Определение № 423 от 09.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 987/2026
- Вид
- Определение № 423
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Светлозар Георгиев Георгиев, Станчо Радев Савов, Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 134 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423 гр. Варна, 09.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлозар Г. Георгиев
Членове:
Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600987 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по жалба на Б. В. И., чрез адв. М. Р., срещу Определение № 948 от 01.06.2026 г. по ЧНД № 1282/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 45-ти състав, с което е потвърдено постановление от 02.03.2026 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на досъдебно производство № 319/2021 г. по описа на Второ РУ към ОД на МВР - Варна, водено за престъпление извършено на 16.01.2020 г. и наказуемо по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В акта на първостепенния съд е прието, че постановлението на Варненска районна прокуратура е правилно и законосъобразно. Според РС Варна са правилни изводите на прокурора, че давностният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е изтекъл към настоящия момент. В обжалваното определение съдът е приел също, че доводите на прокурора в предходните постановления за прекратяване на ДП 319/2021 г., а именно че престъпният състав не е осъществен от обективна страна, са правилни, като е изложил подробни мотиви в тази насока.
Видно от съдържанието на депозираната жалба, пострадалата не е съгласна с изразеното становище за несъставомерност на деянието като престъпление от общ характер. Оспорва се обосноваността на фактическите прокурорски констатации и направените въз основа на тях правни изводи.
Излагат се доводи за противоречие в мотивите на първоинстанционния акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на прокурор със задължителни указания за прилагане на закона.
Жалбата е депозирана в срок и от процесуално легитимиран субект повереник на Б. В. И., в качеството на пострадал, поради което е приета за разглеждане.
Ревизирайки атакувания съдебен акт, с оглед контролните си правомощия по чл. 243, ал.7 от НПК , настоящия съдебен състав констатира следното:
1
Настоящия съдебен състав приема фактическа обстановка идентична с тази, приета в постановлението на ВРП и описана в определението на районния съд, като не намира за нужно същата да бъде преповтаряна, тъй като няма съществена разлика в приетото в двата постановени акта.
По делото са разпитани свидетели, както и са назначени необходимите експертизи за изясняване на телесните увреждания на св. И..
Спорните въпроси в настоящия случай се свеждат до това - ако се приеме, че има извършено престъпление наказуемо по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, то погасено ли е наказателното преследване по давност, както и извършила ли е А.Б. престъпление наказуемо по НК.
Настоящия съдебен състав намира, че по отношение на абсолютната давност - 5г., безспорно същата е изтекла на 16.01.2025 г. тъй като ако е извършено деяние, наказуемо чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, то е извършено на 16.01.2020 г., т. е. към настоящият момент са изминали повече от шест години.
До приключване на воденото разследване с прекратяването му от прокурора не е било повдигнато обвинение, като не са налице и данни за предприемане на действия, имащи характера на наказателно преследване.
Давността на наказателното преследване започва от довършването на престъплението, като в теорията и практиката е безпротиворечиво изяснен въпросът относно прекъсването на давността на наказателното преследване с всяко действие на надлежните органи, което е предприето за преследване на лицето, извършило престъплението. Като действия, които могат да прекъснат давността се приемат образуване на досъдебно производство срещу лице, привличането на такова в качеството на обвиняем, негов разпит, призоваване на обвиняемия, внасяне на обвинителен акт в съда и пр. В настоящия случай нито едно от посочените действия не е било извършвано по делото.
Предвид горното, правилно първостепенният съд е потвърдил обжалваното постановление на прокурора за прекратяване на производството поради изтичане на давността за възбуждане на наказателно преследване за престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По възраженията за противоречие в мотивите на първостепенния съд относно несъставомерността на деянието:
В предходни постановления за прекратяване на наказателното производство прокурорът при РП - Варна е приел, че по делото няма 2 категорични доказателства за извършено деяние, което да бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на НК и от там да бъде предявено обвинение за такова.
Преценявайки събраните по ДП доказателства и извършени следствени действия настоящият съдебен състав намира проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, като в същото време в своите актове, както прокурора, така ВРС са дали убедителни отговори кои доказателства кредитират и защо, като няма събрани нови такива , които да налагат промяна на изводите до които са достигнали ВРП и ВРС, които изводи, както беше посочено по горе се споделят и от настоящия съдебен състав.
Събраните в наказателното производство доказателства съдът намира за достатъчни и позволяващи установяване на фактическата обстановка и нейният правен анализ по отношение на наличие или съответно липса на престъпление.
В настоящия случай, за да е налице съставомерност на действията или бездействията на св. Бочева, следва да са налице кумулативно две законови предпоставки, а именно - да са в нарушение на конкретни установени нормативни правила в приетите законодателни актове, медицински стандарти и/или добри практики, както и това нарушение да е довело до причиняване на средна или тежка телесна повреда.
Въззивният съд след собствен анализ на доказателствата по делото не достигна до различни крайни изводи от тези на ВРС. Преповтарянето на всички в случая би било безпредметно, предвид което следва да се отбележат само някои от тях:
Видно от дадените експертни заключения в изготвените по делото четири СМЕ, поставената диагноза „бременност потвърдена“ е била правилна, а на пациентката е било приложено лечение, напълно отговарящо на стандартите на АГ практиката. Последвалата оперативна интервенция няма как да се приеме за телесно увреждане, когато е правилно извършена със съгласието на пациента и предприета единствено за спасяване на живота или подобряване на здравословното му състояние. Медицинската операция в настоящия случай е предпочитан лекарски подход, а непредприемането би създало реална опасност за здравето и живота на бременната. Според вещите лица при установяване на извънматочната бременност на един по – ранен етап, 3 пациентката отново би била подложена на същата медицинска интервенция.
Към януари 2020 г. не е имало утвърден „Стандарт по акушерство и гинекология“, в който нормативно да са заложени вида, обема и последователността на извършваните прегледи и изследвания във връзка с потвърждаване и отхвърляне на бременност.
Въз основа на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че не се установява наличието на нито един от критериите за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 134 от НК, поради което и намира изводите на Районен съд – Варна в обжалвания съдебен акт са правилни и законосъобразни, а изложените в жалбата доводи за неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 948/01.06.2026 г., по ЧНД № 1282/2026г. по описа на Районен съд Варна, 45 състав, с което е потвърдено Постановление от 02.03.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура - Варна, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 319/2021 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, пр. пр. № 17297/2020 г. на РП Варна за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4