Акт от 27.10.2016, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- 1365/2016
- Подписан
- 27.10.2016
- В сила
- 03.10.2017
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане
- чл.123 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.124 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.3 · Семеен кодекс
- чл.142 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.1, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.1, ал.2 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№414 гр. Г.О., 27.10.2016г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров при участието на секретаря M.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1365/2016г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.127 ал.2 от СК.
Ищецът И.Й.И., представляван от мл.адвокат С.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с Г.А.Т. са родители на малолетните А.И.И. с ЕГН********** и Д.И.И. с ЕГН**********.
Страните живели на семейни начела от 2010г. в родната къща на И. ***.О., като в началото отношенията се развивали нормално. Децата посещавали редовно детска градина в с.П.. На 12.07.2016г. майката Г.А.Т. се прибрала в бащината си къща в с.Д. Общ.Г.О. заедно с двете деца и актовете им за раждане. Твърди, че от раздялата на страните до настоящия момент майката не давала разрешение на ищеца да вижда децата си. Правени били опити на бащата да се разбере с майката да не спира децата от детска градина и да има някакви контакти с децата, но майката категорично заявила, че бащата повече няма да види децата си и занапред те няма да имат никакъв контакт с него.
Ищецът заявява, че между него и децата има силно изградена емоционална връзка.
Същият имал възможност да осигурява издръжката, грижите и възпитанието на децата, подпомаган от своята майка и нейния съпруг. Живее в къща, собственост на майката на ищеца(баба на децата по бащина линия). Счита, че е добросъвестен родител и притежава необходимите качества, за да се грижи и отглежда децата си. Ответницата не разполагала с постоянна работа и доходи, а разчита единствено на своите родители и средствата, които молителят и давал за децата си. Твърди, че майката не полагала необходимите грижи за дъщерите си и се е дезинтересирала от развитието им като личност, за което свидетелствал фактът, че ги е спряла от детска градина. Децата пребивавали понастоящем в къщата на родителите на ответницата(в къщата живеели осем души) при крайно занижени хигиенни условия и неблагоприятни условия за живеене. Моли съда да постанови решение: -да се предостави упражняването на родителските права по отношение на А.И.И. с ЕГН********** и Д.И.И. с ЕГН********** – на бащата И.Й.И.; -да се определи местоживеенето на децата при баща им И.Й.И.; -да бъде осъдена Г.А.Т. да заплаща месечна издръжка за децата А.И.И. с ЕГН********** и Д.И.И. с ЕГН**********, чрез техния баща и законен представител И.Й.И., по 105.00лв. месечна издръжка, считано от датата на влизане на решението по гр.дело№1365/2016г. на ГОРС до настъпване на законни основния за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното им изплащане; -да се определи режим на лични контакти и отношения на майката с децата съответно: -да взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 18h00min. в петъчния ден до 16h00min. в неделния ден(с преспиване на децата в дома на майката в с.Д. Общ.Г.О. през двете нощи -петък и събота), -да взема децата три дни през Великденските и три дни през Коледните празници и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Г.А.Т., представлявана от адв.В.Д.Д. от ВТАК, оспорва предявения иск. Реално между двамата родители съществувал конфликт от дълго време. Безспорно било, че и двамата родители нямат редовни доходи. След като майката взела при себе си децата, тя ги записала веднага на детска градина. Полът на децата и ниската възраст, обуславяли извод, че те можело да получат необходимите майчини и женски ласки от собствената си майка, а не от тяхната баба. По този начин, родителските права следвало да се предоставят на майката и съответно местоживеенето им на адреса на майката в с.Д. Общ.Г.О.. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
И.Й.И. и Г.А.Т. се запознават през
2010г., като месец по-късно заживяват на семейни начела на адрес: с.Я.. в къща собственост на майката на И.Й.И.. Страните са родители на децата А.И.И. с ЕГН********** и Д.И.И. с ЕГН**********.
В началото родителите на двете деца са живели в разбирателство и взаимно уважение.
Впоследствие между двамата родители възникнали противоречия, прерастващи в скандали. На 22.07.2016г. Г.А.Т. ***.О., без децата, и се установява при родителите си в с.Д. Общ.Г.О.. Малко след това майката взема децата при себе си в с.Д. Общ.Г.О..
Според изискания служебно по реда на чл.127 ал.3 от СК, социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Г.О., до раздялата на родителите грижи по отглеждането и възпитанието на А. и Д. са полагали и двамата им родители.
Същите са им осигурявали подслон, домашно приготвена храна, дрехи и обувки според пола и възрастта. По данни на родителите между децата им и тях съществува силна привързаност. И двамата родители са категорични в желанието си да полагат грижи за дъщерите си. Към настоящия момент майката полага грижи за децата и задоволява потребностите на малолетните деца от храна, облекло и лични вещи. И двамата родители проявяват заинтересованост, отговорност и емоционална привързаност спрямо децата си, проявяват към тях любов, внимание, и ласки, стараят се да им задоволяват всичките потребности. От раждането си двете деца А. и Д. са се отглеждали само в семейна среда, Родите им са полагали адекватни грижи за тях, стремели са се да не им липсва нищо. Осигурявали са им подслон, с поддържане на добра хигиенна, облекло, обувки и навременни медицински грижи.
