормативно задължение по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ до окончателното погасяване на кредита, а изтичането на давността не погасява самия дълг, който остава да съществува като естествено задължение по чл. 118 от ЗЗД.

Излага, че ищцата не е отправила покана до дружеството за отписване от ЦКР по реда на чл.

24 от Наредба № 22 на БНБ и липсва извънсъдебен спор между страните. По същество оспорва иска като неоснователен. Потвърждава издаването на изпълнителния лист по гр. д.

№ 45138/2013 г. на СРС и образуването на и. д. № 155/2014 г. по описа на ЧСИ А. Б..

Поддържа, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение през 2015 г. се прилага новата петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, както и че съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/18.11.1980 г. по изпълнителното дело, образувано през 2014 г., давност не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Твърди, че в хода на изпълнителното производство са предприети множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, както следва: през 2014 г. – запор на банкови сметки; през 2015 г. – опис на движими вещи; през 2016 г. – запор на банкови сметки; през 2017 г. – опис на движими вещи; през 2018 г. – запор на банкови сметки; през 2019 г. – запор на банкови сметки и опис на движими вещи; през 2023 г. – запор на банкови сметки; през 2024 г. – възбрана. Позовава се на ТР № 2/2013 г. и т. 3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според които искането на взискателя за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността независимо от резултата и от евентуално настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва също, че давностните срокове са били спрени в периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства (Договор за цесия от 29.10.2025 г., Актуализирано приложение № 1А с извлечение за длъжника, Потвърждение за извършена цесия и пълномощни) и прави доказателствено искане за изискване на копие от 2 и. д. № 155/2014 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № .....

По допустимостта на иска:

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.

По отношение на възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация поради сключения Договор за цесия от 29.10.2025 г., съдът намира същото за неоснователно. Процесуалната легитимация при отрицателния установителен иск се определя от твърденията на ищеца в исковата молба за това кое лице се домогва до отричаното притезание, респективно е вписало вземането и е било конституирано като взискател по изпълнителното дело, а въпросът дали ответникът е титуляр на материалното право или валидно се е разпоредил с него в полза на трето лице (в случая с оглед и на предвидените в чл. 2.5 от договора за цесия отлагателни условия за настъпване на прехвърлителния ефект и изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника), е въпрос по съществото на спора, касаещ материалноправната легитимация на страните

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 02.11.2013 г. по гр. д. № 45138/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 02.11.2013 г. по гр. д. № 45138/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването 3 на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД, както и твърденията си за настъпилия прехвърлителен ефект на договора за цесия от 29.10.2025 г. и надлежното му съобщаване на длъжника по реда на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че е изпълнителен лист от 02.11.2013 г. по гр. д. № 45138/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав, както и че въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 155/2014 г. (№ ..........) по описа на ЧСИ А. Б., рег. № .... на КЧСИ.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.01.2027 г. от 09:15 ч., за която дата и час страните да бъдат пр.ани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора писмени доказателствени средства.

ДА СЕ ИЗИСКА препис от изпълнително дело № 155/2014 г. (№ ..........) по описа на ЧСИ А. Б., с рег. № ....

УКАЗВА на ответника, че в отговора на исковата молба не посочва конкретни дати и видове на твърдените изпълнителни действия, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок, нито ангажира доказателства за съобщаване на договора за цесия на 4 длъжника.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5