Решение № 63 от 14.02.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Л., 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. М.А като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310101443 по описа за 2023 година

Производството е образувано във връзка с постъпила молба от И. С. М. против ГД „Орана“ за заплащане еднократно на левова равностойност на допълнително вещево имущество.

Ищецът твърди, че със заповед от 16.06.2023 г. е прекратено служебното му правоотношение с Главна дирекция „О.“.

Към датата на прекратяване на правоотношението му с ответника поддържа, че е прослужил 10 и повече години при него (15 години, 9 месеца и 28 дни).

Твърди, че има вземане срещу ответника за заплащане равностойност на допълнително вещево имущество.

Съгласно заповед на министъра на правосъдието от 26.03.2020 г. размера на равностойността на допълнително вещево имущество е 600,00 лв.

Ответникът, въпреки отправената му покана, е отказал заплащането на обезщетението.

Отправя се искане до съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600,00 лв. – равностойност на едно допълнително вещево имущество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й.

1

В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че търсената от ищеца обезщетение се заплаща еднократно и поддържа, че такова вече му е заплатено при прекратяване на служебното му правоотношение с Министерството на отбраната на 01.03.2005 г. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

В производството ищецът участва лично, а по същество излага становище за основателност на заявената претенция, тъй като равностойност на вещево имущество не е получавал като служител при ответника, а като служител от структурите на Министерството на отбраната.

Ответникът не участва чрез свой представител в хода на производството и не взема становище по същество (преди открито съдебно заседание по делото е ангажирано становище от ответника, но то не е подписано от лицето, което се сочи като негов автор – представено е в сканирал образ, поради което не са взема предвид).

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на представителите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

В молба, адресирана до министъра на правосъдието, И. С. М. инспектор I степен – О. на сгради в Областно звено „О. – Л.“, при Главна дирекция „О.“, е заявил, че желае да се прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и му се изплатят обезщетения за прослужени години, левова равностойност на допълнително вещево имущество и неизползван отпуск. Молбата е заведена на 01.06.2023 г.

Със заповед от 16.06.2023 г., издадена от министъра на правосъдието, е прекратено служебното правоотношение на държавния служител инспектор И. С. М. – инспектор I степен – О. на сгради в Областно звено „О. – Л.“, при Главна дирекция „О.“ към министъра на правосъдието, по негово желани, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е разпоредено на М. да се изплати еднократно обезщетение за прослужени 15 години, 9 месеца и 28 дни и обезщетение за неизползван отпуск за 2022 г. и 2023 г. Препис от заповедта е връчен на М. на 30.06.2023 г., което е удостоверено с полагане на подпис от него.

Със заповед от 26.03.2020 г. министъра на правосъдието е наредил, при прекратяване на служебното правоотношение след прослужени десет и 2 повече години, с изключение на случаите по чл. 234, т. 7 ЗМВР, държавните служители да получават еднократно допълнително вещево имущество или левова равностойност в размер на 600,00 лв.

Със заповед на началника на поделение 24480 от 01.3.2005 г. от списъчния състав, считано от 07.03.2005 г., е отчислен старши лейтенант И.

С. М., като е наредено да му се изплати обезщетение за прослужен и 12 години, 6 месеца и 26 дни еднократно - 12 брутни месечни възнаграждения, неизползван отпуск и еднократно допълнително вещево имущество на основание на разпоредби на Закона за отбрана и въоръжените сили.

В проведено на 18.01.2024 г. открито съдебно заседание ищецът не оспорва, че при освобождаването му от системата на Министерството на отбраната са му изплатени средства за допълнително вещево доволство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция за заплащане левова равностойност на еднократно допълнително вещево имущество при прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител след прослужени 10 и повече години, с правна квалификация чл. 393, ал. 2 ЗСВ, вр. чл. 234, ал. 5 ЗМВР.

Отношенията с личния състав на Главна дирекция "О." се уреждат от разпоредбите на част трета, глави седма - дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи (чл. 393, ал. 2 ЗСВ). При прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители след прослужени 10 и повече години те имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност в размер, определян ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (чл. 234, ал. 5 ЗМВР).

Условията и реда за осигуряване на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжения и ежегодно на парични суми за облекло на носещите униформа държавни служители се уреждат от Наредба № 8121з1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители (НАРЕДБА № 8121з-1175 от 29.09.2015 г.).

