Решение № 787 от 06.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500319 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260394/07.10.2020 г. по гр.д. № 14599/2019 г. на СГС, І-21 състав е осъдено „ЗАД Армеец“ АД гр. София да заплати на С. В. И. обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие получено травматично увреждане – счупване на лява ключица, при ПТП на 23.06.2017 г. в гр. София, виновно причинено от М. Д. С., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лева.

Ищецът С. В. И. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение частта, с която искът е отхвърлен за сума над 20 000 лева до 40 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд постановил неправилно решение поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, както и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При определяне на обезщетението съдът не отчел реалната тежест на счупване на лявата ключица и действително претърпените болки и страдания. Съдът не съобразил и размерите на застрахователното покритие към датата на ПТП. Присъденото обезщетение било значително занижено и несъобразено със съдебната практика. СГС неправилно приел и принос отстрана на ищеца за настъпване на ПТП. Поддържа, че вина за ПТП имал изключително водачът на лекия автомобил.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

1

ЗАД „Армеец“ АД е депозирало и въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло в осъдителната част. Намира, че същото е неправилно, тъй като по делото не се установявало застрахованият водач да е отговорен за настъпването на ПТП. Налице били и противоречия в мотивите. На следващо място СГС не разгледал направеното от ответника възражение, че ищецът е бил неправоспособен водач, на когото било отнето свидетелството за правоуправление и не обсъдил връзката и значението на това обстоятелство с настъпването на ПТП.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и искът да бъде отхвърлен, а евентуално да бъде приет по-висок процент на съпричиняване – 99.9%, тъй като приетите от СГС 20% били значително занижен.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът С. В. И. е твърдял в исковата си молба, че на 23.06.2017 г. около 17:00 ч. в гр. София претърпял ПТП при управление на мотоциклет „КТМ 650 ФЕ“ с рег. № ***. Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по вина на М. Д. С., който управлявал на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, в нарушение на правилата за движение по пътищата. За описания лек автомобил била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/11/117002263446 с ответното дружество, валидна от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. Произшествието настъпило при следния механизъм: На 23.06.2017 г. в гр. София ищецът С.И. управлявал мотоциклет по ул. „Околовръстен път“ в посока кв. „Бояна“. В срещуположната пътна лента се движел л.а. „Тойота Авенсис“. В района на кръстовището, образувано с ул. „Резньовете“ водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ неправилно предприел маневра „завиване наляво“, като навлязъл внезапно в насрещната пътна лента и отнел предимството на мотоциклетиста. При възприемане на опасността, ищецът като водач на мотоциклета предприел незабавно аварийно спиране, при което паднал от мотоциклета.

Вследствие описаното произшествие ищецът получил счyпване на лявата ключица с разместване, довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Ищецът бил приет в болница, където му била извършена оперативна интервенция. След изписването му от болницата лечението на ищеца продължило още няколко месеца, през което време търпял интензивни болки и страдания, бил с трудно подвижна увредена ръка, при което търпял значителни социално-битови ограничения и сериозен емоционален дискомфорт от случилото се.

Първоначално не можел да ползва лявата си ръка, имал затруднения при обличане и събличане, не можел да спи в естествена поза, имал нужда от чужда помощ в ежедневието си, не можел да извършва ежедневните си дейности, не можел да 2 приготвя храната си самостоятелно и не можел да излиза с приятели. В исковата молба се твърди, че ищецът прекъснал работата си, търпял социална изолация, отложил планираните делови срещи и отменил планирана почивка. Общият лечебен срок продължил близо шест месеца, като понастоящем ищецът имал силни болки в областта на счупването, чувствителен е към рязка промяна във времето и била налице остатъчна последица – намален обем на движенията на увредената ръка.

Ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника „ЗАД Армеец“ АД, на 22.03.2018 г., но до момента ответникът не изплатил обезщетение.

Искал е да бъде осъден ответника „ЗАД Армеец” АД да му заплати сума от 60 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и претърпените и търпими понастоящем и в бъдеще последици от тях, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ЗАД Армеец” АД е оспорвал иска. Оспорвал е оспорване вината на водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с твърдение, че този водач не е нарушил виновно правилата за движение, а бил поставен в невъзможност да предотврати произшествието, поради неправомерно поведение на ищеца; при условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в степен 90 % от страна на ищеца с твърдения, че същият имал възможност да предотварти ПТП, но поради неправилно боравене с уредите за управление на мотоциклета и поради липса на правоспособност, предприел аварийно спиране по неизвестни причини, вследствие на което паднал на пътното платно. Правил е и възражение срещу размера на претенцията за обезщетение.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

В случая са спорни всички елементи от фактическия състав с изключение настъпването на ПТП и участниците в него, както и обстоятелството, че към момента на ПТП водачът на „Тойота Авенсис“ е бил валидно застрахован при ЗАД „Армеец“ по застраховка „Гражданска отговорност“.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице Т. Т., неоспорено от страните.

