Решение № 168 от 16.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. В.Т., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20224100500091 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от "Д.Е." ООД въззивна жалба против Решение № .../13.12.2021г. постановено по гр.д. № .../2021г. по описа на Районен съд- В.Т., с което е осъдено дружеството "Д.Е." ООД, ЕИК ... да заплати на М. СЛ. Г., ЕГН **********, сумата от 5437.30 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. декември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, сумата о т 1087.46 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 28.9.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение, като производството по предявения от М. СЛ. Г., ЕГН ********** инцидентен установителен иск за съществуването и основанието за издаване на Заповед № 937/20.2.2021 г., издадена от управителя на "Д.Е." ООД, ЕИК ... е прекратено . Решението се обжалва изцяло с мотив, че исковата претенция не е доказана от ищеца. Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, в който се заема становище за нейната неоснователност.

1

Навежда довод, че в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца трудово възнаграждение и че това не е сторено.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. 242 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, предявени от М. СЛ. Г. против "Д.Е" ООД. Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника при месечно възнаграждение от 1401.40 лева. Заявява, че правоотношението е прекратено, считано от 1.5.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като след прекратяването му работодателят не е изплатил полагащите му се възнаграждения за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, както и обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно възнаграждение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7507 лева – сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. включително, както и за сумата от 1401.40 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С определение на съда от 08.12.2021г. е допуснато изменение в размера на исковите претенции, като същите се считат за предявени за периода декември 2020г. април 2021г. и за 2 сума от 1087,46 лв. за всеки отделен месец, както и за сумата от 1087,46 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Ответникът Д.Е. ООД гр.София оспорва исковете, заявявайки че представените фишове не съдържат подпис на работодателя или на упълномощен негов представител.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

С оглед обстоятелството, че в депозираната въззивна жалба са наведени доводи единствено по отношение размера на дължимото трудовото възнаграждение и размера на дължимото обезщетение, настоящият въззивен състав намира, че инстанционната проверка следва да се съсредоточи само в тези рамки.

По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен безсрочен трудов договор № 1/1.11.2007 г. Уговореното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1087,46 лв., видно от заключението на вещото лице, а от материалите по делото се установява, че процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.05.2021 г..

Видно от приложеното по делото заверено копие от трудовата книжка и регистрационната карта от Агенция по заетостта се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника и до завеждане на исковата молба в съда въззиваемият не е изпълнявал трудови функции по друг договор.

В производството пред първоинстанционния съд е назначена съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за месеците, за които се претендира заплащане на трудово възнаграждение сумата е в общ размер от 5437,30 лв., а размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е определен в нетен размер от 1087,46 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

Безспорно установено по делото е, че страните са били в трудово правоотношение през исковия период, за който се претендира заплащане на дължими трудови възнаграждения, като същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.05.2021 г. Предвид това, на основание чл. 242 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение за този период. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за исковия период, изчислено на база договореното в трудовия договор, е в размер на 5437,30 лв. По делото не са представени доказателства за плащането на така претендираното вземане, предвид на което правилно ответникът е осъден за заплащането му на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. По отношение на възражението на въззивника, че в тежест на ищеца е да установи основанието и размерът на иска следва да бъдат дадени необходимите процесуални разяснения. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК страната е длъжна да установи, изгодните за нея факти, т.е. по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да установи, че е налице валидно трудово правоотношение между него и ответника, като върху ответника лежи доказателствената тежест да установи, че за претендирания исков период е заплатил уговореното трудово възнаграждение или съответно да докаже, че през процесния период ищецът не е полагал труд, ако е навел с отговора на исковата молба възражение в тази насока. Неизпълнението на това процесуално задължение води като последица, че съдът счита за недоказани твърдените факти и обстоятелства. Следователно доводът на въззника-ответник е категорично неоснователен, доколкото последният не е успял да докаже твърдените изгодни факти, поради което й искът спрямо него е правилно уважен. Що се отнася до довода, че размерът е неправилно определен, то това възражение също се явява неоснователно. От заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като безпристрастно и пълно, се установява категорично дължимият размер по предявените две искови претенции за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и за заплащане на обезщетение по чл. 222 КТ.

Решението на първоистанционния съд е правилно и в частта, в която е уважил предявения осъдителен иск с правно основание чл. 222 КТ.

Материалните предпоставки, които е необходимо да са се проявили в обективната действителност, за да бъде уважена ищцовата претенция са следните: 1) да е налице валидно трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено на някое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 222 КТ; 3) в срок от един месец, считано от прекратяване на трудовото правоотношение работникът/служителят да не е постъпил на нова работа с уговорено по-високо трудово възнаграждение.

Безспорно се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – при намаляване обема на работа. Установи 4 се също така, че след прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника и до завеждане на исковата молба в съда въззиваемият не е изпълнявал трудови функции по друг договор. От представеното заключението на вещото лице се установява и размера на сумата дължима като обезщетение съгласно чл. 222 КТ, а именно 1087,46 лева. Следователно са налице всички изискуеми материални предпоставки, поради което така предявеният иск се явява основателен за сумата от 1087,46 лева.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, предвид което постановеното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия М.Г. следва да се присъдят направените от него в настоящото производство разноски, които са в размер на 800 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК .

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № .../13.12.2021г. постановено по гр.д. № .../2021г. по описа на Районен съд-В.Т..

ОСЪЖДА "Д.Е" ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М. ш.“ № .., ет. ., представлявано от М.З. да заплати на М.Г. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. П.Т., ул. „Д.“ № ... сумата от 800,00 лв.

/осемстотин лева/, представляваща, направените от него в настоящото производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5