Двете деца винаги са били обградени с любов и внимание. Жилището на адреса в с.Я. е двуетажна къща - собственост на А.Н.(майка на И.И.), с детска стая на първия етаж. Ответницата Г.Т. живее на адрес: ***.О., като жилището - едноетажна къща е собственост на бащата на ответницата. На адреса живеят Г.Т., двете деца, майка и Ф.К. и болният и брат Б.Т.. По признание на Г.Т., същата e безработна, като единствените и доходи са от частна работа(по 20-30 лева дневно). Майка на ответницата също е безработна(без регистрация в БТ). Бащата на ответницата получава социална пенсия. Г.Т. е подпомага от Д”СП”, съгласно чл.7 от ЗСПД. От раждането си двете деца А. и Д. са се отглеждали само в семейна среда. Семействата на родителите на децата са подпомагали родителите и са им осигурявали адекватни грижи.
Съгласно нот.акт
№9 том V рег.№.... нот.дело№.... на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, А.Х.Н. и Й.А.Н. са признати за собственици на дворно място от 2173кв.м с построените къща и стопански постройки, находящи се в с.Я. Общ.Г.О..
Според характеристика, издаден на от кмета на с.Я. Общ.Г.О. „И.Й.И. се слави с добро име в обществото, примерен гражданин - съблюдаващ реда и морала сред гражданите, както и всеотдаен, грижовен баща. Намира се в добро финансово състояние, има собствено жилище и съумява да се грижи за двете си деца и семейство си”.
Според служебна бележка от 22.08.2016г., издадена от
ДГ„Д...” с.П. Общ.Г.О., А.И.И. и Д.И.И. са записани в детската градина и са я посещавали до 12.07.2016г. включително. В съдебно заседание на 24.10.2016г. от страна на ответницата е представено удостоверение , издадено от ДГ”Щастливо детство” с.Д., според която децата А.И.И. и Д.И.И. са записани в детското заведение от 16.09.2016г.
За периода:
01.08.2015г.-31.07.2016г. на Г.А.Т. са били изплащани социални помощи по ч..7 от ЗСПД(по 85.00лв. месечно) и по чл.9 от ППЗСП(по 163.30лв. месечно).
В съдебно заседание на 24.10.2016г. от страна на И.Й.И. е представен трудов договор от 21.10.2016г., според който ищецът И. работи по трудово правоотношение с
„Планета-98”ЕООД с.П. с месечно основно трудово възнаграждение – 421.00лв.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.К.Т.Б. и Св.Р.Г.К.(съседки на ищеца в с.Я.) твърдят, че от раждането си децата живеели дома на свекървата на Г. Ал.Т.(и майка на ищеца), която много помагала на Г. Ал.Т.. Баща им също се грижил за тях и постоянно ги разхождал по улицата. Считат, че бащата е по-грижовен родител, като ответницата „не си гледала децата, както трябва”. Твърдят, че И. Й.И. ходел да работи, а също и неговата фамилия, докато за Г. Ал.Т. не са разбрали да ходи на работа. Св.А.Х.Н.(майка на ищеца И. Й.И.) също твърди, че основно за децата се грижили тя, баща им и дядо им, които много ги обичали. Свидетелката твърди, че от страна на фамилията на майката на децата(бащата и брата на ответницата) им създавали проблеми при режима на лични контакти. Не счита, че майката би могла да се грижи за децата - „тя не умееше да готви и нищо не правеше”. Св.А.Б.Т.(баща на ответницата Г.
Ал.Т.) и св.З.А.Т.(брат на ответницата Г. Ал.Т.) твърдят, че И. Й.И. не се отнасял добре с децата, както и със Г.
Ал.Т.. Връщал се е пиян и я биел. Ответницата споделяла, че „не можела да има никакъв живот с него”. И. Й.И. не работел и „чакал баща си и майка си да занесат хляб за децата”. Временно се започнал работа, заради делото. Фамилията на ищеца не се отнасяла добре с фамилията на ответницата. Свидетелите заявяват, че и Г. Ал.Т. започнала работа в гр.В.Търново от два-три месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права.
Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Макар да е предявен иск само от страна на И.Й.И. по реда на чл.127 ал.2 от СК, съдът дължи произнасяне при всички случаи(при уважаване, респ. отхвърляне на иска) относно упражняването на родителските права. На практика и двамата родители на малолетните деца претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права и да бъде постановено децата да живеят при тях. И двамата родители твърдят да са пригодни да упражняват родителските права и да издържат и възпитават детето. Основният и най-важен критерий, който следва да бъде съобразен при разрешаване на въпроса при кого от двамата родители да живее едно дете и кой от тях да упражнява родителските права над него, е интересът на самите деца. По делото се установява, че между родителите е налице конфликт, в който те са заели непримирими противоположни позиции.
Показанията и на двете групи свидетели(всяка доведена от съответната страна) са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на ищеца(или неговите роднини), респ.ответницата(или нейните роднини) и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), у съдът констатира относимост на същите към предмета на делото. Досежно причините за влошаването на отношенията и последвалата го раздяла между страните по делото, същите не можаха да се установят категорично - показанията на разпитаните свидетели. От друга страна, предмет на делото е не защо са се влошили отношенията между родителите, а при кого от тях да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции(материални грижи, възпитание, надзор), поради което съдът счита за ненужно да изследва още по-задълбочено отношенията им по време на общото им съжителство.
Разпечатката съдържа 39 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/342ad62b-556e-4c02-9a09-d5a5a542535f