Решение № 35 от 21.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900373 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Н. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: ********, действаща чрез адв.Я. Я., със съдебен адрес: *******, против “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б. А. В., действащи чрез юрисконсулт П. Н., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат йВ.Н.Б., починал на 30.08.2020г. в следствие от ПТП настъпило на 22.08.2020г., около 12.40 часа по път III-902 на около 4 км преди с.Рогачево, по вина на водача на лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с обективиран в Полица № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г.-датата на изтичането на срока от 15 работни дни от надлежното сезиране на застрахователя с претенция за плащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на сумата. Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение с IBAN: *********.

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2020г., около 12.40 часа на път III-902 на около 4 км преди с.Рогачево, е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водачът на лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№******, който блъска лек автомобил “Нисан Патфайндер 2.5 Д“, с рег.№******, в резултат от което е пострадал возещият се във 1 вторият автомобил пътник-В.Н.Б., който е бил с опасност за живота. Сочи се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2020г., издаден от РУ на МВР-Албена, както и че непосредствено след инцидента пострадалият В.Н.Б. е приет в клиника по неврология в МБАЛ “Света Анна-Варна, където е починал на 30.08.2020г. Твърди се, че по отношение на процесното МПС-л.а.“Шевролет Каптива“, с рег.№****** и отговорността на неговият водач, към датата на описаният инцидент с ответника е имало сключена и валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица №******. Сочи се, че Д.ието, вината на водача на процесното МПС и причинно-следствената връзка между Д.ието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на В.Б., са установени с влязла в сила Присъда №61 от 11.04.2023г. по НОХД №420/2023г. по описа на Софийски градски съд. Сочи се още, че ищцата е сестра на починалият Б., като между тях е съществувала близка и силна емоционална връзка, като те са живеели са в един град, в разбирателство и без конфликти. Твърди се, че двамата са поддържали регулярни контакти, като починалият е помагал на своята сестра с парични средства и физически в отглеждането на децата й /негови племенници/, предвид факта, че ищцата е била разведена. Поддържа се, че след смъртта на брат й, ищцата била съкрушена, сломена психически и изпитвала значими душевни страдания. Също така започнала да страда от безсъние и рухнала психически, като мисълта, че е загубила завинаги брат си, не й давала покой. Поддържа се още, че смъртта на брата на ищцата прекъснала тяхната изключително силна емоционална връзка, тъй като починалият бил основен елемент от нейния свят, той бил този, на който тя се доверявала, възхищавала и при който е търсила опора. Загубата на брата на ищцата, я извадила от равновесие и тя все още не може да намери баланс, разстройва се, когато говори или мисли за него. Починалият бил човекът, с когото ищцата споделяла съкровените си желания и мисли, и се доверявала на съветите му, като след загубата му станала раздразнителна, мрачна и затворена, което се отразява негативно и на отношенията й с останалите близки и роднини. Сочи, се че ищцата изживяла изключително тежко, случилото се необратимо събитие с брат й, като за период от два месеца след смъртта му е приемала успокоителни. С оглед изложеното се поддържа, че освен формалната връзка на родство на ищцата с починалият, между тях е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, чието прекъсване когато той е бил едва на 43 годинив разцвета на младостта и силите и по такъв нелеп начин, причинява на ищцата огромна болка и непреодолима тъга, които ще я съпътстват през целият й жизнен път и никой и нищо, не би могъл да ги запълни. Ето защо се поддържа, че в случая са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг съобразно критериите за справедливост визирани в чл.52 от ЗЗД и в нормативните лимити предвидени по отношение на застраховката “Гражданска отговорност“. На следващо място се поддържа, че ограничението на размера на застрахователното обезщетение до 5000лв., което е предвидено в § 96, ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи както на закрепеният е чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетение по справедливост, така и на европейското право, в частност на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г., която има непосредствено приложение и дерогира 2 прилагането на противоречащото и вътрешно право. В заключение се поддържа, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания от деликт, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период, като дължимото обезщетение, следва да се определи по справедливост по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален размер. На последно място се сочи, че на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства нужни за плащането, като в случая началната дата е 02.02.2021г., когато от ответника е получена писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение за претърпените от неимуществени вреди, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между Д.ието и смъртта на В.Б.. Не се оспорва и че ищцата е депозирала застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е била образувана Преписка №***** и е постановен за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното изключение, съответно на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалият, като се поддържа, че отношенията съответстват на традиционните за българското общество в близкия родствен и семеен кръг, каквито са брата и сестрата. Сочи се относима съдебна практика. В условията на евентуалност се поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, чиито размер е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, като се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал без поставен предпазен колан към момента на ПТП. Поддържа се, че при поставен обезопасителен колан от страна на пострадалият, е нямало да настъпят всички претърпените травми довели до летален край и/или те биха били в по-лека степен и вид. Поддържа се още, че съотношението, в което пострадалото лице е съпричинило собствените си травми поради пътуването без поставен колан, е 50 %, поради което дължимото обезщетение, следва да бъде редуцирано с този размер. Оспорва се иска за лихва за забава като акцесорен на главният такъв, като в допълнение се сочи, че претендиращото лице не е представено доказателство за наличието на основание за плащане на обезщетяване, поради което застрахователят не е изпадал в забава и не дължи лихва.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията на ответника изложени в отговора на исковата молба, за отсъствието на изключението 3 предвидено в решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и досежно размера на дължимото обезщетение. Поддържа се, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейният брат в резултат на ПТП, тъй като между тях е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, респективно че тя е претърпяла сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания от смъртта на своя родственик. Оспорват се доводите на ответника за завишеност на претендираното обезщетение и възражението за наличие за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Поддържа се, че настъпилото в случая увреждане е най-тежкото възможно и необратимо такова, доколкото смъртта на близък човек е сред най-тежките изпитания за психиката и емоционалното състояние на преживелият родственик, и е свързано с изключително негативни изживявания, болки и страдания, особено когато загубата, както в случая, е внезапна и неочаквана. Поддържа се още, че не е налице поведения на починалия, което да е довело до съпричиняване на вредоносния резултат, или ако евентуално е налице такова, то съпричиняването от страна на пострадалият е в незначителен размер.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск, моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки, се развиват допълнителни съображения в подкрепа на основателността на иска.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, поддържа отговорът си, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски. Депозирани са писмени бележки, с които се доразвиват съображенията за неоснователност иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно е от приложеният към делото заверен препис от Присъда №61 от 11.04.2023г. постановена по НОХД №420/2023г. по описа на Софийски градски съд, която е влязла в законна сила на 27.04.2023г., че водача лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№****** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1 б.“в“ от НК и чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 22.08.2020г., около 12.40 часа по път III-902 на около 4 км преди с.Рогачево, е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Н.Б., починал на 30.08.2020г.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП-22.08.2020г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№******, което е обективирано в Полица №******. Също така, че на 02.02.2021г. ищцата е депозирала застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ в резултат, от което е била образувана Преписка №*****, приключила с отказ на ответника да заплати застрахователно обезщетение. В о.с.з. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на ПТП е В.Н.Б. се е намирал на задна седалка на автомобила, чиито водач е предизвикал инцидента, без поставен 4 обезопасителен колан.