3

До 30.06.2023 г. ищецът е работил по служебно правоотношение на длъжност инспектор I степен – О. на сгради в Областно звено „О. – Л.“ при ГД „О.“ към министъра на правосъдието. Правоотношението му е прекратено по собствено желание (на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР), а към датата на прекъсване на правната връзка при ответника той е прослужил 15 години, 9 месеца и 28 дни.

Преди назначаването на ищеца в системата на Главна дирекция „О.“ той е работил на кадрова служба към Министерството на отбраната. При отчисляването му от списъчния състав на поделение № 24480- Л., на основание чл. 237, ал. 5 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.) му е предоставено еднократно допълнително вещево доволство.

Спорен по делото е въпроса дължи ли се на ищеца заплащане на левова равностойност за вещево имущество след като той е получил такова при освобождаването му от длъжност в системата на Министерството на отбраната.

Съдът не споделя изложените в отговора от ответника съображения, че предоставеното на ищеца допълнително вещово доволство от системата на Министерството на отбраната съставлява пречка за заплащане на левова равностойност на еднократно допълнително вещево имущество по чл. 234, ал.

5 ЗМВР. Разпоредбата на закона (чл. 234, ал. 5 ЗМВР) съдът приема, че се тълкува превратно в частта относно еднократното изплащане на вземането. Тя следва да се разбира в смисъл, че при освобождаване на служител от съответната системата (в случай от звено към министерство на правосъдието), в която е работил като държавен служител, той има право да получи левова равностойност на допълнително вещово имущество еднократно. Аргументи в тази насока могат да се почерпят и от разпоредбата на чл. 21 от НАРЕДБА № 8121з-1175 от 29.09.2015 г., според която а ктовете за встъпване в длъжност на държавни служители, които и преди са работили в МВР, следва да бъдат придружени от справка, издадена от звената "Човешки ресурси" за периода, през който служителят е работил в МВР, и за местоработата му (ал. 4). След получаване на справката от звеното "Човешки ресурси" финансовото или вещевото звено в новата месторабота на служителя изисква служебна бележка от финансовото или вещевото звено в предишната месторабота на служителя 4 в МВР относно предоставяне на еднократно допълнително вещево имущество или левовата му равностойност за работа в МВР (ал. 5). Ако предоставянето на допълнително вещово имущество в други структури на държавата, извън тези, регламентирани от ЗМВР, бе пречка за изплащане левова равностойност на еднократно допълнително вещево имущество на държавни служители с прекратено служебно правоотношение, то наредбата, която урежда изплащането на еднократно допълнително вещево имущество щеше да предвиди ред за установяване на тези обстоятелства. Доколкото такъв е предвиден само за системата на МВР и други структури, за чиито личен състав се прилага същи ред (реди на ЗМВР), не може да се приеме, че плащанията от други структури на сходни „обезщетение“ е пречка за получаване на равностойност на допълнително вещево имущество.

По изложените съображения, след като ищецът е работил като държавен служител при ответника и като такъв се ползва от правилата относно личния състав на МВР, освободен е от длъжност и към датата на освобождаването му е прослужил десет и повече години, той следва да получи левова равностойност на еднократно допълнително вещево имущество. Съгласно заповед на министъра на правосъдието (т. 5) левовата равностойност на еднократното допълнително вещово имущество е 600,00 лв. В този размер ищецът е заявил искането си до съда и в него то следва да бъде уважено, ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до изплащането му.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По дело той е сторил такива в размер на 50,00 лв. – платена държавна такса. По аргумент от т. 23 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тази такса е платена без основания (работници и служители по трудови и служебни правоотношение на дължат такси и разноски по спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовата/служебната връзка съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение) и при поискване от ищеца тя подлежи на възстановяване по посочена от него сметка. Други доказателства за сторени разноски по делото не са ангажирани, с оглед на което не е налице вземане на ищеца срещу ответника, което да се възложи на последния, според изхода на спора.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса при минимума за оценяеми искове – 5

50,00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 393, ал. 2 ЗСВ, вр. чл. 234, ал. 5 ЗМВР Главна дирекция „О.“, с адрес: гр. С., ул. „М. Г. В.“ № 2, представлявано от главен комисар Г. Ж. да заплати на И. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Л., ул. „Н. П.“ № 1а, офис 5 сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева) - левова равностойност на еднократно допълнително вещево имущество при прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител след прослужени 10 и повече години, ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. С. М., с горните данни, за присъждане на сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „О.“, с адрес: гр. С., ул. „М. Г. В.“ № 2, представлявано от главен комисар Г. Ж. да заплати на Районен съд Л. държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Л..

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________ 6