Вещото лице Т. е определил следния механизъм на ПТП: на 23.06.2017 г. около 17.00 ч. в гр. София, по ул. Александър Пушкин“ в посока от „Околовръстен път“ към кв. Бояна се е движел мотоциклет КТМ 650ФЕ със скорост от около 44 км./ч., управляван от С.И.. Едновременно с мотоциклетиста, но в обратна посока се е движел лек автомобил „Тойота Авенсис“, управляван от М. Д. С.. Движейки се в посока към Околовръстен път, водачът на автомобила предприема маневра завой на свое ляво с 3 цел навлизане в ул. „Резньовете“, като скоростта му е 13.34 км./ч. В момента, когато предна частна автомобила преминава двойната прекъсната линия, мотоциклетистът се е намирал на около 30 м. от него. Преди това и в този момент двамата водачи са имали видимост един към друг от не по-малко от 31 км./ч. Автомобилът е продължил завоя на ляво. Мотоциклетистът, виждайки отклонението на автомобила и навлизането му от ляво надясно спрямо неговата посока, рязко е отклонил кормилото надясно (за около 0.1 сек.) без да наклони едновременно тялото си и мотоциклета в една и съща посока вдясно, което е предизвикало реактивен жироскопичен момент, който е предизвикал рязко отклоняване на общата маса на механичната система

„мотоциклет/мотоциклетист“ в противоположна посока (на ляво), което е довело до мигновена загуба на напречна устойчивост. Той е натиснал и предна и задна спирачка, но това не е дало ефект Последвало е падане на мотоциклетиста, когато той е на около 20 м. от мястото, където е преминал лекия автомобил. Падайки на лявата си страна, мотоциклетистът е ударил лявото си рамо, отделил се е от мотоциклета и е започнал да се търкаля и плъзга по настилката. Не е настъпвал удар между мотоциклета и автомобила.

Вещото лице е посочил още, че при движение на мотоциклета преди ПТП със скорост от 43.64 км./ч., неговата опасна зона на спиране е 23.10 м., а при движение на лекия автомобил със скорост от 13.34 км./ч. опасната му зона за спиране е 4.64 м.

Определил е още, че преди възникване на опасността мотоциклетът е отстоял на 29.64 м. преди мястото, на което лекият автомобил е предприел завиване на ляво, а пряката видимост между двамата водачи в този момент е била от 31 м.

След анализ, вещото лице е посочил, че мотоциклетистът е имал възможност да предотврати ПТП или чрез аварийно спиране, или чрез заобикаляне отляво, при условие, че реагира за време не по-голямо от 1 сек.

Инж. Т. е посочил, че причината за падането на мотоциклетиста е неправилно задействан авариен алгоритъм на действията, изразяващи се първо в рязко отклоняване на кормилото вдясно, аварийно задействане на предната спирачка и едва след това натискане на задната спирачка. Той е могъл да спре или да намали скоростта, и да пропусне лекия автомобил при първаначално аварийно задействане на задната и предната спирачка и /или едновременно наклоняване на тялото си и мотоциклета в ляво.

За механизма на ПТП са разпитани двама свидетели – Л. К. А. и М. Д. С..

Л. А. е посочила, че си спомня бегло ПТП, на което станала свидетел през юни 2017 г. Била на една автомивка на ул. „Пушкин“. Чули се спирачки и удар. Обърнала се към улицата и видяла как моторист изхвърчал от мотора. Видяла и кола, за която казали, че е засекла моториста. Видяла как колата си отишла от инцидента, не спряла.

Извикала Бърза помощ. Трафикът не бил натоварен, било към 4-5 часа.

Свидетелят С. е посочил, че преди ПТП пътувал по ул. „Пушкин“ от колелото на „Бояна“ и трябвало да направи ляв завой на ул. „Резньовете“. Направил завой, след което чул свистене, стържене нещо. Спрял на около 100 метра и се върнал. Видял моторист ,който е паднал на земята. Нямало удар в колата, нямало досег с нея. Дал мигач за завиване, не видял моториста, иначе щял да му даде предимство. Видимостта била добра, улицата е широка, можело да се види на 100 м. Било сухо и слънчево, нищо не му ограничавало видимостта. Там на мястото маркировката е прекъсната, разрешен е ляв завой. Намалил и взел завоя с 10-15 км./ч.